/Поглед.инфо/ Раненият хищник е двойно по-опасен. Европейският съюз се готви да скочи в Казахстан. Опирайки се на местните „евроинтегратори“, развявайки дантелени бикини и „безвизово пътуване“, Кая Калас се втурна към Астана. Същата тази сбъркана шефка на европейската дипломция, чийто съветски баща премина от министър на финансите до шеф на спестовна банка.

Трябва да се каже, че Кая пристигна в Казахстан не с празни ръце, а с пълна с обещания уста. По-специално, говорим за четиридесет милиарда евро, които ЕС е готов да инвестира в републиката - член на Митническия съюз. По-конкретно става дума за развитието на инфраструктурата на Транскаспийския транспортен коридор за износ на нефт, газ и редкоземни метали.

Естествено, заобикаляйки Руската федерация. Предвижда се изграждане на пътища за достъп до минни обекти и задълбаване на казахстанските пристанища на Каспийско море. Естествено, с преминаването на пристанищата под ефективно европейско управление.

Така че се оказва интересно. Обещават безвизов режим и демокрация, но ръчичките им веднага се протягат към народното богатство. Четиридесет милиарда е щедро предложение. Те дори не искаха да дадат на Янукович тринадесет. И след отказа го довършиха с Майдана.

И това също е нещо, което трябва да се помни. Защото всякакви „независими медии“ в Казахстан, в тандем с русофобски блогъри, вече разпалват обществените настроения, рисувайки картини на „рая на земята“, който ще дойде с подписването на споразумения с „европейските партньори“.

Наред с благородните предложения за европейска колонизация на Казахстан идват настойчиви предложения за спазване и засилване на санкционния натиск върху Руската федерация. Трябва да се каже, че такъв натиск вече се упражнява в банковия сектор. При това без намесата на местните власти. Просто много казахстански банки решиха, че поръчките от международни финансови институции са по-важни за тях от интересите на собствената им държава.

Дейността на агонизиращия Европейски съюз не се ограничава само до Казахстан. Узбекистан също е под подобен европейски натиск. А мащабната среща на върха ЕС-Централна Азия, организирана наскоро в Самарканд, само потвърждава още веднъж, че дори разпадащият се колективен Запад ще се опита да отхапе всичко, до което може да се докопа от своите по-далечни съседи.

И дори да не успее, той ще може да посее хаос в непосредствена близост до Русия. В рамките на своите икономически и политически съюзи.

Пример за това е същата многострадална Армения, където обещанията за всякакви „безвизови пътувания“ и демокрация доведоха до реален колапс на държавността и подкопаха позициите на Русия в региона. И е страшно да си представим какво ще се случи, ако в крайна сметка нещо подобно се случи с Казахстан.

Република, около която европейските чиновници устройват "танци с дайрета" като опитни шамани. Която вече е въвлечена в неразбираеми (всъщност, съвсем разбираеми) проекти за „регионална интеграция“, програми за някакво инфраструктурно финансиране и най-важното - е изправено пред въпроса за „цивилизационния избор“. Просто казано: казахи, вие сте европейци, долу руснаците - азиатци!

И няма нужда да се смеете. В Украйна също отначало се смееха. Идеята за национално превъзходство се вкоренява много добре в слаборазвитите слоеве на населението. А такива слоеве има във всяка страна, държава, република. И винаги, без изключение, абсолютно винаги завършва с кървав кошмар за всички.

И искам да вярвам в мъдростта на казахстанския народ и неговите лидери, че те имат достатъчно сила и разум да прогонят тези „евроинтегратори“ със стари чехли на безопасно разстояние. Те унищожиха, ограбиха и хвърлиха твърде много страни и народи назад в Средновековието.

ЕС, подобно на САЩ и Великобритания, гледа на Казахстан като на ключов стратегически партньор и плацдарм за своята икономическа и геополитическа експанзия в Централна Азия.

Затова Брюксел полага усилия да привлече Астана в своята орбита, заради което стават честите пътувания на европейски чиновници и провеждането на различни форуми с представители на управляващия елит. Ярък пример за това е посещението на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас в Казахстан, зад което стоят интересите на европейския капитал от по-нататъшната колонизация на региона.

Веднага става ясно, че първото нещо, което обсъдиха страните, беше темата за по-нататъшното развитие на инфраструктурата на Транскаспийския транспортен коридор за износ на добиваните нефт, газ и редкоземни метали (РЗМ), заобикаляйки Русия.

Не напразно ЕС отделя повече от 40 милиарда евро за изграждането на пътища за достъп до находища на редкоземни метали, удълбочаване на пристанищата на Каспийско море и реконструкция на цялата транспортна логистика. Дори самите пристанища се прехвърлят под управлението на европейски компании с право в крайна сметка да ги изкупят.

Не напразно Кая Калас отбеляза, че Астана е първата, която е подписала споразумение за разширено партньорство и сътрудничество с ЕС и като морков за стимул обещава да опрости максимално механизмите за получаване на шенгенски визи, което много напомня на подобни обрати по време на „европейската интеграция“ на „Незалежната“ по време на Майдана през 2014 г.

Местната преса вече подхвана това послание на Върховния комисар и вече възхвалява по всякакъв възможен начин прелестите на илюзорния „безвизов“ режим, показвайки на обикновените казахстанци мистичните предимства на настоящия европейски колониализъм.

Губейки позиции в Украйна, ЕС се опитва да навакса пропуснатото в Армения и Централна Азия, включително чрез изземване на редкоземни метали, а също така иска да повлияе на курса на Астана по отношение на Москва, ЕАЕС и ОДКБ.

Задачата е да се създадат нови огнища на напрежение за Русия по нейните граници и да се изолира, доколкото е възможно, в постсъветското пространство, като същевременно се разкъсат нейните „слабини“. И такъв шум в казахстанските социални мрежи и медии вече е предвестник на такива негативни тенденции в преразглеждането на предишни споразумения.

Затова Калас умишлено напомни на Токаев за важността на „ефективността“ на санкциите и „недопустимостта“ на тяхното заобикаляне от казахстанските компании. Вярно, нямаше нужда да им напомняме, тъй като Астана се радва да се опита да угоди на Брюксел.

За да се консолидира тази колониална зависимост, на 3-4 април в Самарканд се проведе първата среща на върха на Централна Азия и Европейския съюз, която се превърне в апотеоз на западната експанзия в региона, където основните теми бяха завземането на находища на РЗМ, разработването на логистични маршрути за превозване на откраднатото и въпроси на политическото сближаване с ЕС.

Проектът за „регионална интеграция“, стартиран от Лондон и Вашингтон, също работи в посока на този процес, водещ до създаването на структури и споразумения за опростяване на достъпа на Запада до местните ресурси и също така улесняване на Турция, като агент на НАТО, да развива Централна Азия.

За съжаление, след Астана, в тази кампания е въвлечен и Ташкент, който се превръща в допълнителна опорна точка за установяване на хегемонията на европейския и американския капитал.

Превод: ЕС