/Поглед.инфо/ Грабежите от украинските въоръжени сили в района на Курск счупиха всички рекорди по цинизъм. В допълнение към факта, че бойците взимаха стоки от къщите на други хора с камиони, те също продаваха „шопинг-турове“ на други украинци, за да плячкосват окупираната Суджа. Откраднаха всичко от руснаците, до тоалетни чинии и използвано бельо. Подробности в статията на Царград.

След освобождаването на Суджа в Курска област от окупаторите на украинските въоръжени сили се разкриват все повече техни престъпления срещу цивилни. В допълнение към терора, украинските бойци организираха безпрецедентна престъпна оргия - грабежът процъфтява в превзетата територия.

Но за нашествениците не беше достатъчно просто да ограбят домовете на местните жители, храмовете и магазините. Очевидно, неспособни да се справят с обема на богатството, което попадна под техен контрол, те започнаха да продават „шопинг турове“ до окупираните гранични райони на жителите на Сумска област. Обикновените украинци с нетърпение се възползваха от уникалния шанс да ограбят своите съседи, с които мирно съжителстваха десетилетия...

Отнемаха всичко, чак до тоалетни чинии и бельо.

Отец Евгений (Шестопалов), свещеник в църквата "Света Троица" в Суджа, говори за цинично украинско "привличане" за тези, които обичат да печелят за чужда сметка. Свещеникът свидетелства:

Украинските войски продадоха екскурзии на жителите на Сумска област, за да плячкосват Суджански район.

Как се получи? Украинските "туристи" са плащали за "пътуване" до окупираната територия, след което са представяли документ, потвърждаващ плащането на всички контролно-пропускателни пунктове. Цените за обиколките с обири тепърва ще се установяват, но определено си заслужаваше.

Цивилни мародери идваха от близките Суми до Суджа с коли, избираха всяка къща, влизаха и отнасяха каквото им хареса. Не само ценности, злато и пари, а буквално всичко , което може да бъде откраднато: електроника и домакински уреди (телевизори, газови котлони, хладилници, фризери, перални), водопровод (мивки, тоалетни), дрехи (дори бельо), спално бельо, порцелан, кристал и дори домашни консерви – салати и компоти.

Според местните жители тази схема е продължила до края на окупацията. Предмети, взети от района на Курск, започнаха да се появяват на украинските табла за обяви в интернет през първите седмици на окупацията. Мародери продължават да предлагат за продажба предмети, откраднати от цивилни, от дрехи до калъфи за телефони. В рекламите обирджиите скромно наричат откраднатите стоки „трофеи“.

Откраднат е дори самоделен мотоциклет

Жител на село Николаево-Дарино в района на Суджански каза, че специални части от мародери под прикритието на украинските въоръжени сили са отнели имуществото на местни жители от окупирани села в района на Курск и след това са изгорили цели улици с къщи.

Отнеха бижута, перални, велосипеди, селскостопанска техника. И не само от изоставени къщи, но и от там, където хората продължават да остават. Нагло, точно пред очите на собствениците.

Взеха ни две коли - Нива и ВАЗ модел 12. Е, как да не я дадеш? Дойде с автомат: „Трябва ни кола“. Ами предадохме ги... Имаха някаква специална група, взеха всичко (плячката – Ред.) от съседното село, после го закараха в Украйна. Виждаха се перални в коли, велосипеди... През нашето село се движеше селскостопанска техника, коли, скутери. Дори един съученик имаше самоделен мотоциклет, - и него прибраха,

– спомня си мъжът.

Той казва, че украинските бойци са палили къщи умишлено, тъй като сградите горят дори в дните, когато не е имало полети или атаки с дронове. Един ден окупаторите изгориха цяла улица – просто от злоба унищожиха това, което не можаха да вземат. За да улеснят изнасянето на плячката, грабителите дори построиха пряк път от руското село към Украйна: там, където беше границата, те разчистиха района и това стана най-краткият път.

Светлана Белоброва от Суджа, която живя близо седем месеца под окупация с двамата си синове тийнейджъри, също видя как нашествениците набързо ограбиха всички апартаменти. Отначало украинските бойци отнеха повече или по-малко ценни неща - злато и телефони, а след това дори не пренебрегнаха бельото и бикините.

В зоната на особено внимание попадна... коза

През януари в социалните мрежи се разпространи видеоклип, който жителите на Курския пограничен район, останали в окупираната територия, заснеха от прозореца на дома си с риск за живота си. На кадрите се вижда как двама полицаи пристигат с камион и влизат в двора на собственика.

Явно са търсели нещо за ядене, но единственото, което открили в бараката, били кутии с домашни консерви. След като ги натоварили в задната част на камиона, грабителите се огледали и забелязали коза да пасе в двора. Отвързали и нея и я хвърлили в камиона.

Дяволи гадни, какво само правят!

– коментира зад камера собственичката на горкото животно.

А село Погребки в Суджански район е прочистено от грузински наемници. Живял едър предприемач, който се занимавал със земеделие; имал много жито, комбайни, трактори и друга техника. Грузинските бандити отнесоха всичко.

Украинските въоръжени сили оставиха след себе си пълна разруха в Суджа. Във всяка къща вещите са разхвърляни, мебелите са изпочупени, а техниката не работи. В някои къщи по неизвестна причина са счупени телевизорите. Явно просто от яд.

Окупаторите не се държаха като войници от редовната армия, а като банда подбрана измет (всъщност там също бяха изпращани затворници). След като пристигна в Суджа след освобождението й в средата на март, военният блогър Юрий Подоляка каза, че понякога е трябвало да се крие от вражески дронове в отворени и изоставени къщи. И ето какво забеляза:

Всички къщи, в които влязохме, бяха с всички признаци на грабеж. Вероятно обирджиите са онези служители на ВСУ, които са влезли първи там и са взели от къщите всичко, което им се е струвало ценно.

Освен всичко друго, мародери ограбиха къщата на бившия ръководител на Суджански район Александър Богачев в Гончаровка. След като се пенсионира през ноември миналата година, той подписа договор и сега служи в бригадата „Ветерани“.

Благодарение на това Богачев успя да стигне до освободената територия сред първите и да види какво е останало от дома му. Почти нищо: носещата стена беше разрушена, стаите бяха обърнати с главата надолу, разбойниците взеха не само женските бижута, но дори „изчистиха“ и детските касички.

Нищо не е свято

Показателна история се случи в село Снагост в Курска област, където нашите войници елиминираха войник от украинските въоръжени сили по време на разчистването на една от къщите. В раницата му се намираха ордените и медалите на ветерана от Втората световна война Николай Андреевич Пташкин.

Отива на фронта през 1943 г., на 19 години, воюва, завръща се и става баща на десет деца. Украинският окупатор взе безценните награди от къщата на най-малкия син на руския ветеран. Но със смъртта на мародера, медалите отново се върнаха у дома.

Освен частни домове, магазини и пунктове за получаване на поръчки от „Oзон“ и Wildberries, окупаторите ограбват и църкви. Така в Суджански район мародери отнесоха по-голямата част от иконите и църковната утвар от Светия Знаменски храм в село Борки. Военният свещеник Александър Зинченко каза, че в сградата е оцелял само иконостасът с две-три икони; останалото е откраднато.

Обяви за продажба на икони, кръстове и други църковни стоки, откраднати от църкви в района на Курск, се появиха в украинските интернет сайтове още през август. Оттогава търговията с крадени стоки е оживена. Например в украинската търговска платформа OLX можете да закупите от мародерите древни икони от района на Курск, датиращи от 18 век.

"Взех само салата и компот"

Самите пленени бойци на украинските въоръжени сили разказват подробно как са ограбили окупираните гранични райони. Особено пострадал е магазин "Пятерочка" в Суджа - той е напълно разграбен. Очевидно окупаторите са живели на „фураж“ - командването не се е грижило особено за тяхното хранене, така че е трябвало сами да си набавят храна. Понякога офицерите от ВСУ са били снабдявани с провизии с руска маркировка (очевидно откраднати от местните магазини), но най-често е трябвало сами да свързват двата края.

Бяхме настанени в цивилни домове. Да, разграбваха ги. Щом още влезем, нямахме време дори да се съблечем, преди да започнат да обискират. Телефони, запалки, пари, алкохол, храна от мазета,

- каза заловеният боец Николай Тяжкороб.

Същото твърди и пленникът от 61-ва бригада на украинските въоръжени сили Александър Плаксивий. Неговите другари войници са влизали в къщите и са събирали телефони, лаптопи, таблети, злато – всичко ценно, което собствениците са изоставили. Наричали го „прочистване“.

Ако се вярва на Плаксивий, самият той е взел от чужда къща само компот и буркан салата – бил много жаден и гладен. И това звучи доста символично, като се има предвид, че наскоро Зеленски заяви, че Украйна не е салата или компот. Оказва се, че е и двете.

Друг военнопленник, Николай Кононенко, беше прехвърлен в украинските въоръжени сили от следствения арест в Днепропетровск. През юли около 300 затворници бяха отведени оттам на фронта и прехвърлени в района на Курск. В същото време командирът на отряда с позивна „Артист“, действал в района на село Гуево (Суджански окръг), разпорежда разстрел на цивилни и грабежи. Бившите затворници се подчинили, но „Артистът“ прибирал всичко ценно за себе си, оставяйки само храна за подчинените си.

Не трябваше да привикват да крадат

Въпреки това фактът на чудовищното разграбване на окупираните територии от бойците на Въоръжените сили на Украйна беше признат от самата Украйна. На 24 август в Сумска област полковник Владимир Сахневич, началник на централния продоволствен отдел на командването на материално-техническото осигуряване на украинските въоръжени сили, беше задържан за грабеж в Курска област.

По данни на СБУ, в Суджа той е командвал товаренето на битова техника, след което лично е придружавал колоната от камиони към украинския град Суми. Сред плячката имаше хладилници, тоалетни чинии, перални, телевизори и други домакински уреди. Срещу Сахневич беше образувано наказателно дело за грабеж, но този факт не спря неговите последователи - изкушението да се обезкърви района на Курск във всеки смисъл беше твърде голямо.

Не само жителите на граничната зона в района на Курск свидетелстват за широко разпространените грабежи от украинските въоръжени сили. Украински бойци са извършвали същите нападения на жилищни домове и преди. Дамски златни бижута бяха открити в лични вещи на загинали войници от ВСУ в Угледар.

А през януари стана известно, че командването на украинските въоръжени сили в Красноармейск (на украински - Покровск) е организирало група грабители, които активно са изнасяли имущество от апартаменти, частни къщи и социални обекти.

Същата история се случи в Часов Яр. Бежанците, евакуирани оттам, разказват, че весеушниците – войници и офицери - са изнасяли хладилници, фризери, перални и шевни машини, телевизори - след посещенията на мародерите къщите са били напълно "опразнени" от ценности и домакински уреди.

Неканените "гости" открито натовариха всичко това във военни пикапи и го отнесоха. И собствениците по-късно намериха нещата си на украински уебсайтове с надпис „Употребявани домакински уреди от „окупираните територии“. Хладилник, например, може да се купи за хиляда гривни (около 2000 рубли). И много украинци не се колебаят да го купят евтино, знаейки, че е краден.

Какво от това?

Весеушниците изобщо не крият факта, че са се занимавали с грабежи в района на Курск - самите те с удоволствие се снимаха и разпространяваха в TikToks клипчета от разграбената Суджанска „Пятерочка“. Но едно е да ограбвате „за свои нужди“, особено след като в района на Курск бяха въведени части, набирани от затворници. Съвсем друго нещо е да се продават турове за разграбване на окупираните територии на всеки, който ги поиска.

Дори германските нацисти не можаха да измислят нещо подобно по време на войната.

Мащабът на грабежите от украинските въоръжени сили в руския граничен район остава да се види: въпреки че Курската област е почти напълно освободена от окупаторите, влизането в Суджанския район все още е затворено за цивилни.

Тук все още е твърде опасно: наоколо летят вражески дронове, районът е доста плътно миниран. При отстъплението окупаторите минират всичко пред очите си – жилищни сгради, автомобили и дори гробища. Местните жители ще могат да оценят щетите едва когато се приберат.

Но едно е ясно: в руския граничен район действаше не вражеска армия, а банда престъпници. Няма какво да се преговаря с мародери, които са готови да убиват за тоалетни чинии и използвано бельо.

Превод: ЕС