Тенденцията на мирните преговори е да не се стига до нищо друго освен до прекратяване на огъня, което веднага се нарушава. Що се отнася до преговорите за Украйна, руснаците са единствената страна по ограниченото прекратяване на огъня в Украйна, която спазва споразумението. Наградата на Путин е да му каже Тръмп да спре да се бие и да постави съдбата на Русия в ръцете на Вашингтон или ще има още санкции.
Преговорите са склонни да продължат, защото това е в интерес на преговарящите екипи. Това е тяхното време на слава. Те са в светлината на прожекторите. Те се радват да бъдат важни. Едно споразумение би ги направило отново невидими. Това са техните 15 минути слава, които те разтягат в месеци и години. Помислете колко време продължават мирните преговори между Израел и Палестина без ефект, освен пълното унищожение на Палестина и нейния народ. Същото може да се случи и с Русия, тъй като Кремъл изглежда се състои от наивни либерали от 19 век.
В скорошното ми интервю за Dialogue Works се чудех защо Иран преговаря, когато решението е да поканят инспектори, за да видят дали има някакви доказателства за производство на ядрени оръжия. Чудех се защо Путин преговаря, когато истинската му отговорност пред Русия е да спечели конфликта и да диктува мирните условия. След всичките му тъжни скъпи преживявания с преговорите с Вашингтон, защо Путин желае още едно тъжно преживяване?
Доколкото мога да преценя, аз съм единственият човек, който е отговорил на въпроса. Путин се опитва да използва конфликта, за да договори Споразумение на Великите сили като Ялтенското. Ако той спечели войната, както трябваше да направи отдавна, според начина му на мислене той губи шанса за нова Ялта, за която говорят наивните руски външни коментатори.
Моето мнение се различава от това на Путин. Ако спечели войната, особено ако го беше направил веднага, Русия щеше да бъде призната за велика сила, достойна за Споразумение на Великите сили. Вместо това, като попречи на руската армия да победи, Путин убеди Запада, че Русия не е страхотна военна сила и че нейното ръководство е нерешително. Сред последствията днес имаме французи и британци, които обмислят да изпратят свои войници да се бият срещу Русия в Украйна. Само нерешителността на Путин можеше да убеди британците и французите, че могат да се изправят срещу Русия.
Имаме и балтийски страни с малко население, които участват в агресия срещу Русия без съпротива и без отговор. Както Естония, така и Финландия използваха военна сила за залавянето и задържането на руски петролни танкери. https://www.reuters.com/world/europe/estonian-navy-detains-boards-russia-bound-oil-tanker-baltic-sea-2025-04-11/
Ако бяхте капитан на руски петролен танкер, доставящ петрол до някъде в Европа, може би вече се чудите защо вашето правителство подхранва способността на враговете си да водят война срещу Русия. Но когато се качите на борда на малка страна, чието население е по-малко от това на Москва и Кремъл не се намеси, какво мислите за уважението на света към вашата страна? Сигурно си с разбито сърце. Могъща Русия унизена от Естония!
Путин не мисли за тези неща. Неговият фокус е само върху преговорите. Той е обвързан с него, здраво. Може дори да е малко луд от това. Това е всичко, което е важно. Той няма да отговори на унижения, защото това може да попречи на изключително важните преговори. Така че най-малките държави на земята могат да унижават Русия на воля.
Това трябва да засегне руското население, освен ако не е било толкова покварено от западната „култура“, че вече не са руснаци. Такъв е случаят с много от руските интелектуалци. Ако Русия не може да бъде част от Запада, те се чувстват изолирани и сами. Десетилетията пропаганда на Вашингтон успяха да омаловажат руското в тях.
От деня, в който Путин, който погрешно разчиташе на преговорите, беше принуден от Вашингтон да се намеси в Донбас, Путин и неговият външен министър не престанаха да говорят колко добре дошли биха били мирните преговори. Следователно никой в западните правителства не е смятал, нито мисли днес, че Кремъл има и грам решителност на бойното поле.
Това е проблемът, който Путин си причини сам.
Помните ли Пригожин и групата Вагнер? Групата Вагнер беше по същество частната военна сила под командването на Евгений Пригожин, на която Путин трябваше да разчита, когато със закъснение се намеси в Украйна. Разчитайки погрешно на Минското споразумение, което Западът използва, за да измами Путин, Путин нямаше военна сила, готова да се справи с масивната украинска армия, която Вашингтон бе обучил и оборудвал.
Пригожин смята, че начинът на Путин за водене на война е проблематичен. Той каза, че неговите войски от висшия ешелон са били задължени да поемат жертви, но им е забранено да се бият за победа. Недоволството на войските от ограниченията на Путин, които попречиха на победата, доведе до протестен марш към Москва, който ревнивият руски генерален щаб погрешно представи като „бунт“. Пригожин беше отстранен и по-късно загина при мистериозна самолетна катастрофа, а групата Вагнер беше разбита, като по този начин лиши Русия от най-тежката си военна сила. Това е огромна жертва в името на далечно възможно споразумение чрез преговори.
Пригожин не беше сам. Втората най-ефективна руска сила са мюсюлманските войски от Чечня. Техният водач също се оплака, че силите му трябва да поемат жертви, но са били възпрепятствани да спечелят. Той попита публично защо не можем да приключим този конфликт?
Мисля, че отговорът е, че Путин смята, че споразумението чрез преговори, което евентуално ще доведе до споразумение на Великата сила, е по-важно от репутацията на руските военни оръжия и руските и украински жертви.
Ако Вашингтон стигне до моето заключение, споразумението, наложено на Путин, ще изглежда добре на хартия, но ще увековечи американската хегемония.
Много пъти съм казвал, че Путин не се нуждае от взаимно споразумение за сигурност със Запада. Той не се нуждае от Нова Ялта. Русия се нуждае от споразумение за взаимна сигурност с Китай и Иран. Взаимно споразумение за сигурност на тези три сили би сложило край на всички войни. САЩ, НАТО и Израел не могат да се противопоставят военно на тези три страни.
Но споразумение няма. Защо? Липсата на визия на руските, китайските и иранските лидери ли е причина? Или има недоверие между тях? Русия и Иран се отдалечиха от Сирия, оставяйки страната на Израел, Вашингтон и Турция. Защо не си тръгнат един от друг?
Китай знае, че ако пожелае, той може да смаже Тайван, със или без подкрепата на САЩ, за няколко часа. Но Путин не може да победи превъзхожданата Украйна за повече от три години, по-дълго, отколкото отне на Червената армия на Сталин да унищожи мощния германски Вермахт, прогонвайки германците от хиляди мили от Русия, Източна Европа и пристигайки по улиците на Берлин за по-кратко време, отколкото Путин се бие на няколко километра в Донбас. Китай трябва да се чуди какъв вид военна помощ би била Русия?
Моето заключение е, и много съжалявам за това, това не е заключение, което искам, че Путин толкова зле се е справил с украинската ситуация, газопровода и всички други въпроси с Вашингтон, че единственото споразумение, което може да бъде постигнато, е капитулацията на Русия.
Путин не показа воля да се бие, а само да участва в безплодни преговори.
Путин пуска всички превъзходни оръжейни системи на Русия, които очевидно превъзхождат всичко, което Западът има. Но никой на Запад не вярва, че би ги използвал. Путин не успя да представи себе си и страната си като субекти, с които трябва да се бори при техните условия. Следователно Путин е отхвърлен от Тръмп като човек, от когото трябва да се ръководи, и от военно импотентните Великобритания и Франция, които говорят за изпращане на свои войници в Украйна, за да победят Русия.
Превод: ПИ
* Лично мнение на автора
