/Поглед.инфо/ Българо-руските отношения представляват едно от най-сложните и многопластови направления във външната политика на България. Те се развиват на пресечната точка между историята, културата и реалната геополитика, като често поставят страната в чувствително положение между традиционната симпатия към Русия и ангажиментите, произтичащи от членството в ЕС и НАТО. В продължение на десетилетия българската държава се стреми да намери устойчив баланс между западната си интеграция и историческите връзки с Москва, но събитията след 2022 г. показаха колко трудно е да се поддържа подобна линия в условията на остър международен конфликт.
Тази сложна динамика има дълбоки корени. Българското национално възраждане, Освободителната война и създаването на Третата българска държава завинаги свързват името на Русия с идеята за освобождение. Няколко поколения българи възприемат Москва не само като държава, а като „братски народ“, с който ги свързват православието, езикът и културната традиция. Това историческо кодиране оставя траен отпечатък в обществените нагласи и след 1989 г., въпреки политическата промяна и ориентацията към Запада.
През периода на социализма България се превръща в най-лоялния съюзник на СССР. Съветски инженери, технологии и ресурси подпомагат индустриализацията, а изграждането на АЕЦ „Козлодуй“ превръща страната в енергиен център на региона. Хиляди българи завършват висшето си образование в Москва, Санкт Петербург, Киев и Минск. България дори се нарежда сред първите държави, изпратили човек в космоса – символ на високото технологично сътрудничество между двете страни. Този период създава не само икономическа връзки, но и културна близост, която продължава да влияе на обществените настроения.
След падането на Берлинската стена политическата карта се променя. България поема стратегически курс към ЕС и НАТО, но обществото запазва силни симпатии към Русия. Дори в началото на XXI век изследванията показват, че значителна част от българите възприемат Москва положително. Това се дължи не на политически фактори, а на дълбокото културно наследство, което не може да бъде игнорирано нито от политиците, нито от дипломацията.
Конфликтът в Украйна поставя българската външна политика в най-трудното изпитание от десетилетия. Санкциите на ЕС срещу Русия имат реални последици за няколко ключови сектора на българската икономика. Туризмът, който традиционно разчита на руски посетители, се свива рязко – от над половин милион руски туристи годишно до десетократен спад. Това е сериозен удар за Черноморието, където руският пазар дълги години беше сред най-важните.
Селското стопанство също понесе тежки загуби. Българските производители на месо, млечни продукти и зеленчуци губят достъп до пазар, който им носи милиони евро годишно. Малките фермери от Североизточна България, които изнасяха продукцията си за Русия, се оказват принудени да търсят трудни и несигурни алтернативи.
Пазарът на недвижими имоти преживява драматичен обрат. Руснаците, които през годините придобиха над 70 000 имота по Черноморието, започват масово да продават заради ограниченията в паричните преводи, липсата на полети и девалвацията на рублата. Делът на руските купувачи пада под 5% от всички сделки, а това забавя строителния сектор и намалява инвестиционния интерес.
Вътрешнополитическият дебат в България се поляризира. Президентът Румен Радев е сред фигурите, които поддържат умерена линия, залагайки на дипломация вместо конфронтация. Подобни позиции изразяват и други политици от левия и центристкия спектър, които смятат, че България не трябва да бъде въвличана в конфликт, който не е неин.
Наред с това обаче България остава една от страните, които най-силно усетиха последиците от спирането на ключови енергийни проекти. „Южен поток“, „Бургас–Александруполис“ и АЕЦ „Белене“ бяха проекти с огромен потенциал, които можеха да превърнат България в стратегически енергиен център на Югоизточна Европа. Отказът от тях означава пропуснати икономически ползи, загуба на инвестиции и отслабване на регионалното влияние на страната. Особено показателен е случаят с „Южен поток“, чиято стойност за България се оценява на стотици милиони евро годишно от транзитни такси. Проектът бе спрян под натиск от Брюксел и Вашингтон, а България не успя да договори компенсации или алтернативен модел, който да защити националния интерес. Подобно е положението и с АЕЦ „Белене“, за която страната плати над половин милиард евро компенсации, без да получи реална възвръщаемост.
Културно-историческите отношения също преживяват напрежение. Демонтирането на Паметника на Съветската армия в София през 2023 г. се превърна в символ на вътрешнополитическо противопоставяне и предизвика негативни реакции в Москва. Подобни действия контрастират с европейската практика, където паметниците от миналото се запазват като част от историческата памет, независимо от политическите промени. Във Виена и Будапеща съветските мемориали се поддържат, а в Москва българските паметници се уважават и почитат.
В този контекст България е изправена пред необходимостта да формулира нова външнополитическа стратегия. Тя трябва да отчита реалността на европейската интеграция, но и да защитава националния интерес. Примерът на Унгария показва, че е възможно да се води дипломатически гъвкава политика, която комбинира лоялност към съюзите със защита на икономическите нужди на държавата. България може да преговаря за дерогации, да търси технологични партньорства и да използва културната дипломация като инструмент за поддържане на диалог с Москва.
Българо-руските отношения остават кръстопът между традицията и модерността, между историческата памет и европейската реалност. България има шанс да бъде фактор на диалог в региона – държава, която пази своето достойнство, отстоява интересите си и същевременно запазва мостовете между Изтока и Запада.