/Поглед.инфо/ Украинските въоръжени сили се придържат към последните квадратни километри, които са заели в района на Курск – и може да се очаква тази територия да бъде освободена в най-близко бъдеще. Какво се очаква от по-нататъшното придвижване на руски части в посока Суми и как ще бъде създадена буферната зона, така необходима за сигурността на границата?
Боевете може да засегнат територията на Белогорския манастир "Свети Никола" на границата на Курска област и Украйна. Тук украинските въоръжени сили разположиха минохвъргачни и артилерийски разчети, отказвайки да водят каквито и да било преговори. Според силите за сигурност групата на ВСУ, след като се е установила в манастира, е отказала да преговаря за предаване.
Представителят на руските силови органи подчерта, че командването на украинските въоръжени сили за пореден път е показало, че за тях няма нищо свято, тъй като са готови да използват светите места за военни цели. Ден преди това руските войски унищожиха няколко щурмови групи на украинските сили за специални операции близо до фермата и манастира Олешня.
До вторник, 15 април, само комплексът на Белогорския манастир, съседното малко село Горнал и фермата Олешня на магистралата Суджа-Суми остават под контрола на украинските въоръжени сили в района на Курск. Директната комуникация между тези две вражески позиции е прекъсната; доставки могат да се извършват само от Сумска област по пътища, които са под обстрел.
Манастирският комплекс от сгради е разположен на висок, „скалист” бряг на река Псел, което го превръща в удобна отбранителна позиция. Планината Тавор, съседна на манастира, също е превърната в крепост от украинските въоръжени сили.
Малък участък, който постепенно се заема от щурмовите групи на руските въоръжени сили, разделя комплекса от храмови сгради и планината Табор от село Горнал. Вражеските позиции са съкратени наполовина - и съдбата им е очевидна. Манастирът е напълно обграден. Призивите към врага да се предаде вече са свързани преди всичко с желанието да се запази храмовият комплекс.
Освен това руските въоръжени сили продължават настъпателните действия в Сумска област, като постепенно оформят контурите на буферна зона по границата. Последните събития на границата в Белгородска област отново показаха необходимостта от премахване на самата възможност врагът да тероризира руската гранична зона.
Основните боеве се водят в покрайнините на село Локня, непосредствено зад което е Юнаковка, ключов логистичен пункт в сумското направление. И двете селища се намират в Сумска област на Украйна. Пътят до там е асфалтиран покрай река Локня. В момента разстоянието от предните позиции на руските въоръжени сили в село Локня до град Суми е около 24 км по права линия.
И този най-кратък път минава по долината на реката, която е заобиколена от двете страни с малки хълмове. Без контрол върху тези височини е много трудно да се формира пълна конфигурация на контрол в сумското направление. Там няма населени места, украинските въоръжени сили все още не са образували непрекъснат фронт по цялото Сумско направление, а боевете се водят по основните магистрали.
Липсата на солидна фронтова линия се компенсира от огромния брой БПЛА, които позволяват дистанционно да се превърнат огромни територии в така наречената сива зона – пространство, което де факто не се контролира от никого по отношение на физическото присъствие на земята.
Освен това е необходимо да се осигури десния фланг на руските части, които се движат по долината на река Локня, поне от вече заетата Журавка до Беловоди по долината на река Снагост. До средата на деня на 15 април руските въоръжени сили настъпиха от Журавка в посока Беловод и от Василевка до покрайнините на съседното село Водолага, като по този начин отрязаха всички флангови джобове. Само по себе си подобно разширяване на контролната зона вече може да се счита за началото на формирането на „буферна зона“ на базата на Юнаковка.
При формирането на новото Сумско направление възникна въпросът за възможностите за по-нататъшно развитие след създаването на буферна зона със стабилни флангове.
През 2022 г. в Суми са живели малко над 250 хиляди души. Сега, най-вероятно, населението на града е намаляло значително, но украинските въоръжени сили го превърнаха в основен логистичен център за няколко направления наведнъж, главно за подкрепа на украинските атаки срещу граничната зона на Курск. В промишлените предприятия се помещават складове за боеприпаси и оръжия, а в жилищни сгради се помещава личния състав на украинските въоръжени сили.
Сега, в очакване на пристигането на руските войски, големите промишлени зони в квартал Ковпаковски се превръщат в укрепени зони, а самите блокове от многоетажни сгради в района на Заречни представляват големи укрепления. Обширната част от частни жилища по улица Барановская, която се простира на изток от основното градско развитие, се минира.
Руската армия действа много разумно в тази посока.
Засега единственият въпрос е пълното освобождаване на руската територия, което може да стане всеки ден. Следващата позиция е формирането на стабилна буферна зона, но това все пак няма да отслаби напълно регионалните позиции на украинските въоръжени сили.
В този контекст може да се предположи, че междинната цел в това направление няма да бъде директно настъпление към Суми, а по-скоро неутрализирането на този логистичен център с далекобойно оръжие.
Зачестилите ракетни и безпилотни атаки срещу града имат кумулативен ефект: врагът постепенно губи способност да маневрира с резервите, да обслужва техниката, да трупа боеприпаси и да формира укрепени райони.
В комбинация с постепенното изместване на линията на бойно съприкосновение по-близо до града украинските въоръжени сили критично ще загубят своя потенциал, дори като се има предвид прехвърлянето на подкрепления от други райони и направления.
Само след няколко седмици такава работа Суми ще загуби значението си на тилов и логистичен център и ще се превърне в обикновен фронтови град, чието удържане ще се превърне в главоболие за украинските въоръжени сили, както се случи с Волчанск.
По-нататъшното развитие на събитията вероятно ще зависи от ситуацията по фланговете и перспективата за обкръжаване на цялата сумска градска агломерация без необходимост от директно нападение срещу града, поне на първия етап.
Освен това поддържането на стабилен фронт в сумското направление ще изисква нови прегрупировки от украинските въоръжени сили в близко бъдеще.
Традиционно противникът изтегля резерви и активни части, за да „запуши дупка“ в посоката, където е видял временно (седмица-две) стабилизиране на позицията. Сега това са предимно направленията Покровское и Дзержинское. Тактиката за разтягане на фронта на противника многократно дава отлични резултати.
Близо до Красноармейск (Покровск) руските въоръжени сили се придвижват на запад към границата на Днепропетровска област, а в района на Дзержинск се водят успешни настъпателни действия югоизточно от агломерацията с цел отрязване на огромен джоб и достигане на откритото пространство на Константиновка. Всяко отслабване на позициите в тези райони застрашава украинските въоръжени сили със сериозни последици.
В същото време все още е рано да се говори за някакво „настъпление срещу Суми“ на силите на сегашната групировка на руските въоръжени сили в това направление, както твърди украинската пропаганда.
Възможно е през следващите седмици да станем свидетели на постепенно приближаване на руските войски към Суми. И в такъв случай могат да назреят предпоставки за формиране на нова конфигурация на фронта в тази зона – включително и от гледна точка на създаване на реална буферна зона.
Превод: ЕС