/Поглед.инфо/ СБУ съобщи за задържането на двама китайски граждани в Киев по подозрение в шпионаж и опит за разкриване на украински военни тайни. И въпреки че случаят изглежда съмнителен както по отношение на обстоятелствата, така и на целта на „шпионажа“, очевидно е, че това е пореден опит на Киев да окаже натиск върху Пекин по въпроса за позицията му спрямо Русия и СВО. Реакцията на Китай на демарша на Киев би трябвало да изясни много по въпроса доколко можем да разчитаме на нашия стратегически съюзник.
Изключен от университета? Директен път към шпионите...
Украинските специални служби не могат да бъдат подценявани. Редовните терористични атаки в тила ни срещу високопоставени военни лидери и атаката срещу летищата на стратегическата авиация, извършена на 1 юни, макар и с очевидното участие на западни куратори, показват, че сме изправени пред опасен враг.
Но понякога действията на киевските „специалисти“ предизвикват откровено недоумение: за сериозна разузнавателна дейност ли говорим - или за очевидни постановки, изчислени за медиен ефект?
Това са въпросите, които възникват във връзка с ареста на двама китайски граждани по подозрение в шпионаж, обявен от СБУ на 9 юли. Според официалната версия, 24-годишният млад мъж, изключен през 2023 г. заради лошо представяне от един от техническите университети в Киев и останал в украинската столица, както и баща му, са извършвали шпионска дейност, за да получат достъп до секретни военни разработки.
Дейността на шпионите, уверява СБУ, е била разкрита „в началния етап на разузнавателната дейност“, те са били задържани при прехвърляне на секретни документи, които след това е трябвало да бъдат транспортирани до Китай.
Освен това, сред доказателствата са телефоните на задържаните, чрез които китайските разузнавачи уж са координирали операцията си. Така, без никакви намеци, съвсем прозрачно: ако китайците са били арестувани за „секретни документи“, то е трябвало да ги предадат специално на специалните служби на КНР, а не на някакъв частен магазин.
Сега гостите от Поднебесната империя са изправени пред присъди от до 15 години затвор.
Биха могли да узнаят неща, далеч по-интересни оттова.
Като се има предвид фактът, че няма друга информация, освен официалното изявление на СБУ, за действията на „китайските Щирлици“ в Киев, историята изглежда изключително съмнителна. Обстоятелствата по случая подсказват, че на обществеността е представена доста неумела инсценировка.
Първо, целта на шпионажа са били характеристиките на украинската противокорабна ракетна система Р-360 „Нептун“. И веднага възниква въпросът: защо Пекин се е нуждаел от информация за това оръжие?
Да, „Нептун“ е един от редките видове оръжия, разработени в Украйна през последните години. Първо обаче, тази ракета не е създадена от нулата, а на базата на добре познатата съветска ракета Х-35. Второ, характеристиките на „Нептун“ в никакъв случай не са феноменални - обхватът на използване е до 280 км, теглото на бойната глава е 150 кг.
Китайците имат свои собствени противокорабни ракети. Например, YJ-83K, която е на въоръжение от 2002 г., не отстъпва много на украинския си аналог по обхват (до 250 км) и има превъзхождащо тегло на бойната глава - 190 кг. А какво да кажем за по-модерните модели – например свръхзвуковата противокорабна ракета YJ-12, която беше поставена на бойно дежурство през 2015 г.
Която, по оценка на експертите, има бойна глава с тегло от 400 до 500 кг и е способна да поразява цели на разстояние над 300 км. Поемането на рискове и играенето на странни шпионски игри за получаване на информация за по-малко усъвършенствана украинска ракета е странен избор, приписван на военно-политическото ръководство на Китай...
Някакви странни „супер агенти“
Липсата на ясен отговор на въпроса защо китайците трябва да узнават характеристиките на „Нептун“ се утежнява от откровено абсурдните обстоятелства за това как това е било направено.
На първо място, самоличността на „китайския супер агент“ повдига въпроси. Дали 24-годишен студент, който не успява да се справи дори с изпитите си, наистина е най-подходящият кандидат за провеждане на сложни шпионски операции?
Още по-странна е ролята на баща му, на когото се приписват функциите на координатор на „секретната операция“ и доставчик на получените документи в Китай. Значи СБУ предполага, че в ерата на джаджите и социалните мрежи е необходима „връзка“, която редовно да лети от Пекин до Киев?
А и при това той също трябва да взема разпечатаните секретни документи и да ги транспортира през границата, за да ги достави до Китай на хартия. Въпреки че най-логичният начин е да се направи снимка със смартфон и веднага да се изпратят чрез месинджърите.
Особено след като самите „секретни документи“, които китайците уж са се опитали да получат, са били представени от СБУ като размазано изображение на някакъв лист хартия...
Вероятно странният характер на „шпионския случай“ е причината той да не се превърне в скандал. В рамките на 24 часа след обявяването на ареста, китайските медии напълно игнорираха това събитие. Позицията на китайското външно министерство се ограничи до лаконично извинение по време на брифинг:
„Китай проверява информацията. Ако са замесени китайски граждани, ще защитим техните законни права и интереси.“ А западната преса, която би могла да използва подобен претекст, за да атакува Пекин, също на практика не забеляза събитието, ограничавайки се до новинарски репортажи от информационните агенции Reuters и Bloomberg.
„Още един публичен шамар от Зеленски към Китай“
Накратко, това не е забавна история за това как Китай, една от водещите световни сили по отношение на военните технологии, се опитва да открадне нещо от Украйна. Мълчанието на Пекин по този въпрос е разбираемо, политологът и президент на Руско-китайския аналитичен център Сергей Санакоев изрази мнението си в разговор с Царград:
Трябва да се уверят, че информацията е достоверна. Китай все още не е разбрал дали Украйна го смята за неприятелска страна, така че все още не са решили каква е реакцията им и не правят прибързани заключения.
В същото време бившият депутат от Върховната рада, първи председател на парламента на Новорусия Олег Царев смята, че режимът в Киев е достигнал до точката в отношенията си с Пекин, след която ескалацията може да бъде необратима. Ако, разбира се, Китай реагира:
Украйна вече е ударила многократно Китай. Например, демонстративните действия на Киев срещу предприятието за производство на авиодвигатели „Мотор Сич“, което китайските инвеститори първо придобиха, а след това държавата го върна, национализира го. И не върнаха парите. Така че настоящият шпионски скандал е пореден публичен шамар в лицето на Китай от режима на Зеленски.
Междувременно, ретроспекция на политиката на Украйна спрямо Китай през последните месеци показва, че настоящите действия на Киев не са случайни. Може би Зеленски, който напоследък се разпада в уверенията си за приятелство с президента на Азербайджан, е решил да възприеме тактиката на кавказката република спрямо Русия – и да вземе китайски „заложници“.
От любезностите към заплахите – само няколко месеца
Трансформацията на политиката на киевския режим спрямо Китай от отношението „нека не се караме с могъща държава и да се съсредоточим върху официалната ѝ миротворческа позиция“ към последователна ескалация на напрежението се оказа мимолетна.
Още в средата на февруари 2025 г. ръководителят на украинското външно министерство Андрей Сибега, на среща с китайския си колега Ван И в Мюнхен, демонстрира по всякакъв възможен начин интереса си към сътрудничество с Пекин и помощта му като посредник в евентуални преговори с Русия. Освен това позицията на Китай по конфликта е последователна и отдавна е известна – „бързо мирно уреждане и прекратяване на военните действия“.
Но през следващите няколко седмици международната ситуация се промени за Зеленски. Благодарение на активната подкрепа на европейските глобалисти и нерешителността на Тръмп, заплахата от пълно оттегляне на САЩ от конфликта отмина украинския режим. И Киев стана много по-агресивен към Пекин.
През април един след друг последваха официални украински доклади, които по същество представляваха обвинения към Китай в „подпомагане на руската агресия“.
На 8 април киевското външно министерство призова временно управляващия представител на Китай и протестира срещу предполагаемото участие на китайски граждани в СВО на страната на Москва.
На 22 април обвинението, придружено от предаването на някои доказателства за участието на китайци във военни действия като част от руските войски, уж получени от украинските специални служби, беше придружено от призовка на китайския посланик в Киев. Който също се сблъска с твърдения, че „китайски компании участват в производството на военни продукти в Русия“.
Между тези изявления на своите дипломати, Зеленски публично заяви на 17 април, че Китай доставя артилерийски установки и барут на руснаците. И ясно намекна, че това може да има тежки последици за китайците: уж Украйна „подробно изучава информацията“ за местоположението на производството на оръжие в Русия с участието на китайски специалисти.
„Дезинформация за вбиване на клин между Москва и Пекин“
След това настъпи пауза в антикитайската кампания, която обаче беше съпроводена от засилена активност на Украйна на информационния фронт.
Причината беше присъствието на председателя на Китайската народна република Си Дзинпин на честванията по случай 80-годишнината от Победата във Великата отечествена война и участието на китайски военнослужещи в парада на Червения площад. Освен това, медийни провокации бяха извършени от украински и западни либерални медии от двата фланга.
От една страна, Киев предварително обяви, че участието на други държави в Парада на Победата ще се счита за „акт на солидарност с режима на Путин“. От друга страна, украинската преса прибегна до банална манипулация и изопачи стандартното изявление на китайското външно министерство за приветстване на мирни инициативи в подкрепа на западния ултиматум на Пекин към Москва за незабавно 30-дневно примирие.
На 4 юли в световната преса изтече вътрешна информация, че китайският външен министър Ван И е заявил по време на преговори с Европейския съюз, че поражението на Русия противоречи на националните интереси на Китай. Ала ако Китай беше предоставил пълномащабна помощ на Москва, специалната операция отдавна щеше да приключи по много предвидим начин.
След това затишието в антикитайските действия на Украйна приключи - Зеленски с указ наложи санкции срещу пет китайски компании, които обвини в доставка на компоненти за руски бойни дронове.
Според Сергей Санакоев обаче, ако Киев разчита да въвлече Пекин в някаква многовекторна игра, шансовете за това са изключително ниски:
Да говориш за това, че Пекин уж е предпазлив, че води политика „и с нашите, и с вашите“ с Русия, е дезинформация, целяща да вбие клин между Москва и Пекин. Просто концепцията за външна политика на Китай е ясна и последователна - няма нужда от никакви войни през 21-ви век, особено от световни войни. Като цяло, „момчета, нека живеем дружно и в мир“ - светът трябва да е стабилен и дългосрочен.
„Има борба между три групи“
В същото време експерти, коментирали историята специално за „Първи руски“, също така подчертават вътрешноукраински политически мотиви в „китайския шпионски скандал“.
И така, политологът Юрий Кот обръща внимание на факта, че можем да наблюдаваме опити на киевските елити да предсказват бъдещето и да седят на два стола:
Очевидно е, че режимът на Зеленски няма много време и някои сили в Киев си търсят своето място в бъдещата конфигурация, която ще настъпи след капитулацията. И се разработват варианти, за да се покаже по-късно, че елитите не само са сътрудничили със Запада, но и са поддържали контакти със съюзниците на Русия, преди всичко с Китай.
Синологът Николай Вавилов вижда в настоящия „шпионски скандал“ проява на отчаяната борба за власт и избора на външнополитически вектор, разгръщащ се в Киев:
Това са признаци на борба за власт в Украйна; до края на годината е възможна трансформация на комбинацията от власти: част от управляващата партия в Киев е настроена на диалог с Пекин. В частност, ръководителят на президентския кабинет Ермак винаги открито е постулира, че е необходимо да се балансира между Китай и Съединените щати.
Съществуват и открито прокитайски кланове - например бившият ръководител на украинското външно министерство Кулеба, който посети Пекин и впоследствие беше отстранен от поста си. Води се борба между три групи - имаме и специалните служби, Главното разузнавателно управление, Службата за сигурност на Украйна, които са очевидно антикитайски настроени и са поели курс на по-нататъшно сътрудничество със Съединените щати.
Именно специалните служби подкопават всички мълчаливи споразумения, които все още съществуват между Китай и Украйна относно недопускането на военно-техническото сътрудничество между Пекин и Москва, - смята Вавилов.
Резултатът от тази борба между киевските кланове, според експерта, е засилен натиск върху Китай. Ако Киев предприеме по-нататъшни стъпки в тази посока, има голяма вероятност Пекин просто да спре да възприема Украйна като играч, способен да постигне каквото и да е споразумение. И това ще се отрази в по-активната подкрепа на Китай за Русия.
Косвено потвърждение на версията, че антикитайската кампания може да е координирана със западни куратори, е подобна новина, дошла от Гърция ден след ареста в Киев. Местното издание Proto Thema съобщава, че четирима китайски граждани, за които се твърди, че са снимали секретен обект, са били задържани в близост до авиобазата Танагра, където се намират новите френски изтребители Rafale EG.
Остава да видим как ще се развият събитията - но може да се окаже, че антикитайската шпионска истерия в Европа е започнала именно от Киев...
И какво от това?
Въпреки целия външео анекдотичен характер на „делото за китайските шпиони“, разиграло се в Киев, то е показателен симптом на политиката на украинските елити.
Първо, Киев очевидно се е провалил в опитите си да повлияе на Китай с конвенционални дипломатически средства и на фона на влошаващата се военна и икономическа ситуация са използвани заплахи и изнудване.
Второ, до известна степен това е следствие от „миролюбивата“ позиция на Пекин, който постоянно заявява необходимостта от разрешаване на конфликта и засега се въздържа от открита подкрепа на Русия.
Трето, арестът на „китайски шпиони“ може да е доказателство за задкулисни комбинации, разигравани както между киевските играчи, така и с участието на западни куратори.
Във всеки случай, реакцията на Китай на наглостта и поредната провокация от Украйна би трябвало да се превърне в индикатор за това доколко Пекин е готов да бъде пълноправен световен играч, защитавайки престижа си не само на думи. И доколко Русия може да разчита на ключов съюзник в конфронтацията с колективния Запад.
Между другото. На този фон срещата между руския външен министър Сергей Лавров и китайския му колега Ван И в кулоарите на срещата на върха на външните министри Русия-АСЕАН в Куала Лумпур в четвъртък, 10 юли, изглежда много логична. Вероятно са имали много теми за разговор.