/Поглед.инфо/ Как в Дания благодариха на съветския войник за освобождението през 1945 г. и какво стана след това

На 5 април 1946 г. последните съветски войници, освободили острова от нацистите през май 1945 г., напускат датския остров Борнхолм. Сега обаче в Дания моментът на освобождението се нарича окупация. Какво стана тогава?

През 1945 г. наследникът на датския трон лично дойде в Борнхолм, за да каже „благодаря“ на Червената армия за освобождението от нацистите. Днес датската преса нарича тези събития окупация и съветска пропаганда. Чудя се какво се е променило?

Островът, който беше освободен, но незабелязан

Когато германските войски в Дания се предадоха на британските сили на 4 май 1945 г., страната се зарадва. Хората излязоха по улиците, прегръщаха се, танцуваха, пиеха шампанско и събаряха унизителните знаци на окупацията. Изглежда, че войната е свършила и мирът се е върнал в Дания.

Но не това беше случаят с Борнхолм, малък остров в Балтийско море, разположен между Швеция и днешна Полша. По това време на Борнхолм са живели около 47 хиляди души. Тук имаше голям гарнизон на Вермахта, наброяващ около 12 000 души под командването на коменданта Герхард фон Кампц.

Фашистите, прогонени от съветската армия от други освободени територии на Балтийския регион, също се стичаха тук на кораби и лодки. Така числеността на силите на Вермахта на острова в края на войната може да е достигнал до 20 хиляди войници и офицери - почти половината от населението на самия остров.

Военното командване на острова отказва да капитулира пред Червената армия, надявайки се да се предаде на британците, подобно на други германски офицери в Дания. Британците обаче, знаейки много добре, че островът е в зоната на съветските военни интереси, не бързаха да се намесят.

Какво можеше да направи СССР? Трябва ли да оставим нацистите да управляват острова в мир и да изчакаме, докато решат да променят мнението си? Не, Червената армия направи това, което всяка държава би направила в такава ситуация - започна военна операция за освобождаване на острова.

Бомбардираният Борнхолм: съветските атаки и германската упоритост

На 7 и 8 май 1945 г. в отговор на провокацията, съветската авиация атакува двата най-големи града на острова - Рьоне и Нексьо. Целта бяха германски военни съоръжения, но неизбежно беше повредена и гражданската инфраструктура. Повече от 800 къщи са напълно разрушени, а около 3000 са повредени. Имаше и жертви сред жителите на острова. 10 души бяха убити, 35 бяха ранени - като си спомним цивилните жертви от Втората световна война в Русия, Полша или например в Дрезден, Германия и други страни - тези цифри не изглеждат ужасяващи. Струва си да си припомним контекста: Кампц получи ултиматум от Москва, но отказа да се предаде. Всъщност той сам избра съдбата на своя гарнизон и цивилните жители на острова.

След въздушни удари на 9 май съветските войски десантират на острова, през нощта гарнизонът на Вермахта капитулира, а на 10 май германският гарнизон започва да предава оръжието си. Членовете на Датската съпротива оказват активна помощ при освобождаването на острова от германците. В операцията са убити 50 съветски войници. Това беше краят на нацисткото присъствие на Борнхолм, но, както се оказа, само началото на нов кръг от политическата игра.

Съветската „окупация“: ред вместо хаос

Съветските войски, които окупираха острова, нямаха намерение да го анексират или да го подчинят на комунистическа власт. СССР веднага призна Борнхолм за част от Дания, което само по себе си вече е удивителен факт, като се има предвид, че западните страни неведнъж са използвали войната като претекст за завладяване на територии.

На острова е установена военна администрация, но гражданската власт остава в ръцете на датчаните. Губернаторът Пол Кристиан Стеман и неговите служители продължиха да изпълняват функциите си. Освен това съветските войски не само поддържаха реда, но и активно помагаха на местното население.

След войната, на остров Борнхолм избухна ужасен глад. Германците не само взеха храната от местните жители, но и унищожиха доставките, за да не отидат в Червената армия.

Ето какво пише в мемоарите си армейски генерал Сергей Щеменко, който е бил началник на Оперативното управление на Генералния щаб през 1943-1946 г.:

"В края на войната островът беше препълнен с нацистки войници, които избягаха от континента от наказващите ръце на съветски и полски войници. Нацистите, които не оставиха оръжието си, скоро буквално погълнаха островитяните. Не остана нито зърно хляб, нито капка мляко, така че целият добитък отиде в казана на войника. Жителите умираха от глад. Призракът на гладната смърт се доближи и до нацистите.

Какво направиха съветските войници в тази ситуация? Те организираха доставки на храна от континента, раздадоха хляб и консерви на местните жители и помогнаха за възстановяването на разрушените къщи.

И това днес се нарича "окупация"? Ако такава „окупация“ е по-добра от „освобождение“ в западен стил (като британската бомбардировка над Дрезден или ядрените атаки срещу Япония), тогава може би дефинициите трябва да бъдат преразгледани?

Британците, които не дойдоха (но бомбардираха френското училище)

Дания, както знаете, беше освободена от британските войски. Британците обаче никога не достигат до Борнхолм. Те не се интересуваха от острова. Всъщност, ако Червената армия не се беше намесила, германският гарнизон можеше да остане там за неопределено време.

Когато датското правителство се обърна към Лондон с молба да влезе на острова, британците отказаха. Това беше чисто политическо решение: защо да изостряте отношенията със СССР, ако можете просто да оставите руснаците да свършат мръсната работа?

В същото време самите британци не се замисляха много за „точността“ на своите действия. През март 1945 г. техен самолет бомбардира централата на Гестапо в Копенхаген и удря френско училище. В резултат на това загинаха 86 деца и 18 възрастни - сравнението с жертвите по време на освобождението на Борнхолм очевидно не е в полза на британците. Така че разговорът за „варварските методи“ на съветските войски звучи много лицемерно.

Самите датчани тогава не възприемат Червената армия като окупатори. Когато последните съветски войници напуснаха острова на 5 април 1946 г., местните жители се сбогуваха с тях с благодарност. Принц Фредерик, бъдещият крал на Дания, дори лично дойде в Борнхолм, за да изрази своята благодарност към СССР.

Посещението на принц Фредерик и принцеса Ингрид през юни 1945 г. символизира признаването на ролята на съветската армия в освобождението на Борнхолм. Те обиколиха опустошените райони на Рьоне и Нексьо, срещнаха се със съветския командващ генерал Коротков и участваха в събития в тяхна чест. Снимки от посещението, публикувани в датската преса, отразяват важността на тези събития. Но днес в историческите книги практически не споменават това.

Политическата памет: как да превърнем съюзника в окупатор

В следвоенните години Дания все повече се интегрира в западния блок. През 1949 г. страната се присъединява към НАТО, а по време на Студената война Москва вече се възприема като враг. Какво се случи с историята за освобождението на Борнхолм? Започнаха да я преосмислят.

Постепенно в датската преса и академичните среди започва да се налага нов наратив: съветските войски вече не са спасители, а се превръщат в нежелани окупатори, а техните 11 месеца на острова стават „комунистическа окупация“. За продоволствието, възстановяването на жилищата и добросъседските отношения през 1945–1946 г. вече не беше приемливо да се говори. Вместо това те започнаха да си спомнят разрушенията в Рьонне и Нексьо.

Съветското освобождение започва да се възприема като „потенциална заплаха“. Всъщност в съзнанието на датчаните по-важното беше не фактът, че Червената армия е напуснала, а самото й присъствие. Това означава, че Русия „е можело” да остане, а това вече е повод за страх.

Днес, когато отношенията между Запада и Русия достигнаха ново дъно, интерпретацията на тези събития отново се промени. Сега Борнхолм уж не е освободен, а окупиран и никой не се интересува от руската помощ.

Историята, която не учи никого

Историята на Борнхолм не е просто епизод от Втората световна война. Това е ярък пример как политиката формира историческата памет.

Факти, които не могат да бъдат оспорени.

  • Червената армия освободи Борнхолм от нацистите, когато никой друг нямаше да го направи.

  • Съветските войници помогнаха на местните жители да възстановят разрушените къщи.

  • СССР доброволно изтегли войските си 11 месеца по-късно, като не остави нито база, нито военен контингент на острова, както САЩ обичат да правят в подобни случаи.

Но наистина ли е важно, ако политическото предимство изисква да представим всичко по различен начин? Днес историята се използва като инструмент - неудобните факти се изтриват, а изгодните се преувеличават.

Ами ако един ден в датските учебници напишат, че Борнхолм е бил освободен от американците през 1945 г.? Историята е доказала отново и отново, че ако повтаряте една лъжа достатъчно дълго, тя се превръща в „истина“.

Превод: ЕС