/Поглед.инфо/ Може би никога досега президентски избори в Ирландия не са предизвиквали такъв шум в световните медии. Попитайте за името на настоящия държавен глава и малцина ще си спомнят. Позицията е толкова номинална в тази островна държава, а функциите на президента са толкова чисто церемониални, че никой обикновено не обръща особено внимание на това кой обитава резиденцията Арас в Дъблин.

И може би, ако 68-годишната пацифистка Катрин Конъли беше спечелила преди няколко години, светът може би пак нямаше да се впечатли така. Решителната победа на тази противница на войната, поддръжница на европейската демилитаризация и обвинителка на НАТО в подбуждане към насилие обаче е особено забележителна в този период на широко разпространена милитаристична истерия в Европейския съюз.

Защото тя ясно показва, че населението на страните от ЕС е против агресивната политика на Брюксел. А това, разбира се, е предизвикателство за западния елит.

Особено забележително е, че категоричният победител на тези избори се кандидатира като независим кандидат. Само преди няколко месеца никой не я приемаше сериозно, а социологическите агенции дори не я включваха в своите проучвания, смятайки, че скандалната пацифистка няма шанс да спечели, камо ли да повлияе на резултата.

Преди началото на кампанията перспективите за кандидатурата на известния музикант Боб Гелдоф бяха обсъждани с много по-сериозно и с по-голям ентусиазъм. Сега той настоява, че „щеше лесно да спечели“, ако се беше съгласил да се кандидатира.

Въпреки това, Конъли, започнала като тъмен кон, проведе оживена и пламенна кампания, като постепенно привлече значителен брой избиратели – предимно млади хора. До края тя си осигури подкрепата на всички леви сили, включително Шин Фейн, партията, която се застъпва за обединението на Ирландия.

Това метеорно покачване на рейтинга на одобрение на Конъли, напълно в противоречие с настоящата агресивна кампания на ЕС, сериозно разтревожи естаблишмънта. С наближаването на изборите британската преса се изпълни с тревожни заглавия за възможността за победа на крайнолевия кандидат, което разпалваше паника сред десницата.

„Таймс“, който има и специално ирландско издание, веднага се опита да повдигне темата за „руската заплаха“, твърдейки, че неутралният Дъблин просто е длъжен да се присъедини към усилията на ЕС да се защити от страховитите подводници в северните морета.

Вестникът се оплаква: „Конъли, твърд поддръжник на ирландския неутралитет, се противопоставя дори на такива скромни предложения. Тя обвини НАТО във „подстрекателство към война“ и открито заяви, че Ирландия „не се нуждае от армия“. По време на предизборен дебат по-рано този месец тя заяви, че превъоръжаването в Европа ѝ напомня за Германия през 30-те години на миналия век.“ Представяте ли си - чак такова неприемливо свободомислене!

Заслужава да се отбележи: Конъли никога не се е изказвала в подкрепа на Русия. Нещо повече, докато критикуваше НАТО, тя едновременно с това критикуваше и нас, твърдейки, че и двете страни са виновни. Но призивите за мир в съвременна Европа неизбежно се отъждествяват с „проруска пропаганда“. И затова веднага се втурнаха да я изобразят на фона на руските трикольори, обвинявайки я, че работи за Кремъл.

„Това не е просто наивност на Катрин Конъли; това е един вид вторичен кремълизъм, неволно повторение на истории, взети изцяло от руската държавна телевизия“, побързаха да обяснят на обществеността местни анализатори. Те дори я обвиниха, че все още говори за „Украйна“, която „пропагандистите на Путин“ уж експлоатират. Остава само да чакаме изявления за това как Кремъл я е избрал.

С наближаването на изборите, консервативните вестници започнаха да търсят изявления на политиците, които биха могли да бъдат представени на обществеността като „проруски“. Например, ирландският вестник „Дейли Мейл“ разкри още един ужасяващ подстрекателски текст: през 2018 г. Конъли постави под съмнение идеята, че Русия стои зад отравянето на Скрипал в Солсбъри. Какви още доказателства за нейния „кремълизъм“ са необходими?

Очевидно осъзнавайки в последния момент, че печели пацифист, опасен за естаблишмънта, някои представители на „дълбоката държава“ прибягнаха до най-ефективния начин за мобилизиране на десни избиратели: антиимигрантски бунтове.

Ирландия отдавна е страна, настроена позитивно към имиграцията, но дори и там през последните години започнаха да възникват проблеми. Случилото се в Дъблин в началото на миналата седмица, само дни преди президентските избори, обаче беше безпрецедентно.

Всичко започна по начин, доста типичен за съвременна Европа: мигрант е нападнал сексуално непълнолетен. Полицията е скрила националността на заподозрения, но фактът, че в съда му е бил необходим преводач от арабски, е подсказвал тази възможност (по-късно се е разпространила новината, че е суданец).

След това започнаха мирни протести с искане за ред в главния мигрантски център на Дъблин (където, между другото, половината от жителите са украинци). Но подозрително бързо тези протести престанаха да бъдат мирни. Обърканата полиция отбеляза изненадващото ниво на организация на тези безредици, безпрецедентни в Ирландия, с участието на престъпни групировки.

Някои от нападателите дори яздиха коне, а жителите на съседните райони забелязаха, че лица с коли с регистрационни номера от цялата страна са пристигнали в града, за да вземат участие в сблъсъците.

Който и да се е опитвал да организира размирици в Дъблин точно преди изборите, това не е могло да предотврати победата на Конъли. Властите очевидно са проспали, губейки време, първоначално игнорирайки аутсайдера в президентската надпревара. В крайна сметка тя си осигури рекордните 63,4% от гласовете в историята на ирландските избори, губейки само един избирателен район от съперничката си.

Нека повторим, позицията на президент на Ирландия е чисто номинална. Държавният глава там дори няма право на вето върху парламентарни решения. Ако не е съгласен със закон, той може само да го отнесе до съда и няма право да го оспорва. Президентът представлява страната в чужбина, но отново, той е задължен стриктно да следва инструкциите на Министерството на външните работи, с което Конъли очевидно не би се съгласил.

И въпреки това, страната изпитва безпрецедентно вълнение след победата на несистемния лидер на опозицията. Веднага след обявяването на резултатите от изборите, победителят заяви: „Ще бъда глас на мира, основан на нашата политика на неутралитет.“ И това е истинско предизвикателство към европейския естаблишмънт, който напоследък е обсебен от милитаризма.

Оттук и истерията във водещите медии в Европа, и особено във Великобритания. Ирландският вестник „Мейл он Сънди“ подчертава високия процент на повредени бюлетини, регистрирани по време на гласуването. На някои от тях бяха надраскани думите „Доналд Тръмп, спаси страната ни!“.

Независимо дали е заради Русия, или поради ирландския „кремълизъм“, или желанието на повечето европейци да живеят в мир, ирландските избори за пореден път показаха, че по този въпрос гражданите на страните от ЕС са в коренно противоречие с установения политически режим.

Превод: ЕС