/Поглед.инфо/ Решението на Конституционния съд за преизчисляване на резултатите след повторното преброяване на бюлетините в някои секции на последните избори, нареди по нов начин депутатския състав на Народното събрание. Това ще размести съдружниците във властта и може да промени хода на неговата работа от тук насетне. А и дори да се стигне до нови избори.
Това, което става, няма прецедент, макар всички да знаеха, че изборите се фалшифицират, че или бюлетините не се броят както трябва, или софтуерът така е изработен, че му даваш данни за едни резултати, а излизат такива, каквито някои от създателите му искат.
Фалшификациите на изборите се представят и от партиите, и от държавниците, и от т. нар. анализатори като нещо много лошо и безнравствено. Всички повтарят тази формула и се правят, че страдат неутешимо, понеже изборите се манипулирали и резултатите не само не били справедливи, но и не съответствали на нагласите на обществото.
Но по своята изконна същност всеобщото избирателно право е една цинична измама, прикриваща лъжата и безнравствеността на цялата социално-политическа система, доказваща морала си именно с “демократичните и свободните избори”, които трябва да легитимират избраната по волята на народа власт.
Хората, цялото общество дори в това число и политиците и властта, знаят, че изборите не са честни, че са направо фалшифицирани, но никой не смееше да подложи тази убеденост на проверка, която да бъде санкционирана от Конституционния съд и да бъде показано на всички, че са лъгани, мамени, подигравани за наивността им. Защото тези, които правеха изборите, брояха бюлетините и събираха и обявяваха резултатите, бяха все пак професионални (до голяма степен) мошеници, които можеха да лъжат така, че да не ги хванат. И в крайна сметка да им вярват, че ако има някакви измами, те са дребни и са направени от малцина и съвсем ограничен обем.
Равнището на мошениците все пак беше високо. Те бяха хора подготвени да лъжат и лъжеха така, че лъжите им изглеждаха като истински. Точно това бе необходимо на т. нар. “всеобщо избирателно право”, “демокрация” и “европейски ценности”. Лъжеха, не им вярваха, но никой не смееше да провери дали съмненията им са реални или просто са думи. Защото се съгласяваха с мошениците. Те все пак заслужаваха да им се вярва, тъй като бяха опитни, умели и рядко грешиха.
В сегашното време на всеобщ упадък, разруха и измама всичко се опорочи, рухна, стана ненужно и непригодно. Дори и мошениците издребняха и изгубиха блясъка си. Нищо не остана, нищо. Тези бяха последната надежда на капитала, за да докаже, че демокрацията и европейските ценности са нещо добро и полезно за човека. Може да са добро, но това добро не успя да подготви хора за никоя сфера от живота, никакви специалисти, хора с ум и умения, конструктивни, довеждащи до край всяко свое дело. А тези си разигравали коня, носели празни чували, сложили в тях някаква дреболии, за да се види, че има нещо в тях. И толкова. Те са били убедени, че никой няма да забележи това и изобщо никому не ще дойде на ум да ги проверява, да отваря отново чувалите с бюлетини, да брои и да пресмята. А уж са истински мошеници, уж вещи професионалисти в изборното дело.
Щом обществото ни е стигнало до там, че дори и лъжите му да са нескопосни, значи всичко е изгубено и е време да се простим с надеждите, че нещо може да се промени. Това “нещо” няма от къде да дойде; то не се ражда от само себе си.
Не само политическите водачи се изродиха и оглупяха, но и техните екзекутори придобиха вид, какъвто преди не са имали. Лошо, много лошо! Ама и тяхната не е лесна. Горките, не знаят кои са сега господарите им, кому ще служат и чии заповеди да изпълняват. Това много ги изнервя и ги поставя в тежка криза.
Вече е невъзможно да твърдиш, че лъжата ти е истина. Още по-лошото е, че и лъжата не е лъжа като хората, а някаква грозна и развалена конструкция, която дори не е в състояние да те заблуди с това, което твърди.
Всичко до тук звучи иронично и то е иронично.
Нека обаче се замислим сериозно, защото положението действително е сериозно. Защото вече няма хора за нищо – дори и да лъжат, дори и да крадат. Разпадът е толкова напреднал и толкова уродливи форми е приел, че можеш само да се възмущаваш, а не да направиш нещо, което поне да го забави.
Няма лъжци, а искаме хора, които да говорят истината. Че с истината е още по-тежко и сериозно.
Като ги слушам и гледам тези наши фамозни либерали, соросоиди и демократи, още повече се убеждавам, че не просто сме паднали много ниско, но и сме затънали в земята и няма излизане от нея. Как не се намери поне един измежду тях да се сепне, да отвори очи, да чуе какви нелепици говорят неговите събратя по идеи и поне на себе си да каже, че така повече не може. Но как да не може, като тук са неговите пари, обществено положение, хвалби, пътувания в чужбина, преводи на книги в чужбина. Какво като загива държавата му – нали неговите работи трябва да вървят и в тях да не губи. 180 полуграмотни “интелектуалци”, носители на награди и научни звания, автори на книги написали отворено писмо, в което казват, че се борят за мир, но държат войната в Украйна да продължи до последния украинец. И вярват, че това е висок принцип и смела постъпка. Нали те няма да са “последният украинец”! Хвалят се, че повели след себе си 17 хиляди привърженици, за да ги отведат да победата.
Поне да бяха написали това фамозно писмо като писатели и интелектуалци и да кажат Истината, те се опиват от скверните си думи и си вярват, че са патриоти. Какво да правят и те, горките. Също като политиците са ги поставили в неизвестност и не знаят кому ще служат, кой ще им плаща, когото ще възхваляват. Сега опитват да налучкат бъдещето си. Обаче не са съвсем сигурни, че успяват. Затова и търсят подкрепа “от народа”.
Но и в лъжите си са немощни, понеже не са умни.
Остава все пак печалната истина, че вече и мошеници няма като хората. Да му мислим, когато ни потрябват...
