/Поглед.инфо/ Станалото на 9 септември 1944 г. доведе до трансформация на всички сфери на социален живот, включително и на здравната система на България. Държавният социализъм създаде всеобщо и безплатно здравеопазване за всички български граждани на всички равнища от раждането до смъртта. Осигурена е равнопоставеност в ползването на здравни услуги и никой не е изключен от тях. Във всяко селище има лекар и зъболекар. В училищата и предприятията има лекарски кабинети. Държавата ежегодно увеличава разходите за здравеопазване, които между 1960 и 1989 г. нарастват от 2.77 на 5.74 % от националния доход. До 1989 г. са изградени 4 171 здравни заведения, от които 256 болници с леглови фонд от 111 185 места. На 313 човека през 1989 г. се пада по един лекар, а на 1487 – по един стоматолог. Изградена е система от санаториуми и огромна почивна база, ползвана през отпуските от всички българи при ниски цени.i
За укрепване на здравето и работоспособността по времето на социализма се създава комплексна почивна база за отдиxа на основната част от населението – от детска до пенсионна възраст и по този показател България е на едно от първите места в света. По данни от 1986 г. в страната има 1512 почивни домове със 119 xиляди легла, а също и 401 xиляди лични вили и къщи за почивка. Голямата част от това е унищожено, разпродадено и разграбено след 1989 г. от „демократичните“ реставратори на капитализма.
Средната продължителност на живота във върховата за първия български капитализъм 1939 г. е 51.75 години. В края на държавния социализъм в България тя е нараснала почти с с 20 години до 71.22. Социализмът е създал условия българите да живеят много по-дълго и здравословно. Затова по времето на социализма броят на българските граждани се увеличава с почти два милиона души. Към 31 декември 1946 г. населението на страната е 7 029 349 човека, след 45 години държавен социализъм през 1989 година нараства до 9 009 018 души. След това реставраторите на капитализма превръщат България в една от най-бързо изчезващите страни в света, унищожавайки около 2.5 милиона души за 35 години – повече отколкото са били унищожени отколкото за 500 години Османско робство. Населението на България към 1 август 2024 година е 6 699 789 души, по данни на Националния статистически институт.
Тридесет и четири години след 1989 г. здравеопазването, както всички сфери на българския живот, е силно корумпирано, сринало се е и два милиона български граждани са без здравни осигуровки, което като относителен дял е повече отколкото в САЩ. Формално в здравното осигуряване действа принципа на солидарността, но то покрива само част от разходите за здравеопазване. Необходимостта от доплащане на медицинската помощ, особено на по-сложни операции, високата цена на лекарствата правят невъзможно лечението на гражданите. Немалка част от българите не ходят на зъболекар, поради липса на средства. Поради ниското заплащане има бягство на медицински сестри и лекари в чужбина, което води до дефицит на специалисти във важни области и оголване откъм медицинско обслужване на различни райони. През 2004-2009 г. България се е смъкнала до равнището на страната с най-голяма детска смъртност в Европа и заела второ място в света по сърдечно-съдови заболявания. България е страната с най-висока смъртност на човек от населението сред държавите в ЕС.
В голямата част от селищата в България няма лекари, зъболекари, аптеки. Според данните на Евростат за 2016 г. 42% от смъртните случаи в България е можело да бъдат предотвратени - както с по-качествени медицински грижи, така и с по-ефективна здравна система изобщо.ii Здравната система на неолибералния капитализъм, създадена след 1989 г. обаче ги е убила. Неслучайно у нас една от най-популярните и неросороидна е неправителствената организация е „Системата ни убива“.
Публичните разходи за здравеопазване в България са сред най-ниските в ЕС. В най-бедната страна в ЕС здравеопазването е в най-висока степен приватизирано и гражданите дават от джоба си най-много пари за здравеопазване. 45 % от парите за здравеопазването се дават директно от гражданите, но голяма част от тях нямат възможност за това и социално-икономическото неравенство, в което ние сме водещи в ЕС се превръща и в здравно неравнество. Колкото си по-беден, толкова по-вероятно е да умреш и силно са изразени социално-икономически различия в здравето и продължителността на живота. Колкото си по-беден, толкова по-вероятно е системата на неолиберален капитализъм да те убие. Около 12 % от българските граждани са здравно неосигурени. Публичните източници представляват 65 % от разходите, за разлика от ЕС, където средната им стойност е 81 %. През 2019—2021 г. очакваната продължителност на живота е намаляла с 3,7 години — най-големият спад в ЕС за този период. Очакваната продължителност на живота при раждане в България е най-ниската в ЕС.iii
България оглавява европейската класация на отсъствия по болест годишно. Според представително проучване на международната агенция Мърсър в 24 държави на стария континент България е „златен медалист” по загуба на работно време по болест с 22 работни дни годишно на човек като за Европа като цяло средното равнище е 7.4 дни, а в Турция то е само 4.6 дни на човек.iv Изследване на ООН за бившите социалистически страни още в началото на 1990-те години показва, че в резултат само на шока, стреса, алкохолизма, снижаването на равнището на живот и промените в резултат на приватизацията са умрели допълнително 3 милиона души в тяхv, което е половината от загиналите за няколко пъти по-дълъг период в лагерите на Хитлер.
i Илиев, Иван. Икономиката на България през периода 1949-2001 г., С., 2004, с. 168-174.
ii 42 % от болните убити от здравната система, http://19min.bg/news/8/105029.html, 28.09.2018
iii OECD/European Observatory on Health Systems and Policies (2023), България: Здравен профил на страната 2023, State of Health in the EU, OECD Publishing, Paris/European Observatory on Health Systems and Policies, Brussels
iv Вземаме най-много болнични в Европа, в. „19 мин.”, 26.01.2009, с. 2.
v Вж. Synovitz, Ron. Mass Privatization Linked To Higher Death Rate In Postcommunist Transition, In: http://www.rferl.org/content/Mass_Privatization_Linked_To_Higher_Death_Rate_In_Postcommunist_Transition/1371049.htmlhttp://www.rferl.org/content/Mass_Privatization_Linked_To_Higher_Death_Rate_In_Postcommunist_Transition/1371049.html http://www.rferl.org/content/Mass_Privatization_Linked_To_Higher_Death_Rate_In_Postcommunist_Transition/1371049.html, 18 January 2009
