По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на една закъсняла паника във финансовите среди
Когато управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева избра Сингапур, за да отправи своите предупреждения преди годишната среща на МВФ и Световната банка в Банкок, тонът бе представен от западната преса като „остър“ и „неочакван“. Публикуваните анализи в издания като Financial Times и Foreign Policy веднага подеха тезата за извънредно драматични рискове. В действителност обаче описаните процеси не са неочаквани — те са неизбежен резултат от политиката на количествени облекчения и трупане на задължения през последното десетилетие.
В центъра на изложението в Сингапур бе поставена цифрата 100%. Според настоящите изчисления на МВФ, общият публичен дълг на всички държави в света ще достигне равенство с глобалния брутен вътрешен продукт не през 2030 г., както се смяташе по-рано, а още през 2029 г. Човечеството е виждало подобно съотношение единствено в периода 1945–1946 г. Разликата е, че тогава светът излизаше от най-упоритата световна война, а индустриалният капацитет на САЩ бе готов да поеме възстановяването. Днес подобна производствена база в Запада просто липсва.
„Най-лошите нарушители“ и сривът на Маастрихтската архитектура
В медийните изяви на Георгиева бе направено признание, което доскоро бе табу за официалните структури във Вашингтон: основните двигатели на дълговата криза не са развиващите се пазари, а най-богатите икономики. Съотношението на дълг спрямо БВП в развитите страни отдавна премина здравословните граници.
Таблицата показва ясно скъсването с Маастрихтския договор от 1992 г. Финансовите правила, заложени при създаването на еврозоната — таван от 3% за бюджетния дефицит и 60% за държавния дълг — днес изглеждат като исторически артефакт. Нито Франция, нито Италия, нито средностатистическата държава в ЕС спазват тези рамки.
