/Поглед.инфо/ Има и ето какво е то. Макар, че се намират в различни държави, в Ирак и Сирия, и двата града са ключови за ИДИЛ, и прогонването на джихадистите от тях ще представлява важен обрат в битката срещу Ислямска държава. В Ирак Мосул е обграден от иракската армия и кюрдите, подпомагани по въздух от САЩ, а в Сирия Алепо е обграден от сирийската армия и подпомаган по въздух от Русия. От военните действия, обстрела от артилерия и бомбардировките неминуемо страда населението, очаква се и масова бежанска вълна. И в двата града има разрушения на сграден фонд.

Но има и една съществена разлика между Мосул и Алепо. Ето каква е тя. САЩ и ЕС, включително и България, осъждат Русия за военните ѝ действия в Алепо, обявявайки ги за престъпни, а в тази връзка се говори и за санкции срещу Русия. Няма подобно осъждане на въздушните удари в Мосул, при един от които по погрешка американски самолети бомбардираха погребална процесия, убивайки 17 души, между които жени и деца.

Нека поясним, че срещу ИДИЛ се води истинска война, и тя не е по-различна от която и да е война в миналото. А във всяка война има разрушения и цивилни жертви.

Може да се зададе въпросът: Защо Русия не участва със свои мощни сухопътни сили, които биха сразили джихадистите в Алепо, без бомбардировки, от които страда цивилно население? Отговорът е, защото Русия помага на Сирийската армия, но не иска бъде въвлечена в сухопътен сблъсък на сирийска територия, а и не е помолена за това от правителството на Асад. Но и САЩ правят същото. Вашингтон винаги е предпочитал да съкрушава противници от въздуха, вместо чрез сухопътни операции. Когато през пролетта на 1999 г. САЩ предприеха военни действия, с цел да изгонят сръбските войски от Косово, за да не жертват нито един свой войник, те не изпратиха сухопътни войски срещу режима на Милошевич. Нещо повече, без одобрението на Съвета за сигурност на ООН, те подложиха на жестоки бомбардировки Сърбия, разрушавайки не само икономиката ѝ и поразявайки такива цивилни обекти като болници в Белград и Ниш (общо 31 души убити и ранени в нишката болница), санаториум в Сундурлица (20 загинали болни, възрастни и жени), пътнически влак, пътуващ от Белград за Атина на моста Гърделичка клисура, мостове и електростанции и съвсем преднамерено телевизионната кула в Белград (16 журналисти и помощен персонал убити и още толкова тежко ронени).  Тогава правителството на Иван Костов улесни  военновъздушните операции срещу Сърбия като разреши на изсипалите смъртоносните си товари натовски самолети да преминават над българска територия, за по-пряко връщане към базите си за презареждане с гориво и бомби. Според оценките на сръбските власти, при бомбардировките над Белград, Ниш, Пирот и други сръбски градове са загинали около 2500 човека, сред които и 89 деца, ранени са 12 500 човека, а материалните щети са в размер на десетки милиарда долара. Същото стана и при масираните бомбардировки под кодовото наименование „Шок и ужас” в Ирак през пролетта на 2003 г., когато САЩ сваляха режима на Саддам Хюсеин. И в двата случая жертвите сред населението бяха наричани срамежливо  „съпътстващи щети “. Но като оставим настрана умишленото унищожаване, както беше в Сърбия, на сгради и фабрики, при които загинаха невинни хора (нима такива действия не са военни престъпления?), при война с тежко въоръжен противник като  Ислямска държава, дали загиналите хора от артилерийски обстрел и бомбардировки срещу позициите на джихадистите ще се нарекат „цивилни жертви“ или „съпътстващи щети“, такива жертви за съжаление са факт. Никой не може да се съмнява, че американските и руските пилоти не бомбардират целенасочено болници, училища и жилищни сгради, но граждански обекти не може да не бъдат засегнати, когато в близост до тях са разположени бази, укрепления и лагери на ИДИЛ.

На едни от най-изявените противници на руските операции срещу Алепо – САЩ и Великобритания, е удачно да се припомнят няколко епизода от участието им в една война от преди малко повече от 70 години. По време на Втората световна война немски самолети бомбардират Лондон и други английски градове и това са варварски актове, извършени от един варварски  хитлеристки режим. Но как да се определят целенасочените бомбардировки от американски и  английски самолети срещу Берлин и други германски градове, причинили смъртта на хиляди мъже, жени и деца? Между 13 и 15 февруари 1945 г., месеци преди да приключи войната, когато хитлеристката армия е буквално разгромена, с четири рейда на общо 1380 тежки бомбардировача, Дрезден е буквално сринат със земята, като загиват между 22 000 и 25 000 души. Да припомним и атомните бомби опустошили Хирошима и Нагазаки, до които САЩ съзнателно прибягват, за да избегнат сухопътна война на японска територия, при която биха дали многобройни жертви. А и България пази горчив спомен от този вид война от въздуха срещу градовете и цивилното ѝ население. След безумното решение на правителството на Богдан Филов за присъединяване на България във Втората световна война на страната на нацистка Германия и обявяването на война на САЩ, в продължение на малко повече от три години, между 1941 и 1944 г., англо-американски бомбардировачи само в София разрушават и нанасят тежки повреди на такива цивилни обекти като Александровска болница, Народния театър, Народната библиотека, Софийския университет, Художествената академия, Синодалната палата, Софийската духовна семинария, Археологическия,  Етнографския и Природонаучния музеи, гимназии и черкви. Разрушени са хиляди жилищни сгради, бомбардирани са и много други български градове, убити, безследно изчезнали и починали вследствие на бомбардировките са над 4000 души, тежко ранени са близо 5000 души. И това не са „съпътстващи щети” при действия срещу военни обекти, а целенасочено и умишлено унищожаване на граждански цели. Някой някога да е обвинил САЩ и Великобритания за престъпни военни действия срещу цивилно население?     

За съжаление, българският премиер съвсем неуместно и ненужно се присъедини към общия антируски хор за евентуални санкции, защото България нищо не печели от това, освен изостряне на отношенията с Русия.  Оправданието на Бойко Борисов, който се обяви в подкрепа на санкции срещу Русия? Потъпквали се „ценностите за хуманността, за правата на човека”, и че „няма оправдание, когато се атакуват болници, училища и домове”. Изказване внушаващо, че едва ли не целта на Русия е да разрушава граждански обекти, а не да ликвидира базата на Ислямска държава в Алепо. И нито дума за американските бомбардировки срещу Мосул и разрушаването там на цивилни обекти, разбира се не умишлено, както не са умишлени и разрушенията в Алепо. Каква проява на двоен стандарт наистина! Но тя е в унисон и с други действия на българския премиер по отношение на Русия. Да припомним заявлението на Румяна Бъчварова, че спирането от Борисов на трите големи енергийни руско-български проекта – на газопровод, нефтопровод и ядрен проект, е „силно политическо действие, което няма как да не бъде оценено от нашите партньори”. Несъмнено е, че и това  политическо действие на Борисов няма как да не бъде оценено от „нашите партньори”, нищо че то ще утежни отношенията ни с Русия, които никога не са били на толкова ниско ниво, както при неговото управление.