/Поглед.инфо/ Техеран най-накрая направи това, което се очакваше от него дълго време и за което беше много внимателно и дълго провокиран да направи: снощи Иран започна масивна ракетна атака срещу Израел. Външният министър на страната нарече инцидента акт на самоотбрана. Това беше отговор на действията на Тел Авив през последните месеци.
След продължителна подготовка и систематично повишаване на нивото на напрежението, Израел започна „превантивна настъпателна операция“ срещу Ливан (по-точно срещу движението „Хизбулла“), наречена „Стрелите на севера“. И въпреки че началото на операцията беше обявено преди седмица, когато израелските въоръжени сили пресякоха сухопътната граница в нощта на 30 септември срещу 1 октомври, това беше изненада за мнозина. Как ще отговори арабският (и по-широко мюсюлманският) свят на това? И може ли да отговори?
За важна кризисна точка в конфронтацията между Израел и „Хизбулла“ трябва да се счита 7 октомври 2023 г., когато силите на „Хамас“ навлязоха в Израел от ивицата Газа, което стана първото подобно нахлуване след арабско-израелската война от 1948 г. Още на 8 октомври „Хизбулла“, в знак на солидарност с „Хамас“, стреля по израелската граница, демонстрирайки заплахата от военна инвазия. И въпреки че през следващите десет месеца положението беше ограничено до размяна на атаки срещу граничните райони, постоянната заплаха принуди Израел да евакуира приблизително 60 000 души, живеещи близо до границата с Ливан.
Поглеждайки назад, може безопасно да се каже, че в този момент самото съществуване на израелската държава е било под заплаха. Атака на „Хамас“, надвиснала заплаха от нахлуване от Южен Ливан, възможна сирийска операция в Голанските възвишения, протести на хиляди в страната - всичко това може да надхвърли способността на Израел да устои. И ако арабският и мюсюлманският свят представят единен фронт, би било възможно да се преразгледат резултатите от десетилетия арабско-израелска конфронтация.
Това обаче не се случи. Израел успя да изтласка „Хамас“ обратно в ивицата Газа, която след това беше буквално изтрита от лицето на земята. Операцията в Газа, която все още не е официално приключила, се извършва от Израел с изключителна жестокост - и броят на „съпътстващите жертви“ в резултат на атаките срещу един от най-гъсто населените региони на света (почти три милиона души са живели в Газа в началото на операцията) все още е остава само да се изчисли. И въпреки че страните от региона категорично осъдиха действията на Израел, те не предприеха почти никакви действия, за да коригират ситуацията.
В крайна сметка Израел успя да се опомни след шокиращия 7 октомври - и започна да унищожава съперниците си един по един. Бяха проведени поредица от дръзки операции, включително въздушен удар срещу квартал „Мезе“ в западен Дамаск, унищожаването на ръководителя на Политбюро на „Хамас“ Исмаил Хания в Техеран, масовото взривяване на комуникационните устройства на лидерите на Хизбула (израелският президент Исак Херцог отрече участието на страната му в тази операция), убийството на началника на щаба на „Хамас“ Фатах Шариф Абу ал-Амин в Ливан и убийството на ръководителя на „Хизбулла“ Хасан Насралла.
Сега, след като унищожи значителна част от ръководството на „Хамас“ и „Хизбулла“, Израел реши да започне сухопътна операция. Очевидно вероятността от това би била много по-малка, ако противниците му последователно отговаряха на ударите, които нанасяше. На първо място, това се отнася за Иран, който се смята от Израел за ключов съперник (и не само защото се смята за покровител на „Хизбулла“).
Иран отдавна се опитва да намери дипломатически изход от ситуацията. Но наскоро иранският президент Масуд Пезешкиан потвърди, че САЩ и европейските страни не са спазили обещанието за примирие, предложено в замяна на липсата на отговор от Иран на убийството на Исмаил Хания. Сега Нетаняху започна сухопътна операция в Ливан, за която президентът на САЩ Джо Байдън публично го предупреди. Дали американците играят двойна игра или всъщност не могат да повлияят на израелския премиер е втори въпрос. На първо място, страните от мюсюлманския и арабския свят трябва да се запитат: готови ли са да покажат единство в този труден момент и да подкрепят пламенните думи с действия?
Да, вчера Иран отговори, като изстреля най-малко 180 ракети, някои от които успяха да пробият системата „Железен купол“, и удари две бази на израелските военновъздушни сили и централата на израелската разузнавателна служба „Мосад“, както беше докладвано от началника на Генералния щаб на въоръжените сили. Израел от своя страна поднови обстрела на ливанската столица Бейрут.
Колко болезнена е била иранската ракетна атака за Израел, предстои да разберем. Но вече е ясно, че без координирани съвместни действия на страните от региона, които отдавна осъждат шумно Израел, последният ще успее да победи враговете си един по един. И ако противоречията, които ги разделят, се окажат по-високи от прокламираното „мюсюлманско единство“, тогава техният общ дом – Близкият изток – може да не оцелее.
Превод: В. Сергеев