/Поглед.инфо/ Израел започна пълноценна военна операция срещу друг свой съсед - Ливан. Вярно е, че официално се подчертава, че става дума единствено за провеждане на „ограничени нападения“. Какви са истинските цели на тази операция, как други операции от този вид са се провалили в миналото и защо ЦАХАЛ е изключително предпазлива в напредъка си?
Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) съобщиха, че техните войски са предприели ограничени наземни нападения срещу цели, свързани с „Хизбулла“, в граничната зона в Южен Ливан. Както беше отбелязано, израелските ВВС и артилерията подкрепят сухопътните сили на ЦАХАЛ по време на операцията, нанасяйки удари по военни цели. „В съответствие с решенията на политическия ешелон, преди няколко часа ЦАХАЛ започнаха ограничени, локализирани и целенасочени нападения, базирани на точна разузнавателна информация, срещу терористични цели и инфраструктура на „Хизбулла“ в Южен Ливан“, каза армията в своя канал в „Телеграм“.
Както по-рано съобщи порталът „Йедиот Ахронот“, израелският военно-политически кабинет одобри нов етап от операцията в Ливан. В същото време някои министри осъдиха „изтичането на информация за маневрата“ от американска страна, след като Тел Авив уведоми Вашингтон за плановете си.
По-късно ръководителят на израелското министерство на отбраната обсъди операциите в Ливан с американския си колега Лойд Остин. „Министрите се съгласиха с необходимостта от демонтиране на инфраструктурата за нападение по границата, за да се гарантира, че ливанската „Хизбулла“ няма да може да извърши атаки в стила на 7 октомври срещу Северен Израел“, се казва в изявлението на Пентагона.
Преди това израелската армия обяви част от територията по границата с Ливан за затворена военна зона. В същото време медиите съобщиха, че израелските сили водят масиран артилерийски огън по граничните райони на Ливан, а ливанската армия се е изтеглила от няколко позиции в южната част на страната. „Ен-Би-Си Нюз“ съобщава, че ЦАХАЛ вече е започнала разузнавателни операции, включително малки наземни мисии с участието на специални сили, и е разположила около пет бригади, но „не всички от тях се очаква да преминат границата“.
Много експерти вече започнаха да наричат случващото се „трета ливанска война“ по аналогия с нашествията от 1982 и 2006 г. Както винаги в подобни случаи, историческите аналогии куцат, но уникалното за сегашната ситуация е, че целите на операцията, обявени както от политическия елит на Израел, така и от ЦАХАЛ, и средствата, използвани в нея, всъщност могат да си съответстват.
Освен това изглежда, че Тел Авив не е твърде уверен в своите възможности, поради което предварително обявява „ограничения характер“ на операцията.
Израел настоява за "отбранителен" статут на операцията, наречена "Северните стрели". Целта е почти хуманитарна: „жителите трябва да могат да се върнат по домовете си“. Става дума за жителите на израелските селища в Тиберия в северната част на страната, които бяха евакуирани преди година, както и за села и кибуци, които са в потенциалната зона на обстрел на „Хизбулла“ от територията на Ливан. Това е, меко казано, игра на думи, защото цялата територия на Израел, а не само северната му част, е в обсега на ракетите на „Хизбулла“.
Подобна формулировка обаче позволява както да ограничат театъра на бойните действия, така и веднага да поставят някои важни приоритети. Първо, официален Израел по всякакъв начин избягва формулировки като „ливанска война“. Той просто игнорира съществуването на ливанската държава и нейната армия. Операцията на ЦАХАЛ изглежда се провежда само срещу „Хизбулла“. В същото време ливанската армия, тоест тези незначителни части от нея, които бяха разположени в близост до някои участъци от границата, неофициално приеха тези правила на играта и организирано се приближиха до Бейрут. Заповядайте, добри хора.
Това изглежда, меко казано, странно, защото членовете на „Хизбулла“ са точно толкова ливанци, колкото и всички останали. Те са просто шиити, но това още не е престъпление. Но ливанската армия всъщност отказа да ги защити.
Второ, Израел говори за „малки наземни мисии“, тоест засега не се предвижда участието на големи бронирани и механизирани части. 98-ма дивизия, единствената с опит в бойни операции в Газа, е разположена на границата, но засега е известно, че в инвазията са участвали само части от специалните части. А обявената цел – унищожаването на позициите на „Хизбулла“ с ракети и артилерия – всъщност не предвижда дълбоко проникване дълбоко в ливанската територия, какъвто беше случаят през 1982 г. И дори тогава целта бяха палестинците, на които самите ливанци не бяха много щастливи на своя територия.
Но през лятото на 2006 г. всичко започна с абсолютно същите цели и цели. И това завърши тъжно за Израел: с поражението на танкова колона на ЦАХАЛ с помощта на ПТУР „Корнет“ (общо 40 екипажа), които по това време бяха най-модерното средство в противотанковата война. След това „Хизбулла“ оказа неочаквано ефективна съпротива в сухопътни битки срещу ЦАХАЛ, които го превъзхождаха числено пет пъти (20 хиляди срещу 100).
И за да създаде прословутата „буферна зона“, ЦАХАЛ трябваше да въведе резерви в битка. В същото време ходът на военните действия беше абсолютно същият като сега: масирани бомбардировки на позиции на Хизбула в Южен Ливан, Бейрут, Тир и Сидон, разрушаване на мостове над река Литани и достъп до нея като естествена граница. По същите три линии на настъпление: покрай морето до Тир, от кибуца Шломи в центъра и от Голанските възвишения от Кфар Метула до крепостта Бофорт. Сега в Тел Авив говорят и за 20-километрова „буферна зона“, което по дефиниция предполага същата демаркационна линия по река Литани, включително крепостта Бофорт.
Изглежда, че Израел наистина не иска настоящата инвазия в Ливан да бъде възприемана от външни играчи като „война срещу Ливан“.
Най-вероятно е въпрос на идеология. За първи път в историята Израел се изправи пред такова масово отхвърляне на своите военно-политически практики в западното общество, че през последните шест месеца беше принуден да измисли цели информационни и идеологически стратегии, за да възстанови имиджа си на „вечна жертва“. И сега ще трябва да говори за окупация на част от суверенна държава, макар и под предлог за създаване на „буферна зона“.
В същото време Израел изобщо не се занимава с избора на средства и методи за водене на война. Ако намират за привлекателен и интересен ход да взривяват пейджъри и домофони, те ще го направят. Има идея пак да нахлуят в Ливан до река Литани – ще нахлуят. Ако трябва да хвърлят атомната бомба, няма съмнение, че ще го направят без допълнително обсъждане в Кнесета.
Друго нещо е колко ефективно е всичко това в дългосрочен план. Войната от лятото на 2006 г. продължи 33 дни, но още на 1 октомври същата година ЦАХАЛ се изтегли от Южен Ливан - и идеята за създаване на „буферна зона“ се провали. Масовото унищожаване на командването на „Хизбулла“ сега само стартира „издигане в кариерата“ за по-младото поколение от ръководството на организацията, и то не непременно за по-балансираното. Да, възможна е временна загуба на контрол, но не за дълго.
Почти сигурно е, че ЦАХАЛ ще направят всичко възможно наистина да не надхвърлят заявения обхват на „ограничена операция“ в граничната зона. Но не защото е толкова бял и понякога пухкав, а просто защото няма увереност във възможността за успешно провеждане на някаква по-мащабна операция с достъп до Бейрут и прогонването на „Хизбулла“ от територията на Ливан.
Но в Тел Авив говорят за „преформатиране“ на целия Близък изток с цел гарантиране на сигурността на Израел, както те го разбират. Тоест за създаването на военно-политическа система в региона, която да премахне завинаги всяка военна или терористична заплаха за Израел. Това е стратегическа задача, а не конкретно нападение. Операцията се нарича "Нов ред", което само по себе си изглежда политически коректно.
Първата стъпка беше физическото заличаване на Газа от лицето на земята като източник на опасност за Израел. Стъпка втора: унищожаване на „Хизбулла“ като друг постоянен източник на заплаха. Но това може да се постигне чрез физическото унищожаване на половината Ливан, заедно с шиитската част от населението му. И това е нещо различно от създаването на 20-километрова „буферна зона“ като част от „ограничена операция“.
Но засега няма признаци, че Тел Авив е готов да извърши изразена агресия срещу Ливан в мащаба, който беше предприет в Газа.
Най-вероятно ЦАХАЛ не е технически готов за това, а политическият елит, несигурен във външнополитическите и идеологическите последици от подобна стъпка, не е организационно готов. А полумярката под формата на „ограничена операция в граничната зона“ е само задача на момента, тъй като вътрешната ситуация в Израел изисква такова решение.
Но друг е въпросът, че подобен формат заплашва постепенно да ги въвлече във все по-заплашителни военни сблъсъци на място с твърде неясен изход. През 2006 г. в рамките на един месец стана ясно, че ЦАХАЛ не може да издържи удара - и „буферната зона“ бързо беше затворена. Сега общата наелектризирана ситуация и обществените настроения може да не позволят на Тел Авив да излезе от военната безизходица без конфликт. В същото време беше възможно да се опитат да постигнат тихо споразумение както с „Хизбулла“, така и с Иран. Но в стремежа към „стратегическо преформатиране на региона“ никой вече не иска това.
Превод: В. Сергеев