/Поглед.инфо/ През последния половин век световната икономика беше заложник само на една страна – Кралство Саудитска Арабия. Огромните петролни запаси и неизползваните ресурси позволиха на кралството да играе извънредно голяма роля на люшкащ се производител, който по своя воля запълва или източва световната система.

Петролното ембарго през 1973-74 г. беше първата демонстрация, че Къщата на Сауд иска да милитаризира петролните пазари. През октомври 1973 г. коалиция от арабски страни, водена от саудитска Арабия, прекрати доставките на петрол в знак на отмъщение за американската подкрепа за Израел по време на войната Йом Кипур. Цената на барел петрол бързо нарасна четирикратно; шокът върху зависимите от петрол икономики на западния свят доведе до рязко повишаване на жизнените разходи, масова безработица и растящо социално недоволство.

„Ако аз бях президент“, казал държавният секретар Хенри Кисинджър на своя заместник Брент Скаукрофт,“щях да кажа да арабите да складират петрола си“. Само че президентът Ричард Никсън не беше в състояние да диктува на саудитците.

На Запад ние до голяма степен сме забравили уроците от 1974 г., в някаква степен и защото икономиките ни се промениха и са по-малко уязвими, но основно защото ние не сме основната цел на саудитците. Предвижданията, че производството на петрол в света е достигнало своя пик, осигуряващ постоянно високи цени, никога не се изпълниха. Днешните петролни кризи се определят по-малко от плаваща цена на суровия петрол, отколкото от регионалната политика с петрола. Войните на петрола на XXI век са в ход.

През последните години саудитците дадоха ясно да се разбере, че гледат на петролните пазари като на фронтова линия на битката на кралството с мнозинство от мюсюлмани сунити срещу своя доминиран от шиитите противник – Иран. Тяхната предпочитана тактика на „наводняване“, изпомпването на излишъка от петрол на пазара, е равносилна на война с икономически средства; търговският еквивалент на хвърляне на бомба срещу противника.

През 2006 г. Науаф Обайд, саудитски съветник по сигурността, предупреди, че Рияд е подготвил понижаване на целите, за да „удуши" икономиката на Иран. Две години по-късно саудитците направиха точно това, с цел да бъде възпрепятствана способността на Техеран за подкрепя шиитските милиции в Ирак, Ливан и другаде.

После през 2011 г. принц Турки ал-Файсал, бившият шеф на саудитското разузнаване, каза пред представители на НАТО, че Рияд е готов да наводни пазарите, за да предизвика недоволство в Иран. Три години по-късно саудитците отново удариха със завъртане на кранчето.

Но този път те прекалиха.

Когато саудитските представители направиха крачката си през пролетта на 2014 г.,възползвайки се от вече пренаситен пазар, те без съмнение се надяваха, че по-ниските цени ще подбият американската шистова индустрия, която оспорва господстващото положение на кралството на пазара. Но тяхната основна цел беше да направят труден живота на Техеран: „Иран ще бъде подложен на безпрецедентен икономически и финансов натиск, докато се опитва да поддържа икономиката си, вече очукана от международните санкции“, допълни Обайд.

Произвеждащите петрол страни, особено такива като Русия, с относително недиференцирани икономики, базират бюджетите си на цени на петрола, които да не падат под определена граница. Ако цените се плъзнат под този праг, се задава финансов срив. Саудитците очакваха резкия спад на цените на петрола не само да нанесе ущърб на американската фракингова индустрия, но също така да се отрази негативно върху икономиките на Иран и русия. Това впоследствие ще намали способността им да подкрепят съюзници и наместници, особено в Ирак и Сирия.

В миналото тактиката беше брутално ефективна. Това беше мрачният сценарий, пред който се изправи иранският шах през 1977 г., когато саудитците наводниха пазара, за да овладеят влиянието на Иран. Наливането на петрол на световния пазар не беше единствената причина за иранската революция, но определено беше фактор: управлението на шаха беше дестабилизирано, когато аятолах Рухола Хомейни предприе своята офанзива за подменяне на прозападната монархия с теократична държава. В този смисъл петролните пазари помогнаха за възхода на политическия ислям.

Цената на петрола също така помогна и за края на Студената война, защото като днешна Русия, комунистическата суперсила беше световен енергиен производител, силно зависим от приходите от петрол и газ. През 1985-86 г. решението на саудитците да залеят пазара – за което някои вярват, че е било окуражено от администрацията на Рейгън – доведе до срив на цените, което запрати съветската икономика в остра финансова депресия.

„Графикът на разпадането на Съветския съюз може да бъде проследен до 13 септември 1985 г. ", пише руският икономист Егор Гайдар. "На тази дата шейх Ахмед Заки Ямани, министърът на петрола на Саудитска Арабия, заяви, че монархията е решила да промени радикално своята петролна политика."

Днес в Русия половината от приходите на държавата идват от петрол и газ. Дори ако петролът възстанови цена от 40 долара за барел – през тази година цената на два пъти пада под 30 долара – тази снижена цена все още създава „опасен сценарий“ според Михаил Дмитриев, бивш заместник-министър на икономиката в Русия. Инфлацията в Русия достигна двуцифрен израз миналата година; суверенният фонд, който спасява финансово закъсали руски компании, е изчерпан; закриването на фабрики предизвиква безпокойство сред работниците.

За нещастие на президента Владимир Путин фискалната криза на Русия съвпадна с неговите военни интервенции в източната част на Украйна и Сирия. Ако руската икономика се влошава и Путин се чувства притиснат в ъгъла, той може да потърси начини да се разсейват руския народ с повече провокиране на краткосрочна подкрепа, както и да предизвика паника в петролните пазари за доставки и с повишаване на цените.

Шок от бъдещето вече сполетя производителите на петрол като Венецуела, чиято икономика беше изкормена от загубените приходи от петрол, който съставлява 95% от нейните приходи от износ. С инфлация, предсказана от Международния валутен фонд да достигне 720% тази година, Венецуела се превърна във финансово зомбирана държава - грубо напомняне за това какво може да се случи в страни, които разчитат толкова силно на нестабилната цена на една стока. Президентът Николас Мадуро е в ръцете на пазарите, което всеки ден бута неговият олюляващ се режим към пропастта.

Друг производител на петрол – Нигерия – свършва парите поради накуцващата кампания на президента Мухамаду Бухари срещу ислямистките бунтовници от „Боко Харам“ в североизточните райони на страната. Спадът на цените на петрола разтърси и Централна Азия, където Азербайджан и Казахстан проявиха интерес към спешно финансово подпомагане от МВФ и други кредитори.

В Близкия изток ограничаването на приходите от петрол ограничиха способността на Ирак да води война срещу Ислямска държава. Производителите на петрол от Персийския залив като Катар и Обединените арабдски емирства оцениха общите си загубите си при продажбите на петрол през миналата година на 360 млрд. долара. Такива големи дупки в бюджета предизвикват проблеми с поддържането на порядъка у дома в момент на водене на войни в сирия и Йемен, и поставят във финансови затруднения съюзници като Египет.

И тогава следва самата Саудитска Арабия.

Всички доказателства сочат, че саудитски официални лица никога не се очаквали цената на петрола да падне под 60 долара за барел. Но освен това те никога не се очаквали да загубят възможностите си за влияние като производител в рамките на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Въпреки пожелателните изказвания от саудитска министри, усилията на кралството миналия месец за сделка с Русия, Венецуела и Катар за ограничаване предлагането и повишаване на цените се сринаха.

МВФ предупреди, че ако правителствените разходи не се урегулират, саудитците ще банкрутират към 2020 г. Изведнъж световната резервна банка на черно злато започна да се стреми да заеме милиарди долари от чуждестранни кредитори. Отговорът на крал Салман беше да обещае строги икономии, по-високи данъци и съкращения на субсидиите за хора, които са свикнали с държавната щедрост и подаяния. Това поставя въпроси за вътрешната сплотеност в кралството – в момент, когато кралят реши да поеме бремето на регионалната сигурност в Близкия изток, водейки война на два фронта. Дали някога е имало петролна държава толкова задлъжняла във вътрешен план и толкова разпростряла се в международен?

Междувременно със сключването на историческото ядрено споразумение Иран излиза изпод товара на икономическите санкции. Няма да е загуба за Рияд, че това добавя още един производител на петрол на световния пазар, когото саудитците вече не могота да контролират.

Нестабилността и икономическа мизерия за по-малките държави-производителки на петрол като Нигерия и Азербайджан изглежда ще продължи. Но това са съпътстващи щети. Истинската история е как саудитците са били наранени от собственото си оръжие.

….................

Коментарът на Андрю Скот Купър е публикуван във в. „Ню Йорк таймс“. Той е автор на „Петролните кралства: Как САЩ, Иран и Саудитска Арабия промениха баланса на силите в Близкия изток“ и предстоящата да излезе „Срутването на рая: Пахлави и последните дни на имперски Иран“.

Вашингтон / САЩ