/Поглед.инфо/ Кюрдите, народ между 25 и 35 милиона души, който няма държава, живеят главно в региони на Ирак, Иран, Турция и Сирия. Те са разделени между четири държави, които скочиха срещу референдума за независимост на иракски Кюрдистан

Разделени между четири държави

Народ от индоевропейски произход, кюрдите са предимно мюсюлмани сунити, с немюсюлмански малцинства и политически формации, повечето светски.

Земите, на които живеят, обхващат почти половин милион квадратни километра и техният общ брой варира според различни източници между 25 и 35 милиона души. Най-много от тях живеят в Турция (12-15 милиона, около 20% от населението), следвана от Иран (около 6 милиона, по-малко от 10%), Ирак (5 до 6 милиона, или 15 до 20%) и Сирия (над 2 милиона, 15%).

Успели са да запазят диалектите си, традициите и предимно клановата организация.

Разбита мечта

Сривът на Османската империя в края на Първата световна война проправя пътя за създаването на кюрдска държава, предвидена в Договора от Севър през 1920 г. Тя трябваше да се намира в Източния Анадол и провинция Мосул.

Но след победата на Мустафа Кемал Ататюрк в Турция, съюзниците обърнаха решението си и през 1923 г. Договорът от Лозана дава доминацията на Турция, Иран, Великобритания (за Ирак) и Франция (за Сирия) относно кюрдското население.

Конфликти с централните органи

Твърдейки, че искат да създадат единен Кюрдистан, кюрдите се възприемат като заплаха за териториалната цялост на страните, в които живеят.

В Турция конфликтът между правителството и Кюрдската работническа партия (ПКК) е отнел живота на над 40 хиляди души от 1984 г. насам.

В Иран има епизодични сблъсъци между силите за сигурност и кюрдските бунтовници.

В Ирак преследваните по времето на Саддам Хюсеин кюрди се въздигат през 1991 г. след поражението на Багдад в Кувейт и установяват фактическа автономия, легализирана от иракската конституция от 2005 г.

В Сирия кюрдите търпят десетилетия маргинализация от режима. Те се възползваха от хаоса, създаден от войната от 2011 г., и създадоха автономна администрация в северните региони.

Вътрешни разделения

Кюрдите, които никога не са живели под централизирана власт, са разделени на безброй партии и фракции, разделени между четирите страни. Тези движения често са антагонистични, в зависимост най-вече от съюзите, сключени със съседните им режими.

В Ирак двете основни кюрдски партии дори воюват помежду си сцената на над и хиляди убити между 1994 и 1998 г. След години - през 2003 г.- те се помиряват.

Антиджихадистка борба

В Сирия кюрдските сили доминират в сирийския съюз на демократичните сили (СДС), който се бори с групировката „Ислямска държава” (ИД) с подкрепата на ръководена от САЩ коалиция. През ноември 2016 г. този съюз започна битката за изгонване на джихадистите от основната им крепост Рака.

В Ирак кюрдските бойци от Пешмерга също взеха участие в борбата срещу джихадистите, припомня АФП във връзка с насрочения за днес референдум за независимост на Кюрдистан.

Срещу референдума се обявиха категорично официалните власти в Турция и Иран, централната власт в Багдад. Багдад поиска цялата търговия с петрола на автономиятга и пълен контрол върху границите и международните летища на Кюрдистан. Лидерите на кюрдите, спед които Месут Барзани, са непреклонни.

Иракски Кюрдистан е неофициалното название на Кюрдския автономен район, който има статут на широка автономия в състава на Ирак, скрепен юридически в конституцията на страната. Багдад се обявява срещу допитването и смята решението на кюрдските власти за незаконно.

Премиерът на Ирак Хайдар ал Абади по-рано не изключи военна намеса, в случай че планираният референдум доведе до ескалация на насилието и подчерта, че няма да се откаже от преговори с Ербил.

Външните министри на Турция и Иран в кулоарите на Общото събрание на ООН призоваха властите в Иракски Кюрдистан да се откажат от референдума, а Вашингтон и европейски столици също са против тази стъпка на иракските кюрди. /АФП, ТАСС

Багдад / Ирак