/Поглед.инфо/ Малко след като руският президент Владимир Путин обяви частично изтегляне на бойни сили от Сирия, доминираната от кюрди Партия Демократичен съюз (ПДС) обяви формиране на „федерална демократична система“ в трите кантона Африн, Кобане и Джазира.

ПДС нарича събирателно целия този район Рожава, или Западен Кюрдистан.

Двете събития са свързани, като ПДС работи за създаване на факти, така че тя се намира в положение да играе роля в бъдещите решения за управлението в Сирия. Демократичният федерализъм на ПДС е отражение на политическите виждания на нейния лидер, лежащият в затвор основател на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан.

Въпреки че се сражава за кюрдска автономия ПДС, както и ПКК отхвърля идеята на национализма, обвинявайки възхода на нация-държава и създаването на модерната нация-държава за потискането на кюрдите. След сформирането си в Турция през 1978 г. ПКК в началото използва сила в опитите си за предизвикване на движение в посока независим Кюрдистан, преди групата да промени подхода си през 1999 г., приемайки понятието „демократичен федерализъм“ или автономия.

Целите на ПДС

Като ПКК и ПДС не се застъпва за създаването на сирийски Кюрдистан сам по себе си, а вместо това настоява за един анархичен тип политическа система, в която вземането на решения се предоставя на верига от местните съвети.

Тази концепция е в основата на сегашния модел за управление на групата в Рожава, макар и с важни уговорки: ПДС изисква нейното въоръжено крило Отредите за народна защита (ОНЗ) да докажат сигурността в районите под неин контрол и настоява ръководството в Камишли, де факто столицата, да прави икономическата политика.

Този подход е в противоречие с духа на автономията, зад който се твърди, че застава ПДС, но от друга страна отразява възприемането на опасностите от групата – а и историята на ПКК на битка и победа над всяка враждебна група, която отправя предизвикателства към районите, в които тя е доминираща.

От самото начало на управлението си в Рожава ПДС даде да се разбере, че възнамерява да прилага този политически модел. Откакто пое контрола в Африн, Кобане и Джазира през юли 2012 г. групировката изготви проект за конституция, проведе избори и назначи множество местни съвети, съпредседателствани по типичен за ПДС/ПКК начин от мъж и жена.

Противоречиво, но ПДС поддържа връзка със сирийския режим. В Камишли режимът продължава да има присъствие, а събитията напоследък ясно показаха връзки между ПДС и Дамаск.

Продължаващите връзки на ПДС с режима подкопаха нейните връзки с повечето от арабските участници в опозицията срещу Асад. От своя страна групировката смята, че тази опозиция е твърде консервативна, че има близки връзки със сирийското разклонение на Ал Кайда – „Фронта Ал Нусра“, и има прекалено близки връзки с Турция – явният враг на ПКК.

Групировката също така се стреми да се сдобие с международна легитимност, поради което инстинктивно отхвърля връзките си с ПКК, тъй като тази организация е сочена от повечето западни правителства и Турция като терористична. ПДС без съмнение е групировка, която действа в рамките на Съюза на общностите в Кюрдистан (СОК), основан в средата на 2000 от ръководството на ПКК. През лятото на 2014 г. групировката успя да се сдобие с широко международно признаване, след като нейните милиции ОНЗ изиграха решаваща роля за спасяване на йезиди от Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ).

Международни връзки

Особено САЩ създадоха тесни връзки с ПДС като групировката сега действа като авангард във войната срещу ИДИЛ в Сирия.

Русия също създаде контакти с групировката, първо разрешавайки на ПДС да открие представителство в Москва и след това чрез военно партньорство в района на Алепо. Приемането като цяло на ПДС за ключов играч в Сирия подри както международните, така и военните усилия на Турция за изолиране на групировката в средите на арабската опозиция в Сирия.

Значението на Турция като дълговременен съюзник на САЩ и като подкрепяща голяма част от бунта срещу Асад в северните райони на Сирия позволи на Анкара да продължи да предотвратява включването на ПДС в сегашните мирни преговори в Женева.

Русия даде признаци за подкрепа на федерализиране на Сирия, въпреки отказа на Асад да мисли за политическото разделяне на страната. Изтеглянето на руски сили от Сирия е оценявано като засилващ се натиск от страна на Москва върху Асад за преговори за прекратяване на конфликта с представители на опозицията срещу Асад.

Русия остави свои войски в Сирия, но новата й позиция може да е сигнал за промяна в обхвата на нейната мисия от оформяне на бойното поле към опит да използва военните си придобивки, за да преговаря за разрешаване на кризата по нейни условия. ПДС е напълно наясно с това, поради което преследва собствените си самостоятелно обявени политически и военни интереси.

САЩ подадоха сигнали, че няма да признаят кюрдска зона на самоуправление в Сирия. В същото време американските военни изграждат две военновъздушни бази в контролираната от ПДС територия и представители на американското правителство се срещнаха с ключови лидери на ПДС в Камиши – което де факто е признаване на ПДС, което нейните водачи могат да използват.

От самото начало на сирийския конфликт, ПДС преследва своите собствени самостоятелно декларирани интереси.

Последната декларация отразява този подход, подчертавайки и за в бъдеще, че ПДС ще продължи да преследва своите заявени намерение: създаването на федерална Сирия, в която ще има възможност да упражнява предпочитания от нея модел на управление.

От гледна точка на ПДС тя има подкрепата на световната суперсила САЩ и на втора велика сила – Русия. Тя ще продължи да балансира между тези връзки, докато в същото време продължи напред със своите лични планове в Сирия – и в региона като цяло.

---------------

Аарон Щайн, сътрудник на Центъра за Близкия изток „Рафик Харири“ на Атлантическия съвет. Анализът е публикуван в телевизия „Ал Джазира“.

Дамаск / Сирия