/Поглед.инфо/ Заплашването с безпрецедентна, ужасяваща, почти ядрена война между Иран и Израел не продължи дълго. Само няколко дни инсинуации в медиите - и се оказа, че това не са инсинуации: Израел наистина реши да унищожи иранската ядрена програма с военни средства, без да се съобразява със средствата и сериозността на евентуалния отговор.
Само вчера всичко изглеждаше като блъф, подчинен на желанието на американския президент Доналд Тръмп да сключи сделка с Техеран. Американците поискаха иранците напълно да се откажат от обогатяването на уран, намеквайки, че в противен случай няма да могат да сдържат войнствения импулс на израелския премиер Бенямин Нетаняху.
С отхвърлянето на неприемливото условие Техеран сякаш постигна смекчаване на позицията на Вашингтон, но изложи своята, също неприемлива: поиска правни гаранции, че сделката с Тръмп, каквато и да е тя, няма да бъде преразгледана при следващия президент, а Конституцията на САЩ забранява даването на такива гаранции.
Изглеждаше, че ожесточените пазарлъци ще продължат известно време, поне до вторник, тъй като синът на Нетаняху щеше да се жени в понеделник. Самият Тръмп обяви, че израелска военна операция срещу Иран е станала „много вероятна“, но „не е неизбежна“. Но само няколко часа след това изявление 200 израелски самолета пуснаха 330 боеприпаса върху ирански ядрени съоръжения, военни бази и домове на ядрени учени и ключови служители по сигурността.
Атаките бяха извършени и от вътрешността на Иран, от база за дронове камикадзе, създадена предварително от израелските разузнавателни служби.
До сутринта Техеран потвърди смъртта на шестима водещи специалисти по ядрената програма, началника на Генералния щаб, командващия противовъздушната отбрана и ръководителя на най-мощната разузнавателна служба - Корпуса на гвардейците на ислямската революция, Хосейн Салами. Буквално ден преди смъртта си Салами лично заяви, че „следващият сблъсък с Израел ще бъде много по-смазващ и разрушителен“.
Върховният лидер на Ислямската република Али Хаменей даде на военните картбланш за ответни мерки. Отговорът включва заплаха дори с ядрено оръжие: вече разполагайки с достатъчно обогатен уран, Иран би могъл да сглоби бомба за няколко седмици и да я използва срещу Израел. Дали тези думи са били празни, скоро ще разберем, но израелците сега смятат учения, който ги е изрекъл, за цел за елимининация.
Ако заплахата бъде осъществена, ескалацията няма да спре, както се случи с Япония през 1945 г. Смята се, че Израел вече разполага с ядрени оръжия - и те ще бъдат използвани срещу Иран на принципа „удряй и бягай“. А ескалацията на конфликта до ядрен ще въвлече Съединените щати в бомбардировките.
Засега американците продължават да твърдят, че по никакъв начин не участват в подготовката и провеждането на израелската операция, но ще защитят Израел от ответни удари - и на това основание призовават Иран към „сдържаност“.
Преди това Техеран се вслушваше в призивите за сдържаност – и отговаряше на Израел доста символично, сякаш искаше да получи Нобелова награда за мир в нова категория за тези, които са въвличани във война, но не са се въвлекли. В същото време Израел се бореше с иранските „проксита“ в Ивицата Газа (Хамас) и Ливан (Хизбула).
Освен това, Армията на отбраната на Израел се възползва от смяната на властта в проиранска Сирия, за да разшири окупационната зона на Голанските възвишения и напълно да лиши сирийците от военна авиация.
Рядко някой напуска казиното с такъв късмет. Мислейки си, че е хванал Бог за брадата, Нетаняху се опитва да извади самия Иран от играта за няколко години. Може да е случай на асо в единадесет, но изглежда сякаш Техеран преувеличаваше силата си от самото начало: ако наистина можеше да смаже Израел, целият свят щеше да гледа светлините на Хайфа в неромантичен смисъл.
В очакване на акт на отмъщение, еврейската държава премина в отбрана. Шабат започна рано и стана тотален: всички училища и държавни институции бяха затворени, гражданите бяха помолени да стоят близо до убежища, обявено беше извънредно положение. В същото време, акаунтът на иранското министерство на отбраната в една от социалните мрежи публикува следното съобщение: „Време е за лов на плъхове!“
Израелската страна се асоциира с друго животно. Ден преди това Нетаняху постави бележка в Стената на плача с текст „Народът ще се надигне като лъв“. Самата операция беше наречена „Въздигащият се лъв“, а премиерът призова за подготовка за ескалацията ѝ в пълномащабна война с Иран. „Знаете, че няма войни без цена. Предстои ни дълъг престой на фронтовата линия, много по-дълъг, отколкото сме били свикнали досега“, каза той в специално обръщение.
Нетаняху обещава да продължи, докато „ядрената заплаха остава“. От иранска страна има намеци, че подобна заплаха винаги ще остане – Армията на отбранителните сили на Израел просто няма да може да достигне дълбоко вкоренени цели. Но това може да е било блъф, както много други неща в поведението на Иран през последната година.
Руските персийски експерти традиционно смятат, че приоритет на аятоласите не е свещената война с Израел, а запазването на тяхната система на власт. Въпросът е кое е по-разрушително за тази власт - мащабната война или съзнателното ѝ отхвърляне.
През последната година Техеран, разпръсквайки заплахи, съзнателно следваше втория път: шиитските богослови в специфичните си одежди демонстрираха много повече предпазливост и благоразумие, отколкото израелските политици в якета.
Сега може да се окаже, че тактиката на Техеран е била по-скоро безсилна, отколкото благоразумна. Ако дори бомбардирането на ядрени съоръжения и нокаутирането на иранските елити „един по един“ може да се осъществи без голяма война, тогава над Ислямска република Иран виси фатална заплаха.
Единственото нещо, за което човек не трябва да се тревожи в такива условия, са цените на петрола: те определено ще се повишат. Но всички останали събития в Близкия изток не обещават нищо добро за руския партньор, независимо какъв избор ще направи Техеран - в полза на „треперещата твар“ или на „този, който има право“.