/Поглед.инфо/ От времето на Втората световна война до наши дни са се състояли безброй войни и военни престъпления. Повечето от тях са инициирани и ръководени от правителството на САЩ, а също и от НАТО. Претекстът за военна намеса винаги е бил един и същ: хората на дадена държава трябва да бъдат освободени от „жестокия диктатор“ или „недемократичната система на властта“. Симулира се, че трябва да се въвежда въображаеми демокрация и свобода, произтичащи от народа и за благото на народа. Така в името на демокрацията и свободата войни се разгръщат и страните биват бомбардирани.

Но има просто средство да се установи дали дори една от тези войни, които се провеждат под прикритието на демократизацията, е оправдана: може да се сравни какво е било положението в страната преди и след войната. Ако войната и т. нар. демократизация наистина са се случили в полза на народа, тогава условията на живот в страната след войната следва да са по-добри, отколкото преди войната. С други думи, условията на живот в страната СЛЕД войната не трябва да са по-лоши, отколкото са били преди войната, уж при диктатора, в противен случай войната трябва да бъде осъдена като противоречаща на международното право. Преценете сами, с помощта на следните 4 примера, които стоят като модел за всички така наречени войни за демократизация:

Международно военно нахлуване в Либия през 2011 г.

Преди войната - Либия при Кадафи:

Либия има най-високия доход на глава от населението на африканския континент. Част от постъпленията от продажбата на петрол са директно превеждани по сметките на либийските граждани. Има много малко данъци, дори предприятията са облагани минимално. Да имаш местожителство или къща се приема за човешко право. Всички, които се женят, получават еквивалента на 45 хил. евро от либийската държава. Електричеството, медицинските грижи и образованието са безплатни. Преди Кадафи само 25 процента от либийците могат да четат, след него - 83 процента. През 70-те години на миналия век Кадафи дава възможност на жените да се еманципират. Няма предписания за носене на определени дрехи и всички жени имат възможност да получат добро образование, ако искат. Те стават лекари, адвокати, министри, бизнесмени или обикновени домакини, могат да избират какви искат да бъдат.

Кадафи тогава планира да създаде банка и да въведе валута, поддържана със злато за Африка. Ако я беше основавал, Либия щеше да изведе цялата Африка на свобода. На свобода от финансовите елити и империалистите, които контролират бедните страни и тяхното имущество. По-нататък Кадафи стои пред завършването на най-големия проект за тръбопровод за питейна вода в света през Сахара - т.нар “Великата ръкотворна река” за по-добро снабдяване на населението и земеделието с вода. Либия е независима и просперираща държава. Освен всичко това Кадафи помага да се контролира потока на бежанци от африканските страни. За приемането им той прилага европейски стандарти, за да държи в рамки притока към Европа.

СЛЕД жестокото убийство на Кадафи:

Под предлог за принудителна защита на либийския народ от властта на Муамар Кадафи Либия е бомбардирана от силите на НАТО в продължение на седем месеца под ръководството на САЩ. Войната струва живота на около 50 000 либийски цивилни и също толкова са ранени. Икономическата инфраструктура на държавата е разрушена от бомбардировките на НАТО.

Водните системи са нападнати от НАТО и бомбардирани, както потвърждават различни видеоклипове в интернет. Според Global Research, глобален изследователски център със седалище в Канада, войната на НАТО срещу Либия поставя в опасност бъдещето на проекта за питейна вода - и по този начин благополучието на либийския народ.

Либийските парични резерви в размер на 150 милиарда вече са замразени в световен мащаб и вероятно завинаги са загубени. Страната продължава да трепери от сблъсъците на съперничещи групировки. Атаките срещу правителството и убийствата на държавни служители са нещо обичайно. От 2014 г. се води ожесточена гражданска война. След Кадафи Либия се превърна в убежище за банди трафиканти, които превозват бежанци до Европа безпрепятствено.

Първата война в Ирак 1990-1991

Преди:

През 1972 г. Ирак успява да придобие национален контрол върху петролните си находища, които преди това са управлявани от международни фирми. Икономиката процъфтява, от което хората също се възползват. През 1979 г. Ирак притежаваше 35 милиарда долара парични резерви и е на прага на индустриализацията. Саддам Хюсеин активно насърчава модернизацията на икономиката и индустрията, правителството, полицията, селското стопанство и общественото образование. Към 1990 г. грамотността на момичетата достига над 90%. С помощта на постъпленията от продажбата на петрол, наред с други неща, е изградено и обширно здравеопазване, което до началото на 1990 г. се смята за най-добро в арабския свят. Ирак е развиваща се страна.

СЛЕД:

След като Саддам Хюсеин превзе Кувейт поради конфликт около петролните находища, иракската армия беше почти напълно победена от ръководена от САЩ коалиция. За да оправдаят войната, определени съобщения за зверства първо бяха публикувани чрез медиите - по-късно бяха доказани за фалшификати. Сред тях е измисленото „свидетелство на Найра“. Най-малко 120 000 иракски войници и до 55 000 цивилни губят живота си.

Постоянните щети от снарядите с обеднен уран бяха пагубни. От 1991 г. насам 1,5 милиона иракчани са загинали, включително над 550 000 деца под пет години от последиците от икономическите санкции, наложени на Ирак. Река Тигър се превръща в открита клоака, след унищожаването на пречиствателните станции. От 1990 - 2003 г. САЩ предотвратява вноса на помпи и хлор за пречистване на водата. Впоследствие детската смъртност от 1990 до 1997 г. нараства от 3,3 на 12,5 процента.

Втора война в Ирак 2003 г.

С обосновката, според която Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение и си сътрудничи с “Ал Кайда”, американските войски и техните съюзници нахлуват в Ирак през 20 март 2003 г. Впоследствие и двете твърдения са опровергани от Комитета по разузнаване на Сената на САЩ. До 2006 г. загиват 600 000 цивилни, според независимата Lancet-Studie. Само по време на триседмичните боеве през 2003 г. Съединените щати използват между 1000 и 2000 тона уранови боеприпаси. Във Фалуджа, град, разположен на 70 километра от Багдад, радиоактивното замърсяване е няколко десетки пъти по-високо, отколкото след бомбата в Хирошима. Оттогава се раждат все по-страшно деформирани бебета, без глави, с две глави или липсващи крайници. Безбройните брутални военни престъпления на американските сили са оповестени отчасти и от “Уикилийкс”. След изтеглянето на последните части на американските войски от Ирак през 2011 г. Ирак е в състояние, близко до гражданска война.

Войната в Сирия от 2011 г.

Преди:

Сирийската централна банка е собственост и се контролира от държавата и няма дългове към Международния валутен фонд. Сирийският президент Башар Асад въвежда демокрацията няколко години преди войната. До 2007 г. Сирия е толкова богата и развиваща се страна, че можеше да приеме 2 милиона иракски бежанци. Здравната система е безплатна. Генетично модифицираните семена са забранени за защита на хората от увреждане на здравето. Сирия притежава огромни запаси от петрол и газ на своя територия и заедно с Иран изгражда магистрален петролопровод, без участието на западните петролни гиганти. Населението на Сирия е много добре запознато с НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД. В медиите и в университетите има дебати относно влиянието на световния управляващ елит. Сирия защитава своята политическа, културна и национална идентичност.

СЛЕД:

По време на Арабската пролет от март 2011 г. възниква конфликт между правителството на Башар Асад и различни така наречени „опозиционни“ групи. Скоро след това в страната пристигат тежко въоръжени групировки и се месят в гражданската война срещу Асад. Според последните данни на ООН досега са убити над 250 000 души - без скрити числа. Една трета от тях са цивилни. Повече от 3,8 милиона сирийци днес търсят убежище в чужбина, повече от половината от тях са деца. В момента най-големият брой бежанци в Европа са от Сирия. Всички източници на доходи са затворени от западните икономически санкции. Износът на гориво, нефт и машини е забранен. Вносът на стоки като пшеница е спаднал драматично и затова няма достатъчно хляб. Храната е станала два пъти по-скъпа, отколкото преди войната. Това според Джошуа Ландис, професор в Университета в Оклахома, освен всичко останало, стратегията на САЩ е да отслабят Сирия и да доведе до капитулация. Аргументирайки се, че Сирия използва химическо оръжие, САЩ, заедно с държавите от НАТО, се опитват да се намесят във войната. Употребата от Асад на химическо оръжие обаче не е потвърдена. Напротив, той дори го е унищожил.

Войната в Украйна от 2014 г.

Преди:

Преди войната Украйна като необвързана страна в конфликта между Запада и Изтока е мост между Русия и ЕС. Членството в НАТО не е планирано. В отговор на споразумението от Харков, подписано през април 2010 г., което позволи разполагането на руския Черноморски флот в Крим най-малко до 2042 г., Украйна получи руски газ на намалени цени. Збигнев Бжежински, бивш съветник по националната сигурност на Джими Картър, описва Украйна като „сърцето на Световния остров“, което означава Евразия. Който е собственик на Украйна, той управлява Световния остров и, следователно, света.

СЛЕД:

След свалянето на президента на Украйна Виктор Янукович в Киев на 22 февруари 2014 г. новото правителство изпраща войски срещу източните райони на Донецк и Луганск. Те не признават смяната на властта и обявяват независими „народни републики“. Виктория Нюланд, заместник-държавен секретар на САЩ, в подслушан телефонен разговор случайно признава, че САЩ са инвестирали пет милиарда долара, за да доведат ново правителство на САЩ на власт в Украйна.

В момента около 6000 души са убити - това са само официалните данни, 15 000 са ранени, около три милиона души са избягали от домовете си. Според Агенцията на ООН за бежанците в Русия са се приютили повече от 150 000 души. В източна Украйна стрелбата продължава всеки ден, къщите се бомбардират, а техническата инфраструктура е до голяма степен повредена: в много градове има само вода и електричество за няколко часа на ден, а в някои градове дори и това няма.

След отстраняването на Янукович стандартът на живот в Украйна рязко намаля:

Почти 80% от населението на Украйна живее под прага на бедността. Ако преди свалянето на Янукович минималната пенсия в евро беше 120 евро на месец, то сега е 40 евро, минималната заплата беше около 90 евро на месец, сега е 50 евро. Днес средната заплата е около 120 евро на месец. Инфлацията през 2010-2013 г. е 3,5%, през 2015 г. вече е 40%. Темпът на растеж на цените на горивото е 200%. Продуктите са станали няколко пъти по-скъпи, например, за основни хранителни продукти - хляб, зърнени храни, месо, мляко - цените са се увеличили с 40%. Цената на електроенергията и газа се е повиши със 110%. Поредното увеличение на цените се планира на всеки шест месеца.

Чуждестранните компании разширяват влиянието си в украинския селскостопански сектор, наред с други като биотехнологичните компании “Монсанто”, “Каргил” и “Дюпон”.

Според украинските депутати правителството в Киев е под пълния контрол на правителството на САЩ. Сега, с помощта на законопроект № 2953 от май 2015 г., на Запада ще му бъде разрешено да разположи ядрените си оръжия в Украйна. Правителството на САЩ е готово да рискува война в Европа, за да запази военното си присъствие и господство.

Коментар.

В съответствие с тези факти - преди/след - може да се направи само едно заключение: войните трудно могат да бъдат оправдани и вече не са под претекст на демокрация и свобода. Всички тези и други войни, като войната в Югославия, войната в Афганистан след 2001 г., гражданската война в Сомалия или военната намеса в Йемен през 2015 г., станаха възможни само благодарение на умишлено разпространените лъжи с цел дискредитиране на целевата страна. И цялата т. нар. Демократизация и промяна на режима, настоящи и бъдещи, в страни като бивша Югославия, Словакия, Грузия и страните, обхванати от Арабската пролет, също трябва да бъдат разгледани от тази гледна точка.

Сега възниква въпросът: ако в името на демокрацията политиците и медиите отново оправдаят война или военна намеса, народът ще бъде ли внимателен или ще се довери отново на лъжите и пропагандата на войната?

Превод: В. Сергеев