/Поглед.инфо/ По-малко от два месеца след заемането на поста държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън посети Турция и заяви: "Ние споделяме ангажираност към демокрацията, светска конституция, уважение към религиозните свободи и убеждения, както и в свободния пазар и чувството за глобална отговорност".
Но миналия месец, малко преди визитата на папа Франциск, турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза по адрес на западняците: "Те изглеждат като приятели, но искат да сме мъртви, искат да виждат нашите деца умиращи".
Това е нова риторична мъртва точка за отчуждения член на НАТО, за който се предполагаше, че трябва да е омаян от магията на екипа Обама-Клинтън. В действителност турското поведение излезе извън контрол през последните 6 г. благодарение, в голяма степен, на стила на Хилари в дипломацията, определен от самата нея колебливо като "умна сила".
Например, сега Турция играе ролята на домакин на елементи от ръководството на ХАМАС, подкрепяната от Иран терористична групировка, която убива американци, наскоро беше във война с Израел, и оглавява тиранично ислямистко правителство в Ивицата Газа. Турция позволява на всякакви хора от ХАМАС да живеят в Истанбул, да извършват свои оперативни срещи и дори да се хвалят пред местни журналисти със своите "успехи" в избиването на цивилни младежи.
Турция, също така, е основен поддръжник на Мюсюлманското братство – ислямистка политическа организация, която се стреми да руши устоите на правителства в Близкия изток и да ги подмени с антиамерикански теокрации. Братството успя да поеме контрола в Египет през 2012 г. - също пред очите на Хилари – но беше свалено от египетските военни само след една година катастрофално управление. След което Турция с отворени обятия прие прогоненото в изгнание ръководство на групировката.
В началото на варианта на "умната сила" на Хилари Турция се превърна от просто ненадежден съюзник направо в противник на американските интереси. Доколкото истинското разделение в Близкия изток е между тези, които застъпват или оправдават ислямисткия тероризъм срещу тези, които подкрепят цивилизования порядък на светските правителства, турските господари в момента изглеждат в предишния си лагер – изправени срещу САЩ и техните съюзници.
Не беше предполагано, че нещата ще се развият така. В същото време, когато Хилари "стартира отново" отношенията с руското правителство – мислейки, че новостта на самата нея и на нейния шеф Барак Обама ще предизвика Владимир Путин да промени своите калкулации на руските национални интереси – Хилари, също така, се зае да променя отношенията между САЩ и Турция. Както и с Русия при първата си визита в Турция Клинтън избра да приложи мълчаливо извинение за американското поведение, особено що се отнася до войната в Ирак. Тя, също така, обяви, че президентът Обама лично ще посети скоро Турция – част от това, което критици на Обама по-късно нарекоха "обиколка на извинението".
Американското посолство чинно изпрати до Вашингтон най-изпъкващите оценки в пресата за визитата на Клинтън, включително една, която звучи така: "Хилари Клинтън направи летящ старт и визитата на президента Обама ще се превърне в среща на върха. Дойде времето американците отново да бъдат обичани."
Друг цитат в съобщението на посолството от "преобладаващата част" медии, предлагащи съвет на Вашингтон, гласи: "Проблемите трябва да бъдат разрешавани чрез дипломация и диалог, приравняването на исляма с тероризма трябва да спре; палестинският въпрос трябва да бъде разглеждан честно..."
Рядко толкова много приказки са събирани в едно изречение – въпросът е защо Хилари никога не се опита да поправи съдържанието и да защити Америка? Не само защото Вашингтон е ангажиран в диалога до втръсване и никога не е приравнявал исляма с тероризма, но и защото даже се колебае дори да споменава исляма или дори ислямизма.
Що се отнася до "палестинския въпрос" - шест американски администрации го "разглеждат честно".
Но Хилари е далече от мисълта да посочи този факт и да рискува намаляване на своята знаменитост или да направи допълнителна стъпка с въпроса дали израелско-палестинските спорове действително създават проблемите за сигурността в Близкия изток – или пък обратното в действителност е вярно.
Ако Хилари искаше да води истинска дипломация с Турция, тя трябваше да пропусне краткотрайния тласък на извинение от името на Америка – този "летящ стар" беше споменат в грамата от посолството. На Турция й трябва строга любов: честно предупреждение, че турските правителства засилват ухажването на ислямистите и други баналности, което ще доведе до напрежение в отношенията със Запада.
При един такъв колеблив съюзник Вашингтон трябва да бъде учтив и да каже на Турция суровата истина насаме. Вместо това Хилари им даде топъл, банален блясък – либералната версия на дипломацията и отличителен белег на Хилари, което е антитеза на действителната умна сила.
Както и с много други въпроси от национална сигурност, администрацията Обама-Клинтън ще завещае на своя наследник бъркотия в отношенията с турското правителство, което сега си мисли, че може да се размине с всичко. Ако НАТО трябва да е сериозен съюз, организацията не може да толерира член, който е в едно легло с някои от най-големите опоненти на цивилизования порядък в света.
Следващият американски президент трябва да търси отстраняването на Турция от НАТО. И времето, прекарано в самотни размишления за експанзионистична Русия и никнещата като гъба джихадистка заплаха може да донесе нещо добро на турската политика. САЩ също така трябва да затворят военновъздушната си база в Инджирлик в Турция и да преместят тези свои военни активи в изложените на рискове и верни членове на НАТО като Полша и прибалтийските републики.
Последно, но не по важност, следващият президент трябва да каже истината за правителството на Турция и какво в действителност движи проблемите в Близкия изток. Т.е. да направи точно обратното на това, което направи Хилари.
------------------
Крисчън Уитън, президент на Фондацията Хамилтън. Той е бивш старши съветник в Държавния департамент при управлението на Джордж Буш-младши и политически съветник в президентските кампании на Рудолф Джулиани и Нют Гингрич. Автор е на книгата "Умната сила: Между дипломацията и войната". Коментарът е публикуван във Фокс Нюз.
Вашингтон / САЩ