/Поглед.инфо/ В името на шума около “сензацията на века”, пренебрегвайки медицинската и научната добросъвестност, се оказва, че на 25 март СЗО е публикувала „нови насоки“, за да определи официалната причина за смърт от КОВИД-19 и да се вземе предвид в статистиката, дори когато няма положителен тест за вируса:
Извънредна употреба на кодовете на Международната класификация на болестите при огнище на болестта КОВИД-19
Избухването на КОВИД-19 е обявено за извънредна ситуация в областта на общественото здравеопазване, имаща международно значение.
Извънредният код МКБ-10 „U07.1 КОВИД-19 вирусът е идентифициран“ се назначава при диагнозата на заболяването, потвърдена от лабораторни изследвания.
Код за спешни случаи МКБ-10 „U07.2 КОВИД-19, вирусът не е идентифициран“ се приписва на клиничната или епидемиологична диагноза на КОВИД-19, когато лабораторното потвърждение е неубедително или го няма.
Както U07.1, така и U07.2 могат да бъдат използвани за кодиране на смъртността като причина за смъртта.
В МКБ-11 кодът за потвърдената диагноза КОВИД-19 е RA01.0, а кодът за клиничната диагноза (подозирана или вероятна) на COVID-19 е RA01.1.
Източник: www.who.int/classification/icd/covid19/en/
Тези wudpdkrs показват, че според новия код за спешни случаи :U?-10 „U07. COVID-19, вирусът не е идентифициран”, може да бъде добавено към коронавирусната смъртност, дори ако „лабораторното потвърждение е неубедително или липсва “.
Това означава, че най-влиятелната здравна организация в света и, както изглеждаше, най-надеждната, инструктира медицинските институции в света да идентифицират онези, които просто се подозират и за които няма основания за фактически вирусологични доказателства или валидация.
Същите тези „принципи“ са заложени в инструкциите като минимум за американските лекари, което позволява да се очертае почти всякаква траектория за растежа на смъртта от коронавирус.
Превод: В. Сергеев