/Поглед.инфо/ Либерализмът и особено този вид, който се наложи след Втората световна война, се рекламираше като единствената алтернатива на хаоса и варварството.

Както американският дипломат Хенри Кисинджър каза за да оправдае подкрепата за либералния геополитически блок:

"Във всяка ера, човечеството създава демонични индивиди и привлекателни идеи за репресия. Задачата на държавничеството е да се спре тяхното идване на власт, както и да се поддържа устойчив международен ред, който е способен да ги сдържа, ако все пак го постигнат".

"Токсичната смес от слаб пацифизъм, геополитическа липса на баланс и съюзническо разделение позволиха на тези сили да се надигнат", казва още Кисинджър.

Тези думи, които идват от устата на човек, който е отговорен за смъртта на стотици хиляди, както и за надигането на диктатури като тази на режима на Пиночет, издават собственото си двуличие.

Либерализмът не се нуждае задължително да защитава човешките права, равенството или демокрацията. Хенри Кисинджър го знае твърде добре.

Целта на либерализма е да поддържа капиталистическата и империалистка силова структура. През последните години тя настоя и принуди либерализма да се превърне още повече в нещо, което е открито тиранично и репресивно.

След всичките мъчения, масово наблюдение, ерозия на гражданските свободи, открита военна цензура и тнт., които се появиха в първите години след атентата от 11.09, управляващата класа се опита да се държи така, всякаш блокът САЩ/НАТО е "свободен" и "демократичен", колкото и преди.

Но условията се промениха от по-стабилните десетилетия на средата до края на 20-ти век. Държавата вече може да отговори само като превръща обществото във все по-несвободно.

Заради безумните си инвазии в Афганистан и Ирак, както и засилването на съперниците си от Русия и Китай, Вашингтон преживя един упадък на глобалната си хегемония.

И така, американските войни трябваше да бъдат продължени до безкрай и да се разширяват, което значи, че всеки, който се опитва да излага истината за зверствата в тези войни или да оспори лъжите зад тях, трябваше да бъде премахнат по един или друг начин.

През 2010 година, когато Челси Манинг използва Уикилийкс за да разкрие зверствата, които са извършвани от американските въоръжени сили, правителството започна една кампания, която имаше за цел да направи добър пример от нея за всички други, които планират да създадат теч на информация.

Американските власти обвиниха Челси Манинк, че е "публикувала в интернет разузнавателни данни, които принадлежат на американското правителство, имайки знанието, че въпросната информация ще бъде достъпна за врага".

И то въпреки, че това беше фактически измислено обвинение.

Американците затвориха Челси в изолирана килия с целта да се опитат да я накарат да изобличи и други - истински акт на физическо и психологическо принуждение, който може да се класифицира без съмнение, като мъчение.

През 2013 година американските власти осъдиха Манинг на 35 години затвор, като президентът Обама я помилва само като начин да изглежда по-добре, напускайки кабинета си.

Миналата година, Челси Манинг беше арестувана отново, след като отказала да свидетелства пред тайно жури. По този въпрос специалният докладчик на ООН за мъченията каза, че това е:

"Прогресивно все по-тежка мярка на принуждение с отворен край, която изпълнява всичките съставни елементи на понятието за мъчение или други жестоки, нечовешки и унижаващи отношения или наказания".

Тази година Челси Манинг дори се опита да се самоубие в килията си.

Тази война срещу "свирачите" позволи на западните институции, с техните предполагаеми идеали за защита на свободите и правата, да променят значението на въпросните понятия.

В едно общество, което империалистическите правителства и техните медийни пропагандисти създадоха, е напълно приемливо Джулиан Асандж да страна от дългогодишно медицинско неглииране и мъчения чрез изолирано затваряне.

Също така е приемливо, бившият агент на НСА, Едуард Сноудън да бъде под заплаха, че ще бъде третиран по същия начин на мъчение, ако Съединените щати го заловят.

Без значение колко садистично или екстремно изглеждат тези тактики, които се ползват в тази война, винаги се намира оправдание, че си струват "в името на националната сигурност".

Лъжливостта на западните идеали стана открито очевидна с третирането на Джулиан Асандж през последната година.

Както написа Чарлз Глас от "Интерсепт" този месец:

- "През седемнадесетте дена на прослушването на Джулиан Асандж в Лондон за екстрадирането му, прокурорите успяха да докажат, както престъпления така и конспирация".

"Заговорникът обаче, не беше Асандж. Вместо това нарушителите на закона и заговорниците се оказаха правителствата на Великобритания и Съединените щати", пише той.

"Свидетел след свидител разкриха в детайли незаконните мерки за нарушаване на правото на Джулиан Асандж на честен процес, унищожаването на здравето и убиването на личността му, както и затварянето му в самотна килия за остатъка от живота му", казва журналистът.

"Доказателствата от съдебната зала разкриха незаконността на безпрецедентните по мащабите си действия на американското и британското разузнавания, военни, полиция и съдебни власти за елиминирането на Асандж", заяви той.

Как управляващата класа се опита да запази фасадата на легитимност на либерализма насред тоталното смазване на защитата на гражданските и човешки права?

По същия начин, по който се разправи с багажа от инвазията на НАТО от 2011-та година в Либия, която унищожи страната. Или пък със създадената от Съединените щати война в Сирия.

А също и с американския преврат в Украйна от 2014-та година, който доведе до надигането на един геноциден неонацистки режим, или пък оркестрирания от Вашингтон миналата година, преврат в Боливия, който доведе до кланета и мъчения.

При всички тези случаи, начинът на разправа беше един - да се крият неудобните факти от обществеността.

През 2013-та година, докато хиблидната война в Сирия течеше с пълна сила, а Вашингтон тихичко се готвеше да извърши преврат в Украйна, американското правителство направи голяма стъпка да разшири информационния си контрол, насочвайки се към една нова студена война срещу Русия.

Съединените щати премахнаха забрана, която гласеше, че правителството няма право тайно да разпространява пропаганда на американските граждани. Оттогава милитаристкият наратив се е увеличил значително в американските медии.

Особено и на фона на прокси войната на Съединените щати, когато Русия беше интензивно демонизирана, а атмосферата на маккартизма започна да се прокрадва.

И тогава през 2016-а година, когато избирането на Доналд Тръмп за президент послужи за допълнителен катализатор за отслабването на световното влияние на САЩ, управляващата класа започна да действа не само с пропаганда, но и чрез високо интензивна онлайн цензура срещу алтернативните мнения.

В края на мандата си, президентът Барак Обама подписа "Закона срещу чуждестранната дезинформация и пропаганда", създавайки програма за контрол на информацията.

Според Ламбърт Стретер от Коренте, тази програма без съмнение смазва свободата на пресата:

"При внимателно четене на Закона срещу чуждестранната дезинформация и пропаганда виждаме, че има добра причина да се страхуваме за влиянието му върху американските независими или алтернативни медии".

"Докато многобройните малки уеб издания са "недържавни субекти", Законът може много добре да се конструира за да се прилага и срещу тях. Много от функциите на този закон и финансовите възможности им влияят", твърди той.

През последните четири години имаше многобройни вълни на онлайн цензура от Гугъл, Фейсбук, Туитър и Ютуб, които действаха от името на своите партньори в американските разузнавателни агенции.

Те саботираха профилите от социалните медии от анти-империалистически издания като Венецуела Анализис, както и премахнатите профили от Венецуела, Китай и други американски конкуренти.

Оправданието - уж, че са разпространявали "дезинформация".

Високопоставените неоконсерватори са зад тази кампания по цензуриране и често те успяват да помогнат директно за нея чрез своиет тинк-танкове като Атлантическия съвет.

Всичко това служи да направи хората по-незабелязващи що се отнася до нарушения на човешките права, гражданските свободи, нечестната държавна пропаганда и безкрайната война, която се води от Вашингтон и прокситата му през последните няколко години.

Докато неравенството и бедността продължават да се увеличават из целия Западен свят по време на коронавирусната пандемия, а Американската империя инвестира във все по-голям милитаризъм вместо в помощ за хората, тези пропаганди и прикрити действия служат да държат населението мирно и кротко.

Управляващата класа се надява, че обществото ще остане откъснато от реалността на продължаващия пълзеж към пълна тирания, както и че държавата вече е достатъчно укрепена.

Превод: СМ