/Поглед.инфо/ Според военните доклади на Азербайджан войските на тази република печелят все повече победи в Нагорни Карабах и завземат нови населени места. Как обаче всъщност изглежда оперативната ситуация в Карабах в момента, какви реални успехи постигна азербайджанската армия и къде беше принудена да отстъпи заради упоритата отбрана на Нагорни Карабах?

В информационната война Баку явно превъзхожда Степанакерт и Ереван. От гледна точка на това, което всъщност се случва в хода на военните действия, не всичко е толкова очевидно.

На първо място, заслужава да се отбележи, че азербайджанската страна повтори точно до подробности сценария от април 2016 г. (сблъсъците в Карабах, известни като „Априлската война“), като събра много по-големи сили за подобна операция. Логиката на събитията, които се случват в Нагорни Карабах, може да бъде реконструирана по следния начин.

Скромните задачи на Азербайджан

Първо, Азербайджан не си поставя никаква задача да унищожи напълно Нагорни Карабах. Азербайджанската армия, с цялото си числено и качествено превъзходство, не е способна на това без външна помощ. Както през 2016 г., азербайджанците атакуваха не в централната посока (през Агдам и Аскеран към Степанакерт), а се ограничиха до локални операции в южния (Джебраил-Физули) и северния (направление Горанбой-Тертер) на предната линия.

Най-вероятно сблъсъците ще приключат веднага щом азербайджанските войски успеят да окупират някакво значително селище и това ще бъде обявено от Баку като голяма победа. Някои източници наричат град Физули такава цел. Това е максималната точка на възможно напредване на Азербайджан в южна посока, което може да бъде постигнато без загуби, неприемливи за азербайджанското общество.

Но трябва да помним, че отдавна никой не е живял във фронтовите селища, те са купчини руини. В такава ситуация битките за неназовани висоти бързо се превръщат в свръхценни от гледна точка на пропагандата. Така например, това се случи с височината Лелетепе близо до град Хорадиз в южно направление. Първоначално тя беше върната от арменците още през 2016 г., след това отново беше загубена и сега отново е окупирана от азербайджански войски. От стратегическа гледна точка Лелетепе няма значение, но от него може да се види Хорадиз и няколко големи азербайджански села, в които бежанците веднага бяха предизвикателно върнати и започнаха да се снимат пропагандни видеоклипове с тяхно участие. Победата при Лелетепе в момента е едно от политически най-значимите постижения на азербайджанската армия. В Баку дори издадоха пощенска марка по този повод.

На второ място, дори и ако Азербайджан иска, той физически не може да разчита на продължителна война. Ако след един месец настъплението не постигне някакъв значителен успех, историята ще трябва да бъде завършена по някакъв начин. Освен това през лятото е горещо, а през зимата е много студено. През пролетта има размразяване. Есента е идеалното време за война. Няма време преди студовете - време е да се прибират.

Освен това военните резерви на Азербайджан се изчерпват. Вече има съобщения за недостиг на боеприпаси. А в централния сектор на фронта (т.е. там, където боевете са най-малко интензивни) се виждаха бронирани машини на 4-ти армейски корпус на Азербайджан. Това е дълбок стратегически резерв, всъщност гарнизонът в Баку, който също е по-малък по отношение на състава на „линейни“ корпуси.

Трето, азербайджанската страна за пореден път демонстрира слабост в пехотните боеве. Илюстрация могат да бъдат битките за селата Мадагис и Талиш в направление Горанбой-Тертер, както и събитията по билото на Муровдаг и край село Агдере. Мадагис и Талиш се смятат в генералния щаб на Азербайджан за почти "ключ към Карабах". Както през 2016 г., сега азербайджанската армия съсредоточи големи танкови сили върху малкото Тертерско дефиле срещу Мадагис, който атакува челно арменски позиции на височините около селото. След няколкодневни боеве и загуба на неизвестен брой танкове азербайджанците окупираха тези височини. Пехотата обаче, след като влезе в Мадагис, дори не се опита да се закрепи - и на следващия ден просто си тръгна.

Успехът на арменската отбрана и заплахата за комуникациите

Най-опасни за арменската страна са битките в североизточната посока - Горанбой-Тертер. Ако азербайджанците успеят да достигнат Мардакерт от север, ще създадат реална заплаха за Армения на централния сектор, където сега се провеждат само артилерийски дуели.

Отделна е историята с битките в северната посока - на билото Муровдаг. През 1994 г. арменските части заемат проходите и височините на Муровдаг - това е естествена географска граница, разделяща северозападен Азербайджан от Карабах и бившия район Калбаджар. На север от него е долината на река Кура с големи азербайджански градове, включително Евлах и Гянджа. По проходите винаги има сняг, а по височините има арменски позиции, укрепени от средата на 90-те. Азербайджанската страна съсредоточи колосални артилерийски сили в този сектор на фронта, което ѝ позволи да свали от някои позиции части от 10-та арменска планинско-стрелкова дивизия. Арменските позиции в ключовото селище Агдере бяха почти напълно обградени. Азербайджанците предложиха да се предадат, но арменците не се предадоха и не напуснаха Агдере, което е добра илюстрация на моралното състояние на народа на Карабах.

В централната посока (Агдам - Аскеран) се провеждат ожесточени артилерийски престрелки с удивителен превес на арменската страна. В рамките на няколко дни след началото на активния етап на военните действия и двете страни започнаха да прехвърлят резерви по-близо до фронтовата линия. Съгласно всички закони на военното дело, огънят на артилерията на далечни разстояния, РСЗО и високо прецизните системи незабавно беше прехвърлен от фронтовата линия във вътрешността на линията за снабдяване.

И двете страни успешно обстрелват вражеските комуникации, но азербайджанската страна бързо прехвърля огън директно към Степанакерт и близкото малко населено място Айгестан (Балиджа), където освен известната фабрика за коняк се намират позиции на арменската артилерия с голям обсег. Всичко това доведе до унищожаване на жилищния сектор и загуби сред цивилното население. Арменската артилерия обстрелва малки населени места дълбоко в централния сектор на азербайджанската отбрана по бившата магистрала Агдам-Баку, за да предотврати прехвърлянето на подкрепления по прав път.

В НКР от 1994 г. с парите на диаспората са построени няколко стратегически магистрали, по-специално планинските стратегически пътища на север и пътят Север-Юг (Мардакерт - Дрбон - Айгестан - Степанакерт - Червен Базар - Хадрут), които също редовно попадат под стратегическия обстрел на азербайджанска артилерия. Бомбардирането на стратегически важния Лачински коридор от Азербайджан все още не даде резултат, а дупките в мостовете на магистралата се затварят ефективно.

Един от важните успехи на азербайджанската страна в северния сектор на фронта е не само превземането на височини по билото на Муровдаг, но и действителното блокиране на пътя Варденис-Агдере. Не само този алтернативен маршрут е под обстрел на азербайджанците, но самият Варденис (а това е територията на Армения) е подложен на обстрел точно по колоните, които го напускат. Дори редовното снабдяване през Лачин сега е проблематично.

Условията за мобилизация, разработени от арменския Генерален щаб, бяха частично нарушени, но прогнозният брой войски, мобилизирани от Армения за задържане на Карабах, вече е достигнат. Това са от 40 до 45 хиляди души, без арменския сектор на фронта край Берд. И азербайджанската страна, изглежда, също е достигнала максималната си мобилизационна сила от 120-150 хиляди души, което очевидно не е достатъчно за щурм на втората линия на арменската отбрана. Това е самоубийство в планината.

Единственият реален източник на опасност за арменската страна сега остава позицията в североизточна посока около зоната Мадагиз-Талиш-Тонашен. Като се имат предвид проблемите с получаването на подкрепления и доставки в тази област, всичко това може да бъде доста опасно. В дългосрочен план ситуацията остава тревожна дори в най-привидно стабилната посока - централната, тъй като може да има и прекъсвания на доставките, а тактиката на азербайджанската страна е главно дистанционен бой.

Стратегически недостатък

Вече е ясно, че потенциалът на азербайджанското настъпление на юг е изчерпано и може просто да затвори движението към Физули. За арменската страна предаването на Физули е политически неприемливо, тъй като разрушава самата система на „зоната за сигурност“, създадена от 1994 г. насам. Но докато арменците преместват подкрепления, натискът на азербайджанската страна ще се стопи и стратегическият недостатък в самия план за двустранно настъпление във второстепенни посоки ще започне да се проявява. В крайна сметка, така наречената линия на Оханян (предната линия на отбраната на Карабах, кръстена на един от неговите организатори) не е пробита.

В Ереван има хора, които вярват, че целият този план на Азербайджан (неговото авторство се приписва на турците) е само за отклоняване на вниманието. Оттеглянето на 4-ти армейски корпус на Азербайджан от Баку в Агдам показва, че именно в централния сектор се планира основното настъпление - след няколко седмици азербайджанските части ще износят 10-та планинско-стрелкова дивизия на Карабах и ще я принудят да прехвърли основните части от централния сектор на север и юг, до Тертер и Физули. Но предвид странната пехотна тактика на азербайджанците, техните редовни попадания в засади, капани и минни полета от първа линия с неоправдани загуби, е трудно да се повярва в такава хитра турска идея.

Може би следващите няколко дни ще бъдат решаващи за нов епизод на военния конфликт за Нагорни Карабах. Ситуацията с Мадагиз, Агдере и с доставките от Армения ще стане по-определена. За Баку също е критично важно да се определи посоката на новото настъпление , тъй като след отстъплението на арменците в региона Джебрил ресурсите на юг са изчерпани.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели