/Поглед.инфо/ Русия започва да бере първите плодове на най-важното политическо решение напоследък - отказът да продължи да участва в т. нар. Зърнена сделка. Владимир Путин говори за това как се случва това, по-специално в рамките на руско-африканската среща на високо равнище. И сред губещите бяха не само Украйна, но и най-големите западни селскостопански играчи.
Оттеглянето на Русия от зърнената сделка стана една от основните теми на срещата на високо равнище Русия-Африка миналата седмица. Няколко африкански лидери веднага поискаха Москва да възобнови участието си в това споразумение. По-специално, ръководителят на гвинейското външно министерство поиска "да се покаже щедрост в опит да се обмислят други отстъпки, които могат да бъдат направени, така че този местен проблем да не засегне целия свят".
Но причините, които принудиха Русия да вземе такова решение, не са изчезнали. „Като се има предвид, че нито едно от обещанията, които ни бяха дадени за улесняване на износа на нашето зърно и нашите торове на световните пазари, не беше изпълнено, ние многократно разширихме участието си в така наречената сделка за зърно, с надеждата, че тези обещания ще бъдат спазени , но сега казахме “не”. Сега нека първо я изпълнят, а след това ще се върнем към тази сделка“, каза по този повод Владимир Путин.
Каква е ползата за Русия
В същото време самият факт на оттеглянето на Русия от сделката вече подобри позицията на руските фермери и държавата. „Честно казано, когато обявихме, че се оттегляме от тази сделка, цените на световния пазар леко нараснаха. Това означава, че нашите компании ще получат повече. А това означава, че ще получаваме повече данъци. И ако получим повече данъци, ще споделим част от доходите си с най-бедните страни, като доставяме определени количества храна безплатно“, каза Путин в събота в Санкт Петербург. Ако прогнозата на МВФ за 15% увеличение на цената на пшеницата се сбъдне, руският селскостопански сектор ще спечели допълнително 1,8 милиарда долара от това.
Но механизмът за печалба е по-сложен. Заради пречките, създавани от Запада, руските търговци имат проблеми с физическия износ на зърно за износ. В резултат на това зърнохранилищата и силозите са препълнени. Ако силозите са пълни с миналогодишното зърно и скоро ще започне прибирането на новата реколта, недостигът на капацитет за съхранение на зърно само ще се увеличи. А това ще доведе до спад на вътрешните цени на пшеницата и ще насърчи стопанствата да намалят посевните си площи (все пак няма да има къде да съхраняват зърното от бъдещата реколта).
Руските селскостопански производители се сблъскаха с проблеми при износа на зърно поради отказа на големите световни логистични компании да работят с Русия, забраната на руските кораби да влизат в европейските пристанища и отказа на застрахователните компании да застраховат кораби, акостиращи в руски пристанища. Някак се намериха заобиколни решения, но транспортирането на зърно се оскъпи. Според различни оценки допълнителните разходи за руските износители на зърно през 2022/23 г. може да варират от 1 до 1,5 милиарда долара. Тъй като сделката със зърното не реши нито един от проблемите на Русия, нямаше икономически смисъл тя да се запазва.
Изчезването на украинското зърно от световния пазар освобождава ниша за руското зърно. Това не отменя необходимостта от решаване на проблеми с логистиката и получаване на плащане за зърно. Но малък недостиг на пшеница е добър стимул да се търсят начини за тяхното преодоляване. Поддържането на високо ниво на износ на зърно ще повиши вътрешните изкупни цени, ще увеличи валутните приходи от износа на зърно и данъците от всички участници във веригата, от зърнопроизводството до хранилищата, железопътните линии, пристанищните терминали и т.н. ще се увеличи положителното външнотърговско салдо.
Кой загуби?
Сред основните губещи от прекратяването на зърнената сделка е Украйна. Тя се лишава от част от приходите си от износ, както и от данъци от земеделските предприятия, които отглеждат зърно.
Западните земеделски концерни също се оказват на загуба. Почти половината от цялата земеделска земя в Украйна (16,7 милиона хектара) принадлежи на трите най-големи играча на световния пазар на храни - “Каргил”, Дюпон” и “Монсанто”. Най-вероятно именно те са лобирали за участието на ООН в сключването на зърнената сделка.
В по-голямата си част тяхното зърно е било съхранявано в Украйна в силози през 2022 г. и е било готово за товарене на пристанищните терминали. Ако не им беше осигурен безопасен морски коридор за износ, зърното им щеше да остане там за дълго време, замразявайки оборотния капитал. Ако сделката за зърно не беше подновена, международните концерни ще трябва да изнасят зърно по сухопътни пътища (което е по-скъпо) и едва ли ще е възможно да се изнесе цялото събрано зърно. Е, за тях би било проблематично да се възползват своевременно от колебанията в борсовите котировки на различни видове зърно. Затова спирането на износа през Черно море вече е сериозна загуба за тях.
На Африка й е все тази
Аргументът, че украинското зърно трябва да помогне в борбата с глада в най-бедните страни, е празна пропаганда. „Категорично осъждам циничния ход на Русия да прекрати Черноморската инициатива за зърно, въпреки усилията на ООН и Турция“, каза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Според нея ЕС работи за осигуряване на продоволствена сигурност за незащитените слоеве от световното население.
Но за целия срок на сделката най-бедните страни получиха не повече от три процента от зърното, изнесено от Украйна (т.е. по-малко от милион тона). Повечето от украинското зърно дойде в страните от Западна Европа. Това беше предимно фуражно зърно и навлизането му на пазара понижи цените на фуража за животновъдния и птицевъдния сектор на европейското земеделие.
Украинското зърно беше много полезно за Европа в периода на бърз растеж на цените на електроенергията и отоплението, частично компенсирайки за европейските производители увеличението на съответните разходи. По този начин украинското зърно хранеше не гладуващи африканци, а европейски прасета, крави и пилета. Но най-бедните страни в Африка не са купувачи на европейско месо.
За да изпечем хляб (или сладкиши), които са основната храна на бедните, ни трябват не украинска царевица и ечемик (които съставляват лъвския дял от зърното, изнасяно от Украйна), а пшеница, по отношение на която Русия изпреварва Украйна поне 3-3,5 пъти. Въпросът е как руското зърно може да стигне до Африка. Но Владимир Путин говори за това с африканските лидери по време на срещата на върха Русия-Африка, обсъждайки достъпа на руски кораби до пристанищните съоръжения и вътрешната логистика на придвижването на товари през африканския континент.
Гладът заплашва ли целия свят?
Как намаляването на украинския износ ще се отрази на продоволствената сигурност на света? Тук си струва да припомним, че международната търговия със зърно засяга само малка част от реколтата, събрана в страните по света. През последния сезон на 2022/23 г. възлиза на 858,6 млн. тона зърно, или 30,8% от реколтата, която достига 2788,7 млн. тона. Останалите 70% попадат на вътрешните пазари на страни, много от които имат собствена ценова система, малко зависима от борсовите котировки. Има държави, в които цената на хляба се субсидира от бюджета или се контролира от други механизми. Следователно борсово търгуваните фючърсни цени не определят пряко общото ниво на цените на храните в най-бедните страни (въпреки че оказват влияние върху тези цени).
Наистина ли светът е заплашен от недостиг на зърнени култури? Нищо подобно. Прогнозата за сезон 2023/24, публикувана от Световната организация по прехраната на 7 юли, гласи, че световната реколта ще нарасне с 5,9 милиона тона (при намаление на търговията с 19,5 милиона тона). Руският износ на пшеница през 2022/23 г. се оценява на 43,5 милиона тона (което е 21,5% от общия световен пазар), а общо Русия изнася около 60 милиона тона зърно. Предварителните прогнози за предстоящия сезон 2023/24 г. обещават 4% спад на руската реколта. Но дори ако този спад в руския износ се случи, ФАО очаква той да бъде повече от компенсиран от по-високия износ на пшеница от Канада, където се очаква добра реколта.
Търговски обоснована благотворителност
Обещанието от страна на Русия за безвъзмездни доставки на зърно за най-бедните африкански страни е не само благотворителност, предназначена да компенсира евентуално покачване на цените на хранителното зърно. Тези доставки са в помощ и на местните фермери. Държавните поръчки и доставката на зърно в гладуващите страни ще се извършват за сметка на бюджета. И това ще помогне на руските земеделски производители да продават зърно, което няма къде да се съхранява.
Но търговските доставки бяха обсъдени и с африканските страни. По време на руско-африканската среща на високо равнище беше отделено голямо внимание на развитието на двустранните икономически връзки. Сложни схеми, според които някои руски компании помагат на африканска страна да изгради инфраструктурни съоръжения, да внася в страната бензин и дизелово гориво, зърно и торове, докато други руски компании получават достъп до разработването на находища или да участват в обещаващи съвместни проекти, частично ще реши проблема с разширяването на руския износ на зърно за Африка.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?