/Поглед.инфо/ Руският президент отправи неочаквано предложение към Турция - да я превърне в газов хъб на Европа. Обикновено никой не отказва такъв подарък. За Русия обаче този проект не може да се нарече безрисков. Какво точно може да предложи Москва на Анкара и какви са рисковете?

Владимир Путин предложи да се създаде най-големият газов хъб за Европа в Турция. Русия може да премести в района на Черно море изгубеното количество газ, изпратено по дъното на Балтийско море. Доставките на газ за Европа през Турция ще бъдат основният маршрут, добави той. Турският министър на енергетиката Фатих Дьонмез отговори, че подобен проект е „възможен“, като припомни, че „Русия преди това е осъществявала успешни инфраструктурни проекти“. Той обаче призна, че за първи път чува тази идея.

„Това е неочаквана новина и за експертите в индустрията“, казва Алексей Громов, директор по енергетика в Института по енергетика и финанси. Все още не е ясно какво точно се крие зад предложението на Русия да превърне Турция в газов хъб. Експертите споделят предположенията си.

Явно става въпрос за изграждането на нова инфраструктура в Черно море. „Вече имаме две разклонения на „Турски поток“ с капацитет малко над 32 милиарда кубически метра. Едното е насочено към Турция, второто – към Европа. Вероятно става дума за прокарване на трето и четвърто разклонение на „Турски поток“ по съществуващите маршрути в Черно море, поне до турска територия. И тогава предложението на Русия вероятно е, че Турция трябва да продължи да разпределя газ на европейските потребители, за да изключи попадането под съществуващи или бъдещи санкционни ограничения“, твърди Громов.

Тоест, говорим, че Русия ще продаде целия газ, който минава през новите тръби на Анкара. А новият собственик, в лицето на Турция, ще преговаря с европейските купувачи и ще им препродава горивото с надценка.

„Може би говорим за създаване на мегадистрибутор в лицето на Турция. Русия ще доставя целия си газ на Анкара, която ще го продава като свой по дългосрочни договори на турски търговци. Самите турски компании ще продават този газ по-нататък на европейците. Друг вариант е Турция да създаде своя електронна газова борса, където европейски компании да идват и да купуват турски газ с руски произход“, предлага Юшков, водещ експерт във Финансовия университет към правителството на Руска федерация.

Оказва се, че Русия ще е готова да сподели печалбите си с Турция, за да може да увеличи износа на газ на запад. Анкара ще поеме отговорността да преговаря за продажбата на газ, а самите европейци ще трябва да помислят за разширяване на капацитета на тръбопроводите на собствена територия, за да могат да купуват турски газ.

„Турция вече се превърна в основна транзитна страна за газ за Европа. През нея тече руски, азербайджански газ, може би някога ще тече и ирански. Но за да се превърне в газов хъб, като Баумгартен в Австрия, газът, идващ за Турция, трябва да смени собствеността си. Това означава, че тук трябва да се появят газови резервоари, както в Баумгартен, и да се появи електронен обмен“, казва Игор Юшков.

От Русия се изискват големи инвестиции в изграждането на нова инфраструктура и време. „Ще бъде необходимо изграждането на разширение на газопреносната система от Ямал до Анапа. Газокомпресорната станция в Анапа вероятно е проектирана за големи обеми изпомпване, тъй като по начало е построена за „Южен поток“. Но по-нататък е необходимо да се прокарат допълнителни тръби в Черно море до турския бряг“, казва Юшков.

Изборът обаче е ограничен и е вероятно изграждането на нови линии в Южна Европа да бъде по-бързо от ремонта на повредените газопроводи в Балтийско море.

„Като се има предвид геополитическата ситуация, нямаме много възможности за износ на газ за Европа“, казва Громов. Сега „Газпром“ доставя около 16 милиарда кубически метра газ през второто разклонение на „Турски поток“ и почти толкова през Украйна, тоест по-малко от 40 милиарда кубически метра газ годишно. Докато през 2021 г. „Газпром“ е изнесъл малко повече от 140 милиарда кубически метра газ за Европа по тръби (с изключение на руските доставки на ВПГ).

Транзитът през Украйна може да бъде прекъснат всеки момент, рисковете са големи. Това могат да бъдат санкции от Русия или Украйна, и унищожаване на инфраструктура и прочее. Дори ако газът продължи да тече през Украйна, това ще бъде само до 2024 г. Транзитният договор с „Газпром“ изтича тази година и продължаването му вече изглежда като фантастика.

„В идеалния случай Русия трябва да намери къде да достави най-малко 100 милиарда кубически метра газ. Но през следващите години увеличението на доставките на газ ще се случи само за Китай и „Силата на Сибир“. Това е плюс 20-25 милиарда кубически метра към сегашните обеми, което не е толкова много. С още 10 милиарда кубически метра могат да се увеличат доставките по газопровода от Сахалин-3 през Хабаровск и Владивосток за Китай – това е така наречената „Силата на Сибир – 3“. За "Силата на Сибир - 2" решение все още не е взето, преговорите все още са в ход. Но дори и да бъде прието, Русия все пак трябва да търси къде да закачи около 50 милиарда кубически метра газ годишно“, твърди Громов.

Ако Русия може да продаде значителна част от тези обеми през Турция, споделяйки приходите от газ с Анкара, тогава това може да бъде интересен проект, добавя той.

Този проект обаче е изключително рискован за Русия, защото „ще го построим, но може и да не проработи“, смята Игор Юшков. „Възниква въпросът дали европейците ще бъдат готови да купуват този газ? ЕС обяви намерението си радикално да намали зависимостта си от руския газ след две-три години. Това означава, че европейците искат да прекратят дългосрочните договори с „Газпром“, които се сключват за 10-15 години. Ще се съгласят ли европейците формално да купуват турски газ, знаейки за руския му произход? Това създава рискове от невъзвръщаемост на инвестициите на Русия в нови тръби“, обяснява събеседникът.

Вторият риск е създаването на монополен купувач на руски газ в западната посока, който може да диктува цените и условията на „Газпром“. От друга страна, Турция също е застрашена. „Защото европейците могат или да си затворят очите за това откъде идва този газ, или да не ги затворят“, заключва източникът. Във всеки случай Анкара кълве руската газова примамка.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com