/Поглед.инфо/ Предизборната кампания в САЩ достигна финалната си права. Според Украйна залогът е колко и при какви условия тя ще получи военна помощ. Има мнозина сред републиканците, които изобщо не биха искали американска намеса в този конфликт. Вярно ли е, че тяхната победа на изборите ще бъде от полза за Русия?

Остава по-малко от месец до изборите за Конгреса на САЩ. Най-вероятно демократите ще загубят тези избори - в смисъл, че ще загубят както мнозинството в Камарата на представителите, което се занимава предимно с бюджетни въпроси, така и равенството в Сената, който вече отговаря за всичко, което не е в рамките на уникалната компетентност на президента и Върховния съд.

След това се очаква както действащият президент Джо Байдън, така и бившият президент Доналд Тръмп „най-накрая да решат“ дали ще се кандидатират за поста през 2024 г. Всъщност интрига има само в случая с Тръмп: ако републиканците спечелят през ноември, той най-вероятно отново ще щурмува Белия дом. Многобройните (вече) претенции срещу него от страна на прокурорите не толкова пречат на това, но правят този път безспорен. — Ако се оттегли, ще го изядат.

Още през лятото изглеждаше, че поражението на демократите е предрешено. Но към есента икономическата буря в страната малко утихна, цените на горивата запълзяха надолу и управляващата партия отново обяви своеобразен кръстоносен поход срещу „Тръмпистите“ под лозунга „или ние, или фашизъм“. Това мотивира унилия електорат на левите и либералите, изходът от предизборната кампания отново стана непредвидим.

Решението на ОПЕК+ (тоест преди всичко решението на Саудитска Арабия и Русия) да намалят двойно над очакваното производството на петрол на практика гарантира скок на цените на бензина в САЩ точно навреме за изборите, а това е сега основният дразнител в отношенията между американците и сегашното правителство. Така шансовете на демократите да задържат мнозинството се сринаха, а Байдън не крие раздразнението си от действията на саудитците, осъзнавайки, че това е целенасочен удар върху него и неговата партия, когото и да издигне тя на изборите през 2024 г.

Така или иначе остава да доживеем до 2024 г., за което Тръмп постоянно напомня, имайки предвид както икономическите последици от президентството на Байдън, така и заплахата от трета световна война, най-вероятно ядрена.

От всичко това като че ли следва, че републиканците, завърнали се на власт, ще водят друга политика спрямо Русия и Украйна – не тази, която води населението към гибел и апокалипсис.

В действителност външната политика не е нещо, което се определя в САЩ на избори, още повече, че предизборната програма на бъдещите президенти често противоречи на техните действия на поста. Иначе при Никсън и Рейгън нямаше да имаме "разведряване" в Студената война, а преход към гореща война. И обратното: при Кенеди и Картър щеше да има мир и приятелство вместо Карибската криза и политиката на взаимен бойкот.

Сега Русия е в конфликт не с демократите и не с републиканците, а с цялата Америка. Политиката на санкции, която се води срещу нея, е двупартийна, както беше през първия етап на Студената война. Следователно, ако балансът на „магарета“ и „слонове“ на Капитолийския хълм се промени, това не означава, че промените ще засегнат Русия и Украйна. И за съжаление, не гарантира, че евентуалните промени ще бъдат към по-добро.

Що се отнася до Украйна, демократите и републиканците имат различия. Първите предпочитат да действат както сега - да развързват все повече суми на Киев както за джобни разходи, така и под формата на държавни задължения по договори с американския военно-промишлен комплекс.

Републиканците не са от типа хора, които при нормални обстоятелства биха действали в ущърб на американския военно-промишлен комплекс. Въпреки това, в отговор на недоволството на избирателите от прекомерните разходи за Украйна, те предлагат да се създаде специална комисия за изразходване на средствата. Осъзнавайки, че подобна комисия след изборите може да забави отпускането на пари и да стесни полето за маневриране, Белият дом надраска допълнителни 10 милиарда за ВСУ още сега.

Но самото появяване на такава комисионна не е знак, че програмата “заем-наем” за Украйна ще пострада или ще бъде намалена. По време на Втората световна война и тогавашния “заем-наем” също имаше такава комисия, ръководена от сенатор Хари Труман , която разкри много факти за присвояване и корупция на този пост, които облагодетелстваха общата кауза, а Труман се превърна в звезда и - впоследствие - във вицепрезидент и президент на САЩ. Той, по волята на съдбата, започна първата студена война, въпреки че се кандидатира в тандем с Рузвелт, привърженик на запазването на съюза със СССР, но това е друга история.

Сега говорим за това, че комисията по ревизия на Труман не се е опитала да усложни позицията на съюзника или да помогне на врага. А идеалната ситуация от гледна точка на Русия е, ако всичките 10 милиарда бъдат откраднати от американската и украинската страна, а на фронта не попадне и цент.

Фактът, че Тръмп призовава за преговори между Москва и Киев, докато Байдън смята, че в този случай решението (като че ли) трябва да остане за украинците, също не е доказателство в полза на промяната. Преговорите като цяло се приемат от мнозинството и в двете партии, но се подразбират като преговори с Русия за сдаване на позиции.

Фактът, че Украйна в крайна сметка ще трябва да се откаже от бившите си територии - новите региони на Руската федерация, не се предполага от никоя сериозна сила в Съединените щати, поне засега.

Сред републиканците има изолационисти, които смятат, че Украйна като цяло не заслужава вниманието на Америка, ако американците трябва да пожертват нещо. Те са ориентирани към Тръмп и ще бъдат представени в новия Конгрес в по-голяма степен, отколкото в сегашния, но не толкова, че визията им за света да стане мейнстрийм.

Сред демократите глобалисти такива няма (последната беше хавайският политик Тулси Габард, но наскоро тя напусна партията). От друга страна, почти няма готови да започнат пълноценна война с Русия точно сега, но сред републиканците има „супер ястреби“.

Ако обстоятелствата се развият по такъв начин, че партията на изборите през 2024 г. ще бъде представена не от Тръмп или Рон ДеСантис, а например от сенатор Линдзи Греъм, приятел на покойния сенатор Маккейн, ядрена война е практически гарантирана за свят.

Но Тръмп не е от онези, които са свикнали да отстъпват. Дори ако наистина иска да уреди конфликта с Русия, той няма да може да направи това - Конгресът няма да го позволи. И онези процеси, които той не може да спре, той обикновено се опитва да ръководи, така че американската артилерия от Студената война при Тръмп е по-вероятно да получи нови снаряди, отколкото заповед за разоръжаване. Като „акула на капитализма“ той много добре разбира езика на санкциите и икономическия шантаж, за разлика от езика на традиционната дипломация, което демонстрира през всичките четири години на власт.

Руският въпрос на изборите в САЩ е състезание кой да нарани повече Русия. И в крайна сметка всякакви надежди за ново "разведряване" в отношенията с Америка, не че са безпочвени (ескалацията не може да продължава вечно), но и нямат нищо общо с изборните резултати. След следващите избори антируското мнозинство определено ще остане и хоризонтът от пет-шест години вече изглежда твърде далеч, за да го обсъждаме.

Ако с такова темпо все пак не стигнем до третата световна война дотогава, няма да е никак зле.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com