/Поглед.инфо/ Големите медии внимателно избягват въпроса какво стои зад привидно безумната на пръв поглед елиминация на генерала на КСИР Касем Сюлеймани в началото на годината. Истината е, че случилото се не беше моментна прищявка на Доналд Тръмп, а следствие от отдавна утвърдената доктрина на американската външна политика. Убийството на иранския генерал наистина беше акт на необявена война и нарушение на международното право, но в идеалния случай се вписва в рамката на дългосрочна американска стратегия, която беше изрично одобрена от Сената на САЩ по време на дебата за бюджета на Пентагона миналата година.

Убийството трябваше да разшири присъствието на САЩ в Ирак, което ще позволи на Щатите да контролират по-добре нефтените ресурси в региона и да подкрепи саудитските уахабистки групировки (“Ал Кайда”, “Ислямска държава”, “Джебхат ал-Нусра” и други клонове на този американски чуждестранен легион) като гаранция за контрол над близкоизточния петрол и стабилността на американския долар. Този факт е ключов за разбирането защо конфликтът се разраства вместо да стихва естествено.

Присъствах на обсъжданията на тази външнополитическа стратегия по времето на нейното създаване преди половин век. Тогава работех в института “Хъдсън” и посещавах срещи в Белия дом, срещах се с генерали в изследователски центрове и с дипломати в ООН. Бях привлечен като специалист по платежния баланс с опит, работещ в Chase Manhattan Bank, в одиторската компания Arthur Andersen, в петролната промишленост и отбранителната индустрия. Именно петролната промишленост и военните разходи бяха две от трите основни мисли на американската външна политика и дипломация по това време (третата беше търсенето на начин за изплащане на войната в условията на демокрация и отхвърлянето на наборната служба, причинен от войната във Виетнам).

Медийните и обществените лидери отклониха общото внимание от тази стратегия, хвърляйки гледната точка, че случилото се е инициатива на Тръмп, който по този начин се е надявал да отклони вниманието от историята на импийчмънта, стремял се е да подкрепи Израел в борбата му за жизнено пространство или просто се е поддал на типичното неоконсервативния синдром на омразата към Иран.

Превод: В. Сергеев



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели