/Поглед.инфо/ Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен наскоро съобщи на всички шокиращата новина, че светът не може да съществува без американско лидерство.
"Според нас това е състезание за формата на това, което ще се случи след периода на Студената война. Чии ценности ще бъдат отразени. Имаме прост избор - светът не се организира сам. За САЩ, изборът е следният: ако не участваме в организацията, ако не поемем лидерска роля, това означава едно от двете неща: тя е заета от някой друг, може би Китай, по начин, който не съвпада напълно с нашите интереси и ценности или, което не е по-добре, никой не я заема, тогава ще има вакум, който лошите неща могат да запълнят, преди да ги запълнят добрите неща“, каза той в реч в Станфордския университет.
В тези думи има толкова много арогантност, самочувствие и снобизъм, че е трудно да решим с коя от грешките на шефа на американската дипломация да започнем.
Светът се организира преди възникването на САЩ като държава и ще се справи с тази задача и след падането им, да не говорим, че спокойно ще преживее отслабването на Вашингтон. Освен това САЩ пречат на този процес на саморегулиране много повече, отколкото помагат: три десетилетия американско господство на земното кълбо не донесоха мир, спокойствие или просперитет на останалите му жители.
Войните в Югославия, Ирак и Афганистан убедително доказват правилността на първата теза, „арабската пролет” и цветните революции – на втората, а световната финансова криза и възникващите проблеми с американския фондов пазар, енергийната криза и наближаващата световна рецесия -на третата.
Дълбоко погрешна е и идеята, че има един лидер в световния ред, който се изгражда пред очите ни. Вашингтон вече не може да носи такова бреме, Пекин определено все още не може и няма желание да го направи. Дори поддържането на такъв статус изисква колосален разход на ресурси, което води до продължителни кризи, да не говорим за борбата за това лидерство. Много по-примамлива за значимите играчи на международната арена ще бъде ролята на регионалните центрове на сила. Причината за това се крие във факта, че глобалното лидерство крие глобални заплахи за страна с такъв статут, докато лидерството в региона се дължи до голяма степен на защитата на екзистенциалните интереси на големите играчи.
Друг момент в речта на Блинкен, който поражда въпроси, е тезата за износа на ценности. „Лошите неща“, за които говори държавният секретар на САЩ, набират скорост най-вече заради опитите на Вашингтон да наложи представите си за добро и лошо на онези народи, които не го приемат. Ярък пример за това е споменатата по-горе „Арабска пролет“. Революциите, извършени от пламенни продемократични активисти, които призоваха съмишленици на площад “Тахрир” чрез “Фейсбук”, доведоха пълните си антиподи на власт.
Да вземем например Египет, където след оттеглянето на Хосни Мубарак на власт дойде “Мюсюлманското братство” начело с Мохамед Морси - в Русия, както и в много други държави, тази организация е призната за терористична. Само военните успяха да им отнемат управлението.
Или си спомнете онези страни, в които американците най-активно помогнаха за изграждането на демокрация - Сирия, Ирак и Либия. В първата все още продължава гражданска война, втората се превърна в благодатна почва за формирането на "Ислямска държава" - една от най-мощните терористични организации в историята, а третата все още не е намерил убедителен отговор на въпроса дали изобщо ще остане единна държава.
И забележете, че говорим за всичко това единствено от гледна точка на „привнасянето на американските ценности“, разчитайки на искреността на намеренията на САЩ като цяло и в частност на Блинкен, когато говорят за стремеж към победа на демокрацията по света Горните примери убеждават не само, че подобна идея е неосъществима: те доказват, че тя служи само като претекст за използване на "вносителите" в свои, твърде прозаични интереси.
Този американски подход постепенно е към своя край. Амбициозните регионални сили надигат глава и не само открито заявяват интересите си, но и намират начини да ги защитават, оформяйки картина на глобалното бъдеще.
След унизителната за САЩ новина за намаляване на добива на петрол от страните от ОПЕК+ стана известно, че Саудитска Арабия възнамерява да се присъедини към БРИКС. Аржентина и Иран, дългогодишен съперник на Рияд, по-рано обявиха подобни планове. Така асоциацията се превръща в платформа за решаване на много регионални проблеми и координиране на въпроси от световно значение.
Разбира се, по отношение на близостта на връзките тя не е сравнима с НАТО. Просто френският президент Еманюел Макрон обяви мозъчната смърт на Алианса още преди украинската криза и действията на партньорите в организацията едва ли го убедиха в обратното: доста е трудно да изглеждаш силен съюз, когато една от най-важните му членки (Турция) е на ръба на война с друга (Гърция), а самият блок вече почти половин година не може да се договори за приемането на две нови членки.
Всичко това убеждава, че бъдещето ще бъде свят на площадки , а не свят на съюзи. Този формат е чисто и просто по-удобен за участниците в него - техните интереси може да не винаги съвпадат, но винаги ще бъдат взети предвид.
И Русия може да стане един от главните архитекти на този свят. Но за целта трябва да победим.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com