/Поглед.инфо/ Американците започнаха да изпращат все повече военни самолети и дронове във военновъздушната база Инджирлик в Турция. Това означава, че Турция и САЩ са решили да водят игра, насочена към преоформяне на Ирак и Сирия с военни средства.
Освен Катар нито една арабска страна не изглежда много готова за тази нова игра. По-важното е, че европейските държави въобще не са близо до този съюз. В някаква степен, и то индиректно, въвлечени са Израел, режимът на сирийския президент Башар Асад и Русия., но реалните играчи остават САЩ, Турция, Иран, Регионалното правителство на Кюрдистан (РПК) и правителството в Багдад.
Очевидната цел на турско-американското военно сътрудничество е Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) да напусне граничните региона на Турция. Целта не е да бъде напълно унищожена групировката, а да бъде заключена в централните райони на Сирия. Втората цел е да бъдат нанесени колкото е възможно повече щети на Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) и нейните бойци да напуснат Турция. Не знаем къде ще отидат те, когато напуснат Турция, но както знаем президентът на РПК Масуд Барзани не ги иска, така че целта вероятно е те да бъдат изтласкани към северна Сирия. Силите на ПКК биха много добре да се заселят в тези райони, "освободени" от ИДИЛ.
Доколкото САЩ и Турция провеждат съвместна военна операция, очевидно е, че те са се споразумели по редица въпроси. Чудно е, например, дали те вече са говорили за евентуалното разкъсване на Сирия. С други думи да е налице на турските граници коалиция, сформирана от кюрди, тюркмени и някои сунитски групи; ИДИЛ да бъде държана като постоянна заплаха във вътрешните райони на Сирия; а в районите близо до Ливан и Израел да бъде режимът на Асад или нещо подобно на него.
Ако този сценарий е на масата, а ние засега не сме сигурни дали е, ключов проблем е определянето кой ключов сирийски вътрешен играч с кого ще си сътрудничи на регионално и международно ниво. Турция вероятно поддържа добри връзки с редица играчи, докато Иран има добри връзки с редица от останалите играчи. Всичко зависи, разбира се, от генералното споразумение, договорено между САЩ и Русия. Въпросът е, че тези двама играчи са решени да не позволят на нито един трети актьор да играе главна роля в Ирак и Сирия в близко бъдеще.
В този контекст е нормално, че редица страни, изключени от играта, се чувстват разочаровани и се опитват да се върнат в нея. Те имат три пътя да продължат да имат някакъв вид влияние: или ще приемат сътрудничество със САЩ и с Турция; или ще се опитат да саботират турско-американския съюз; или ще забравят тази конкретна игра и ще намерят друг път за поддържане влияние върху баланса в Близкия изток.
Като гледаме последните инциденти със сигурността в Турция излиза, че има редица играчи, които се надяват да тласнат Турция към извършване на грешки и предотвратяването тя да спечели сърцата и съзнанието на кюрдите. Докато в страната се провеждат терористични нападения, ще бъде трудно да се постигне кюрдско-турско сближаване. Що се отнася до намирането на "друга игра", европейците вече се опитват да я създадат, помагайки на Египет в неговата инициатива за "втори Суецки канал", с приемането на саудитския крал на почивка или с натиск в посока подновяване преговорите за Кипър.
Да бъдем честни, Русия няма да се противопостави на намерението на Европа да стигне до Близкия изток по индиректни пътища, защото въпреки някои проблеми, Русия има редица съюзници вътре в ЕС. САЩ, обаче, скоро могат да изразят загриженост. Не е необходимо да се каже, че Източното Средиземноморие е от жизнено важно значение за САЩ. Не трябва да се забравя Суецката криза от 1956 г., когато Великобритания и Франция направиха последен опит да контролират Близкия изток, докато САЩ и Русия не наложиха своята игра на всички замесени.
............
Автор на публикувания във в. "Тудей'с Заман" коментар е Берил Дедеоглу.
Анкара / Турция