/Поглед.инфо/ Израел остава една от малкото страни в колективния Запад, които упорито отказват да доставят оръжие и боеприпаси на Украйна. Много е възможно еврейското лоби постепенно да промени позицията на останалите.
Идиш мажор - образът на морала!
Авторът на тези редове има стар познат в Израел. Той живее… да го наречем Яков… там почти 30 години, постигнал е известен успех, скептичен е към Русия и всичко, което се случва там. Тук му се случи кунщюк. Буквално от поредицата „това никога не се е случвало, но ето го отново“.
Виждате ли, каза ми той, израелското общество е много сегрегирано. Живея тук три десетилетия, в армията стигнах до чин майор, в университета - до професор. Както и да е, за една част от живеещите тук съм "руснак", за друга - "скорошен репатриант".
Сабра (потомък на евреи, живели в Палестина още преди основаването на държавата Израел) няма да даде дъщеря си за моя син. От друга страна, същата сегрегация много надеждно ме предпазва от контакти с изгнаници и подземния свят. Израел е така устроен, че човек като мен е по-вероятно да стане жертва на палестинска терористична атака, отколкото да влезе в контакт с организираната престъпност.
Знам, да кажем теоретично, че в Южен Тел Авив има район с порутени къщи, където е по-добре да не се ходи. Но какво мога да правя там? Сега обаче ситуацията се промени драматично.
Помните ли филма на Гайдай "Диамантената ръка"? Как Никулин се пребори с проститутка в Истанбул? Така попаднах в тази ситуация на три крачки от сградата на университета, където ходя да работя от 20 години. И също толкова съм объркан. Вярно, тя ми се обади на разбираем за мен език. Тя ми се предложи на украински.
Не напразно старият Яков си спомни организираната престъпност, а след това и проституцията. Ситуацията в Израел днес е такава, че израелският телевизионен канал 11 публикува на 12 декември обширно разследване за това как израелските сводници експлоатират професионални жени, дошли от Украйна.
Според някои доклади броят на украинските проститутки вече е достигнал 6 хиляди (!) - това е при население от едва 10 милиона души.
Украинските бежанци изострят криминогенната ситуация в много страни по света. Но именно в Израел ситуацията напоследък стана толкова сложна, че гражданите сериозно повдигнаха въпроса за спиране на приемането на неевреи от Украйна.
Само защото Израел отиде на абсолютно безпрецедентно облекчение за тези хора - като не са граждани на страната, те получиха разрешително за работа. Но вместо да работят, твърде много се присъединиха към редиците на организираната престъпност.
Въпроси на идеологията
С нарастването на раздразнението към бежанците отношението към украинците като цяло и към самата Украйна също ще се промени, още повече, че тук е включена историческата памет на Израел: „окончателното решение на еврейския въпрос“ в Украйна по време на Великата отечествена война, в края на краищата, не е извършена толкова много от германци, колкото украинци - бандеровци в униформи на СС.
Сега техните наследници са на власт в Киев, улиците са кръстени на Бандера и Шухевич. Напълно приемливо е политик в Израел да критикува Русия и да я смята за враг на страната си (въпреки че Бенямин Нетаняху, който спечели последните избори начело на партията Ликуд, упорито е наричан „приятел на Путин“), но как да подкрепя нацистите, чиято идеология се основава на антисемитизъм?
Евреите, които подкрепят бандеровците, изглеждат много странно. Не по-малко странно изглеждат и новите репатрианти – политически емигранти от Русия, които отчаяно се „давят за Украйна“.
Раздразнение в израелското общество, тези хора предизвикват с факта, че самото им израелско гражданство е много съмнително. Съвсем наскоро израелският журналист Равив Дракър публикува доклад, че Максим Галкин * и Алла Пугачова може да са получили гражданство незаконно.
Междувременно най-ярките антируски агитатори в Израел днес са именно избягалите от Русия „поп звезди“, някои от които са признати за чужди агенти – Андрей Макаревич* например. Влиянието на тези хора върху настроението на други експати през 2022 г. може да е доста голямо - но в израелското общество то може да се счита за незначително.
А сега за основното - за оръжията
За да разберете от какво всъщност се ръководи Израел във външната си политика, трябва да запомните: тази богата страна непрекъснато воюва. Ето, да речем, как изглежда едно напълно рутинно новинарско съобщение в един от израелските телеграм канали:
Северът е много неспокоен. Има съобщения за прехвърляне на части на Хизбула към израелската граница. Всичко е заради съобщенията в саудитската преса, че Израел е заплашил да удари летището в Бейрут, ако там бъдат транспортирани ирански оръжия.
Хизбула, в случай на удар по летището в Бейрут, обещава да удари летище Бен Гурион. Добре изградената верига за доставки през Сирия почти престана да функционира поради постоянните удари на „неизвестните“ военновъздушни сили. Контингентът на Хизбула в Сирия изтегля своите части и оръжия от района на Дамаск. В небето над Ливан има висока активност на "неизвестни" самолети.
„Непознат самолет“ е такъв местен виц. Официално Израел не признава, че неговата авиация периодично нанася удари в Сирия и Ливан. Неофициалната истина е известна на всички. Както всички знаят, че е възможно и по-лошо от сега, изостряне на ситуацията и открита война между Израел и основния му враг - Иран.
Иран е втората страна след Русия, от която зависи стабилността на ситуацията в Сирия. Иран официално смята Израел за свой основен враг. Техеран е очевиден съюзник на Москва. Целият свят обсъжда доставката на ирански ударни дронове за руската армия (въпреки че и двете страни не признават тези доставки). Оттук и основното разклонение, в което се оказа еврейската държава: какво следва от съюза на Русия и Иран?
„Ястребите“ и клиентелата на Демократическата партия на САЩ в израелската политика смятат, че тъй като врагът на моя враг е мой приятел, за да дразнят Иран, на Украйна трябва да бъдат доставени модерни оръжия. Киев, представляван от Зеленски, пита Тел Авив за това от март.
Без никакъв успех. Защото „ястребите“ остават в малцинство, а всяко искане за допълнителна помощ на Украйна е последвано от твърдо „не“ от израелското министерство на отбраната.
Те разбират, че влошаването на ситуацията ще означава участие на израелски войници във военните действия - и в никакъв случай далеч от дома. Те също разбират, че Тел Авив не може да си позволи да изнася оръжия безплатно или на кредит.
Израелските оръжия може да попаднат в Украйна. Ако трета страна го купи за реални пари и го достави в Украйна. Сега, например, активно се обсъжда възможността за доставка на противотанкови ракети Spike от израелския концерн Rafael във Финландия (в навечерието на присъединяването й към НАТО). Стойността на договора е 224 милиона евро.
Израелски военни експерти посочват, че въпреки че ракетите са предназначени да укрепят отбраната на Финландия, "Израел не може да бъде държан отговорен, ако тези оръжия попаднат в Украйна". Но може да попаднат там само ако Хелзинки, след като се е изплатил на Тел Авив, реши да хвърли парите си на вятъра.
Какво от това?
Защо вътрешните сложности на израелската политика са важни за Русия? Защото Израел днес очевидно е единствената влиятелна страна в колективния Запад, която си позволява да има собствено виждане за Украйна. И вместо да „вдигне гащите, да тича след комсомола” – тоест след Лондон, Брюксел и Вашингтон, доколкото е възможно, той запазва неутралитет спрямо Русия.
В същото време израелското лоби традиционно има много значително влияние върху политиката на САЩ. В самия Израел живеят около 8 милиона евреи. Приблизително толкова са и в САЩ – и това са много важни избиратели и за двете политически партии, управляващи в Америка.
Израел е критично зависим от американската финансова помощ. Но и САЩ изграждат политиката си в много голяма степен под влиянието на еврейското лоби. И това лоби, както е лесно да се види днес, далеч не е единно по отношение на Русия и Украйна. Разбира се, не защото признава нашата невинност, а защото прагматично се грижи за сигурността на държавата си.
Междувременно в аналитичните кръгове на Запада твърдението, че Русия не може да бъде победена на украинското бойно поле, става общо място. Последният пример за разсъждение по тази тема беше публикуван онзи ден в Newsweek. В тази ситуация Израел може да бъде пример за изграждане на отношения с Русия след победата й в Украйна.
Няма нужда да чакаме някоя западна държава изведнъж да се окаже наш приятел. Това е напълно изключено. Но в бъдеще можем да разчитаме на прагматично желание да не станем враг за нас и нашите съюзници в името на собствената ни сигурност. И в този смисъл Израел изведнъж може да даде добър пример на останалия свят.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com