/Поглед.инфо/ В Техеран чуха думите на държавния секретар на САЩ да вземат пример от Северна Корея, разбраха ги правилно и сами издигнаха ултиматум.
Озвучавайки условията на американския ултиматум към Иран, държавният секретар на САЩ заяви: „Ако някой, особено лидерите на Иран, се съмняват в искреността на президента Тръмп или неговата визия, то нека погледне на нашата дипломация в Северна Корея“. Трябва да се сметне, че това е завоалирана заплаха, изплашените от която иранци трябваше да се предадат. Но нещо не се случи така.
Техеран наистина внимателно е изучил опита на Северна Корея по съвсем аналогичния „ядрен въпрос“ със САЩ и откри редица преки аналогии. Както и с иранците, Вашингтон се опитваше дълго време да задуши икономически Корея. Както и с иранците, САЩ даваха много обещания на преговорите, които не сметнаха за нужни после да изпълняват. Както и с иранците, Америка прие готовността към съблюдаването на условията на постигнатите споразумения като признак на слабост от страна на опонента и възможност да се продължи натиска спрямо него. В това число и по-нататъшно разширяване на исканията далеч извън рамките на първоначално озвучения въпрос. Към уж стремежа към неразпространяването на ядреното оръжие тук се добавят и изисквания от политически характер. Опитът на КНДР показва, че на това може да се противостои само по един начин – създаването на собствено ядрено оръжие и демонстрация на способността то да се достави до геополитически важни географски точки на САЩ.
По-нататък остава само окончателно да се конкретизират външните условия. Формално излизането на САЩ от споразумението с Иран не го е отменило. Освен САЩ в него участват Китай, Русия, Великобритания, Франция и Германия. Ако с първите две страни няма проблеми, то с европейците съществува неопределеност. Формално те остават в сделката и ЕС дори разпространи действието на закона „За защита“ върху европейските компании, ако те попаднат под американските санкции, но официално срещу САЩ Брюксел и досега не се изказвал. Което остава сума най-различни политически варианти, включително и най-неочакваните и неприятни. За да не слуша после от европейските политици заявления тип „вие нас не ни разбрахте както трябва“, Техеран постави ребром въпроса.
„Ако САЩ успеят да попречат на продажбата на нашия петрол, ние трябва да имаме възможност да продадем желаните обеми гориво. Европейците са длъжни като гаранция да компенсират това и да купуват ирански петрол“, заяви духовният лидер и политически ръководител на Иран аятолах Али Хаменей.
Така Европа достигна до точката, отвъд която няма връщане назад. При всяка реакция на Брюксел, освен еднозначно положителна, Иран съвършено логично ще активизира своята ядрена програма, при това публично. Дали израелските ВВС ще бомбардират ключовите ирански обекти, както става през 1981 г. в Ирак, е много голям въпрос. Най-вероятно няма да могат. В това число и благодарение на помощта, която иранците получават скрито от своите източни и северни съседи. Но при всеки случай европейците не могат да противостоят на това.
Значи Техеран ще демонстрира недоговороспособността на Евросъюза, което ще създаде сериозен геополитически вакуум в други региони, където европейските страни по инерция все още „решават нещо“ и се възприемат като глобални сили. Преди всичко в Африка, където, както в Централноафриканската република, и без това вече се забелязва външнополитически вакуум на властта, който все по-отчетливо се запълва от Русия. Ако на някого му е интересно защо – съветвам го да погледне на картата на Африка находищата на полезни изкопаеми. Там те са много, а повечето от тях по света са дефицитни.
Така че отговорът на иранския ултиматум засяга далеч не само Иран или европейските отношения със САЩ. Всъщност той означава пряк и прост въпрос: ако можете –давайте, ако не, то повече не можем да говорим за нищо. Що се отнася до иранския отговор на американците, то отсъствието на каквото и да е споменаване на САЩ тук е повече от еднозначно. На Вашингтон му е предложено да се разкара. Вежливо. Дипломатично.
Сега на Брюксел му е предложено пряко да помисли. При това в явно ултимативна форма. Или Европа ще осъществи конкретни действия под формата на банкови гаранции и така ще поеме върху себе си рисковете от санкционна война със САЩ, или… и тя ще бъде подканена да се разкара. Тишина в залата.
Превод: Поглед.инфо