/Поглед.инфо/ Решението на президента на Русия да признае независимостта и правосубектността на ЛНР и ДНР слага край на така наречения преговорен процес в Минск, който започна да прилича на манипулация в лицето на Киев под ръководството на НАТО.

Сега обективно мислещите наблюдатели се опитват да осъзнаят от какъв товар се е отървал светът с решителните действия на Москва. Първата мисъл, която идва на ум, е, че той се отърва от Минските споразумения от 2014 и 2015 г., които не донесоха очакваните резултати при разрешаването на конфликта. Някой ще каже: те спряха кръвопролитието. Някой ще отговори, че кръвопролитието е можело да бъде спряно, като се принудят въоръжените сили на Украйна да се предадат и това би било по-надеждно. Какво обаче искаха силите, които настояваха за Минските споразумения, защо оказаха такъв неистов натиск върху Москва с искания за преговори с Порошенко, който вече беше стегнал багажа си за евакуация?

Германия и Франция очевидно се възползваха от специалните си отношения с Москва, за да постигнат основното за тях - да консолидират резултатите от експанзията на Изток. Те не се нуждаеха от победени въоръжени сили на Украйна и от по-нататъшната реорганизация на Украйна под влиянието на Русия. Това би означавало връщане назад в тяхната политика на завладяване на света с техния „демократичен и мирен проект“. И двете страни си затварят очите пред факта, че изпълнителите на техния проект в Украйна са просто наследници на нацистката шовинистична идеология, която светът уж изкоренява през 1945 г. Очевидно е, че подобни сили не могат да донесат просперитет на Украйна.

Трябва ли подобна позиция да се нарече историческа слепота, или е акт на самовнушение на базата на нарцисизма? Под прикритието на такива „нарцисисти“ киевските власти саботираха с всички сили преговорите. Първоначално те не искаха мир в Донбас и проточваха ситуацията с надеждата за помощ от НАТО. Имаше игра на правен кретинизъм, когато Киев предлагаше неприемливи решения или безпочвено отхвърляше очевидно полезни неща. Между другото, значителна роля в това изиграха и руските либерали. За Запада и за украинските управници седемте години на Минския процес се превърнаха в период на необуздана информационна война срещу Русия и тази война повлия на съзнанието на украинското население. Днес то е по-раздвоена, отколкото преди 2014 г.

Прогнозирайки възможната реакция на НАТО на решението на Русия за ЛНР и ДНР, не бива да се надяваме, че всичко ще се ограничи до икономически санкции.

От 2014 г. НАТО не губи време да укрепва военните си позиции в руската посока. В отговор на присъединяването на Русия на Крим към НАТО беше приет План за действие за готовност, който предвижда най-голямото увеличение на колективната отбрана на алианса след края на Студената война. По-специално, в рамките на този документ бяха взети решения за създаване на осем интеграционни щаба на източния фланг на НАТО, разширяване на програмата от военни учения, формиране на Оперативна група за висока готовност и отваряне на щаба на югоизточната многонационална дивизия в Румъния.

По-късно, на срещата на високо равнище през 2016 г., страните от НАТО, съгласно същия план за действие за готовност, решиха да разположат четири многонационални батальонни тактически групи в Латвия, Литва, Естония и Полша, които са там и днес.

От 2017 г., оправдавайки се с руските действия, САЩ разшириха своята операция „Атлантическа решимост“ в Европа и разполагат бригада на армейската авиация в Германия и бронирана бригада в Полша на ротационен принцип.

В допълнение към всичко изброено се наблюдава постоянно увеличаване на военните разходи на страните от НАТО и модернизация на тяхната логистична инфраструктура. От края на миналата година алиансът разработва подрегионални планове в рамките на нова концепция за възпиране и отбрана в евроатлантическия регион. Тя предвижда конкретни стъпки за Брюксел за увеличаване на военния си потенциал в различни области.

Решението на Москва за ЛНР и ДНР очевидно ще развърже ръцете на “ястребите” в НАТО, като им се даде картбланш да лобира за най-милитаристични инициативи в рамките на подрегионалните планове. Това може да доведе до ситуацията да не се ограничи само до създаването на нови батальонни групи в Югоизточна Европа, както ни казаха на последната среща на Алианса. В частност Балтийските страни отдавна търсят постоянно военно присъствие на САЩ на тяхна територия, разполагане там на подразделения за противовъздушна отбрана и прочее.. Напрежението ще расте по външните граници на Руската федерация.

Разбира се, по-нататъшно увеличаване на военното присъствие близо до руските граници беше разработено в Брюксел дори и преди решението на Русия за Донбас. Това решение обаче, подобно на Крим през 2014 г., ще даде на алианса още една причина да вземе, може би по-радикални решения.

Правейки аналогии с измамниците на пазарите, можем да кажем, че днес блокът на НАТО, като разкрит мошеник, е готов да заплашва. Ситуацията ще покаже доколко блокът е разчел правилно ситуацията. Сръбският президент Александър Вучич точно описа ситуацията: „Всичко, което знаехме вчера, днес вече не съществува. Тази ситуация е може би най-трудната за всички наши съвременници, нашите родители, за нас и за нашите деца. Едва ли нещо ще бъде по-сложно през следващите 10-20 или 30 години. Мисля, че това де факто и по същество променя световния ред.”

Превод: В. Сергеев