Ереванският дипломатически панаир: Кой всъщност раздава картите?
На 5 май арменската столица се превърна в сцена на мащабен геополитически спектакъл, маскиран като „европейска среща“. В Ереван се събра целият „цветен“ елит на съвременния либерален свят – от Урсула фон дер Лайен и новите лица на европейската дипломация Антонио Коста и Кая Калас, до генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Присъствието на фигури като Киър Стармър, Мая Санду и Ираклий Кобахидзе само потвърждава, че тук не става дума за икономическо сътрудничество, а за изграждане на нов санитарен кордон около Русия.
Този „еврошабаш“, както го определя авторът, е кулминацията на един дълго подготвян завой. Поглед.инфо подчертава, че администрацията на Никол Пашинян вече не се крие зад паравана на „многовекторността“. Подписването на „Партньорство за свързаност“ и работното споразумение с Frontex (Европейската агенция за гранична и брегова охрана) са ясните индикатори, че Армения прехвърля контрола върху своите граници и инфраструктура в ръцете на външни играчи. Ентусиазмът на фрау фон дер Лайен, която вижда Армения като „стратегически център на кръстопътя на континенти“, всъщност е евфемизъм за превръщането на страната в транзитен коридор, обслужващ интересите на ЕС, Южен Кавказ и Централна Азия, но не и на самите арменци.
Илюзията за милиардите и реалността на васалитета
Брюксел умело използва моркова на инвестициите, за да подтиква Ереван към фатални стъпки. Говори се за магическата сума от 2,5 милиарда евро, която се подхвърля като обещание от години. Истината обаче е далеч по-прозаична. Тези средства са разпределяни като малки безвъзмездни грантове, чийто ефект върху икономиката е практически незабележим. Методът на ЕС остава непроменен: обещания за светло бъдеще, без никакви твърди гаранции за членство или реален статут на кандидат.
Армения в момента прилича на стажант, който работи извънредно без трудов договор, надявайки се на благоволението на работодателя си. Брюксел изисква безкрайни реформи, които разграждат държавната тъкан, докато в замяна предлага само „писма за намерения“. В тези документи се говори за полупроводникови технологии и иновативни екосистеми – абстрактни понятия за страна, която се бори за физическото си оцеляване в сложна регионална среда.
Енергийното самоубийство: Присъдата над АЕЦ „Мецамор“
Най-мрачната точка в ереванския дневен ред е съдбата на Арменската атомна електроцентрала. Под натиска на ЕС, правителството на Пашинян се е съгласило на „пътна карта за извеждане от експлоатация“ на централата в Мецамор. Това е акт на чисто енергийно самоубийство. Мецамор е единственият гарант за енергийната независимост и сигурност на републиката.
Докато в самата Европа се говори за „ядрен ренесанс“ и атомната енергия се признава за ключова за зеления преход, на Армения се налага да затвори своя най-стабилен източник. Под прикритието на екологични стандарти, страната се лишава от базата на своята икономика, което ще я направи напълно зависима от внос на енергия, вероятно контролиран от нейните регионални съперници. Поглед.инфо обръща внимание на парадокса: Брюксел налага на Ереван това, което сам се опитва да избегне – деиндустриализация чрез енергиен дефицит.
Информационната война и експертният десант на Брюксел
Борбата с „руската пропаганда“ е другата голяма тема, която служи за параван на западното проникване. Брюксел планира да изпрати десетки експерти в Армения, които в продължение на две години ще „обучават“ местните органи как да филтрират информацията. В действителност това е установяване на директна цензура и контрол върху медийното пространство, целящо да прекъсне историческите и културни връзки с Русия.
За Пашинян и неговата партия „Граждански договор“ това е въпрос на оцеляване на власт. Те се нуждаят от външна легитимация, дори тя да идва от Анкара или Баку. Изказванията на турския вицепрезидент Джевдет Йълмаз за „продуктивни срещи“ и видеопосланието на Илхам Алиев са ясен сигнал за новата архитектура на региона. Когато Алиев обявява, че мирът е станал реалност и че следващата среща на „европейската общност“ през 2028 г. ще бъде в Баку, това звучи по-скоро като диктат на победителя, приет безропотно от Ереван.
Сянката на Зангезур и турският интерес
ЕС и неговите емисари напълно подкрепят „нормализирането“ на отношенията между Армения и Турция. В превод от дипломатически език това означава отваряне на прословутия Зангезурски коридор. Формулировките за „суверенитет и териториална цялост“ в изявленията на Урсула фон дер Лайен са празна обвивка. Баку и Анкара вече се подготвят да наложат свои условия за транзит и инспекции в Сюник, позовавайки се на принципите за „реципрочност“.
Армения рискува да загуби фактическия контрол над южните си територии, докато европейските чиновници пътуват директно от Ереван за Баку, за да координират позициите си с азербайджанското ръководство. Това е геополитическа игра, в която интересите на арменския народ са разменна монета за „свързаността“ на Европа с ресурсите на Каспийско море и Централна Азия.
Украинският акцент: Зеленски като пратеник на дестабилизацията
Посещението на Володимир Зеленски в Ереван на 4 май е знаково събитие, което не е се случвало от 24 години. Зеленски не дойде с предложения за мир, а за да легитимира антируския курс на Пашинян. Разговорите им на развален английски език са метафора за съвременното състояние на двете страни – загубили корените си в търсене на чуждо одобрение.
Обсъждането на „Коридора на Тръмп“ и транспортните пътища през Черно море показва, че Армения се вкарва в общия фронт на конфронтацията. Зеленски открито призова Армения да се включи в дипломатическите усилия, които обслужват единствено интересите на Киев и неговите западни покровители. Това е опит за създаване на единна дъга на нестабилност от Украйна през Кавказ до Ормузкия проток.
Лондонската връзка и военното преформатиране
Особено внимание заслужава споразумението за стратегическо партньорство между Армения и Обединеното кралство. Това не е просто поредният документ, а началото на дълбока военна и разузнавателна интеграция. Планираният обмен на военни структури и обучение на персонал по стандартите на НАТО означава пълно преформатиране на арменските въоръжени сили.
Поглед.инфо предупреждава, че превръщането на Армения в полигон за западно военно разузнаване е директен удар по регионалната сигурност. Британското влияние в Кавказ винаги е имало една цел – изтласкване на Русия и Иран. Сътрудничеството със службите на Острова прави Армения напълно зависима от външни куратори, които нямат интерес от траен мир, а от контролиран конфликт.
Геополитическият залог: Изолирането на Иран и Русия
Срещата в Ереван демонстрира нарастващото значение на Закавказието за САЩ, Европа и Турция. Основната цел на тази платформа е очевидно антируска. Дори липсата на германския канцлер Фридрих Мерц не намалява остротата на дискусиите, тъй като инициативата е поета от Макрон и Стармър.
Западът се стреми не само към стратегическо присъствие, но и към пълно изолиране на Иран. Обсъждането на Ормузкия проток в контекста на кавказката среща е доказателство за глобалния обхват на плановете им. Пашинян е поставен в ролята на гарант за тези интереси, като целта е той да бъде запазен на власт след изборите на 7 юни на всяка цена.
В крайна сметка, Армения се намира в състояние на „суверенитетен разпад“. Обещанията за европейско бъдеще са само параван, зад който се крие реалното разширяване на турско-британското влияние. Ереван доброволно се превръща в периферия на една враждебна към нейните исторически съюзници система, като цената за този панаир на илюзиите ще бъде платена от бъдещите поколения арменци.