/Поглед.инфо/ Наскоро киевският Център за икономическа стратегия публикува аналитична „Оценка на икономическите загуби на Украйна от временната окупация на Крим“.

Изследването показва невероятни резултати. Оказва се, че икономическите загуби на Украйна от „временната окупация на Крим“ вече възлизат на над 135 милиарда долара. Това са почти 87% от БВП на Украйна през 2020 г. Икономистът оценява загубите на Украйна от присъединяването на Крим към Русия.

Това е особено изненадващо, като се има предвид, че в Украйна Крим беше наричан субсидиран. Освен това беше наричан така не само след откъсването му, но и по-рано.

На пръв поглед, отървала се от субсидирания регион, Украйна би трябвало да спечели икономически. И така, откъде идва загубата на почти годишния БВП на страната?

Оттук: авторите на изследването са записали всички кримски активи, включително полезните изкопаеми и земята, всякакви активи на предприятията, включително частни и общински активи, и дори (!) недвижимите имоти, собственост на местни жители, в изчислението на икономическите загуби на Украйна. С други думи, според тяхната версия кримчаните не са притежавали и не притежават абсолютно нищо от това, което се намира в Крим. Всичко това е принадлежало и принадлежи на държавата Украйна. Такова отношение на Киев към жителите на Крим неусетно започва да наподобява отношението на европейците към покорените от тях местни жители, които биха могли да бъдат изгонени от окупираните земи, заключени в резерват или дори просто унищожени. Разликата е, че Киев не е завладял Крим, а освен това в Киев продължават лицемерно да говорят за кримчани като за свои „съграждани“.

Първо, няколко думи за авторите и клиентите на изследването.

То е поръчано от виртуалното представителство на президента на Украйна в Автономната република Крим и с подкрепата на Международната фондация „Възраждане“ - тоест, платено от „Сорос и Компания“, която е собственик на тази фондация. В същото време парите на Сорос всъщност се прехвърляха от един джоб в друг, както е най-често случаят с така наречените неправителствени организации, тъй като Центърът за икономическа стратегия е и инструмент на Сорос. Това се потвърждава не само от източниците на неговото финансиране, но и от факта, че шеф на надзорния съвет е Томаш Фиала, фактическият наместник на Сорос в Украйна, известен с това, че я ограбва дори по-нагло от местните олигарси.

Посочването на реалните клиенти на изследването в много отношения изяснява ситуацията с гореописаните заключения на неговите автори.

Сега за съдържанието на изследването.

Между другото, авторите не крият , че целта на изследването е меркантилна: изчисляването на размера на икономическите загуби е необходимо за бъдещи „мащабни искове“ срещу Русия.

И ето примери за това как са изчислени загубите.

Например загубите от загубата на земеделска земя се изчисляват в размер на три милиарда долара чрез умножаване на площта на земята (755 хиляди хектара) по цената на хектар от 4000 долара.

Минералните загуби се отчитат в размер на 55,3 милиарда долара. Изобщо няма изчисления. Не се вземат предвид разходите за добив, да не говорим за възможността за такъв. Загубите включват строителни и флюсови варовици, както и петрол и газов кондензат.

Загубите на Украйна от загубите на кримските частни компании са изчислени по невероятен начин. Посочва се, че в началото на 2014 г. кримските активи на 20 хиляди регистрирани частни компании уж възлизат на 146,7 милиарда гривни, или 18,5 милиарда долара (без връзка към официални източници). Това е сумата в долари и се определя като загуба на държавата Украйна!

Изследователите са направили същото с активите за комунални услуги от 1,7 милиарда долара.

Още по-интересно е със загубите от загубата на контрол над държавните компании. Съвкупните им активи в началото на 2014 г. възлизат на 2,7 млрд. долара, но това не им пречи да изчислят размера на загубите на 13,9 млрд. долара. Главно поради включването на исковете на “Нафтогаз” в размер на 9 милиарда долара - включително, разбира се, искове за обезщетение поради загуба на достъп до находищата на въглеводороди. Вярно е, че тези загуби преди са били изчислени от авторите на изследването в раздела "Минерали". Но защо да губим време за дреболии - броим два пъти.

Черешката на тази съмнителна по консистенция торта е загубата на частно недвижимо имущество в размер на 43 милиарда долара, които по някаква причина също се считат за загуби на държавата Украйна. Загуите се изчисляват, както следва: взета е общата площ на жилищните помещения, която в началото на 2014 г. е била собственост на жителите на Крим (49 милиона квадратни метра), и умножена по средната цена на квадратен метър жилище, която е изсмукани от палеца от авторите, в размер на 873 долара на квадрат.

И накрая, още 2,8 млрд. долара са изчислени като загуби на държавата Украйна от прекратяването на работата на украинските банки на полуострова - между другото, решението за прекратяване на дейността им беше взето от Националната банка на Украйна.

Съвкупно цялата тази дивотия дава стойността на общите „икономически загуби на държавата Украйна“ в 135 милиарда долара. Тази сума обаче, както посочват авторите, не е окончателна, тъй като все още не са успели да изчислят редица загуби: например от нулевия туризъм, екологичните щети и другите подобни.

Абсурдността на изчисленията и на самия документ, претендиращ за заглавието на „изследване“, изглежда очевидна. Но не по-малко очевидно е съвпадението на интересите на Сорос с властите в Киев при подготовката и публикуването на този абсурд.

За Сорос това е една от многото „отметки“, в случай че в бъдеще - дори и далечно - ще бъде възможно напълно (по образ и подобие на Украйна) поне частично да подчини Русия.

А за властите в Киев това е мечта за получаване на някакви репарации и за връщане към времето, когато Крим е бил субсидиран регион в Украйна. И той наистина беше субсидиран. До голяма степен поради факта, че властите в Киев - с участието на местните власти – първо ограбваха полуострова, доколкото можеха: приватизираха обекти на безценица, "изрязваха" морския бряг, "покриваха" сенчести курорти и друг бизнеси и не инвестираха нищо в него.

Но без значение колко Киев използва неграмотната конструкция за „временната окупация на Крим“ (почти първият признак на окупация е нейният временен характер), перспективите за връщане на полуострова под контрол на Киев не са видими дори в най-далечното бъдеще, независимо от хода на събитията. Киев има приблизително същите шансове да получи репарации.

Превод: В. Сергеев