/Поглед.инфо/ Тази година се навършват 70 г. от началото на дипломатическите отношения между България и Китай. Историята на взаимовръзките между двете държави са изключително интересни, бурни, многолики и доста ползотворни. Трябва да отбележим един много интересен и малко известен факт. В периода на Втората световна война българският лекар Янко Кенети заминава за Китай като доброволец. Той става командир на Трета медицинска бригада към Китайския червен кръст.
Периодът на Студената война предлага една силна динамика в отношенията между НРБ и КНР. Всеизвестен факт е, че нашата страна е втората признала Китайската народна република (03.10.1949 г.). Първият български посланик е Янко Петков (1950 г.). Две години по-късно в България пристига и първото военно аташе на КНР – подполковник Чжоу Юнгуан. През същата 1952 г. са сключени и първите междудържавни спогодби. Първата е в областта на търговията, а втората в сферата на културата.
Отново през 50-те години между НРБ и КНР са осъществени редица визити на високо ниво. В края на септември и началото на октомври 1954 г. за Пекин заминава делегация, съставена от членове на Политбюро на БКП, водена от Райко Дамянов. През септември същата година България приема дипломатическа група, оглавявана от зам.-председателя на Държавния съвет на Китай Дун Биу.
Изключително интересно е посещението на Вълко Червенков през 1958 г. в КНР. Българската делегация остава цели 32 дни. Връхна точка във визитата е личната среща на Червенков с Мао Дзъдун.
За съжаление отношенията между София и Пекин са нарушени от разразилия се Съветско-китайски конфлик през 60-те и 70-те години. България категорично заема страната на Кремъл, което довежда до охлаждане на отношеният с държавата от Далечния изток. Въпреки това търговските връзки не са нарушени. Износът за Китай се равнява на 38,3 млн. швейцарски франка (главно на медицинска апаратура, медикаменти, електрокари, олово и др.). Вносът е в размер от 29 млн. швейцарски франка. Сред стоките, внесени от КНР са: памучни, вълнени и копринени изделия, чай, хартия, термоси и др.
След смъртта на Мао (1976 г.) постепенно традиционно добрите отношения между двете държави се възстановяват. Две години по-късно започва и официалното отваряне на Китай. В интерес на историческата истина трябва да отбележим прозорливостта на част от българските политици от онова време. Още през 1970 г. външният министър на НРБ Иван Башев предлага нормализиране на взаимоотношенията с Китай. То е потвърдено с решение на ЦК на БКП (№ 588/ 17.09.1970 г.).
Осемдесетте години на XX век се оказват едни от най-динамичния период в отношенията между двете държави. През октомври 1980 г. НРБ е домакин на Съвещание на страните членки на СИВ. Форумът се провежда под надслов „Научно-техническо и икономическо сътрудничество с Китай.” Това е поредното доказателство за ролята и значението на нашата страна в подобряване отношенията между КНР и страните от Източния блок, но най-вече на тези със СССР. Това всъщност е и главната цел на Тодор Живков. Той смята себе си за балансьор в тези отношения и един своеобразен мост между Москва и Пекин. Позицията на Живков е потвърдена и по време на съвещанието на Политическия консултативен комитет на Варшавския пакт през януари 1983 г.
През 1986 г. между НРБ и КНР е подписано споразумение за развитие на научно-техническото сътрудничество. Година по-късно е осъществено и така чаканото историческо посещение на Живков в Китай (5-9 май). То завършва с парафиране на спогодба в областта на културата и Консулска конвенция.
Отново през 1987 г. в Бъгария пристига генералният секретар на ККП Чжао Цзъян. В резултат на визитата е подписана спогодба за безвизов режим и споразумение за радио-телевизионно сътрудничество.
След разпада на Източния блок и краят на Студената война Китай ускорява икономическото си развитие. Фактите говорят сами за себе си. През 2001 г. КНР се присъединява към Световната търговска организация (СТО), а през 2008 г. авторитетното издание „Индипендънт” излиза със заглавието „Появи се нова суперсила”, визирайки Китай. Нещо повече, БВП на страната достига 30 трл. юана, което е 16 пъти повече от 1978 г.
Нов етап в отношенията между България и Китай настъпва след приемането на нашата страна в ЕС. Само два месеца преди това да се случи (ноември 2006 г.) българският премиер Сергей Станишев подписва с азиатската страна споразумение за икономическо сътрудничество.
Нарастват и инвестициите в България от страна на КНР. В периода 2005 – 2015 г. те се изчисляват на $330 млн. Търговският обмен също се покачва. През 2012 г. той е $1, 738 млрд., като българският износ представлява $762 млн. Възход бележат и отношенията в областта на туризма. През 2013 г. нашата страна е посетена от 10 713 китайци, което е с 30,5% повече от предходната.
За разпространението на китайската култура и изучаване на китайски език в България главна роля има Институт „Конфуций”. През 2007 г. такъв е открит в София, а през 2012 г. и във Велико Търново. Благодарение на последния през изминалата година китайски език и култура се преподават в 14 български града: Велико Търново, Русе, Търговище, Шумен, Варна, Бургас, Димитровград, Разград, Попово, Сливен, Дряново, Свищов, Челопеч и София.
Вкратце се опитах да представя най-основните моменти в развитието на българо-китайските отношения от 1949 г. до наши дни. Възможностите, които предлага тази огромна държава са неограничени. Достатъчно е само да споменем зародилата се през ноември 2013 г. идея за икономическия пояс „Пътя на коприната”, който днес е известен под името „Един пояс – един път.” България официално се присъединява към инициативата през 2015 г.
Използвана литература:
-
Кандиларов, Ев. Източна Азия и България, С., 2016
-
Огнянов, Л. Дипломация на съвременна България, Шумен 2006
-
Тиен, Мариана. Българо-китайски отношения в съвременния период, С., 2015
* Симеон КУЛИШ, историк, хон. ас. по Съвременна обща история в ШУ, научен секретар на Тракийския научен институт – филиал Варна