/Поглед.инфо/ Какво означават преизбирането на Си Цзинпин за лидер на ККП, оставката на Лиз Тръс от премиерския пост, който тя заемаше едва месец и половина, и предстоящите след две седмици междинни избори в САЩ, на които Администрацията на Байдън ще загуби контрол над Конгреса? Имат ли общо? Че във всеки от тези случаи се решава въпросът за властта ли? Не само. Важното е, че виждаме принципно различни начини за решаването му. Освен това успешното разрешаване на въпроса за властта ни позволява да прогнозираме резултата от геополитическата конфронтация между Запада, от една страна, и Китай и Русия, от друга.

На приключилия вчера ХХ конгрес на ККП нямаше интрига с преизбирането на Си Цзинпин за генерален секретар - нещо повече, въпросът беше решен още през 2016 г., когато стана ясно, че предишният лимит от два мандата ще бъде премахнат. Тоест, новината за третия мандат на Си продължава от шест години, но до самия край беше почти игнорирана на Запад. Защо? За да може да играят на темата с несъгласието и нестабилността в китайското правителство. Виждаме същото по отношение на Русия: от колко години се обсъждат темите за "здравословните проблеми" на Путин, "разцеплението в руското ръководство" или трансфера, тоест предаването на властта от Путин след следващите избори. Така е и с Китай - с уговорката, че Западът знае дори по-малко за вътрешния живот на китайското правителство, отколкото за нашия, и разбира подредбите в него толкова зле, колкото ги разбираше в съветските години (С кремлинолози, гадаещи по разположението на членовете на Политбюро на ЦК на КПСС на Мавзолея по време на паради).

Си Цзинпин може да управлява цял живот: няма ограничения за това колко дълго може да бъде на власт в ККП. Освен това, за да запази властта си, той не трябваше да остава на поста генерален секретар през цялото време - теоретично той можеше да го се оттегли от него след десет години, като предаде стола на бъдещ наследник, но да запази поста ръководител на Централният военен съвет - ключов орган, който позволява контрол, включително по стратегическите решения. Но това ще зависи от здравословното му състояние: ако позволи, тогава Си, разбира се, ще да остане на поста си поне до 2035 г.

Тази година отдавна е определена в партийни и държавни документи като момент за осъществяване на социалистическата модернизация, изграждане на умерено проспериращо общество и завършване на реформите. Тоест Китай ще стане толкова мощен, че никой и нищо няма да може да го спре по пътя към постигане на основната цел, поставена за 2049 г., тоест стогодишнината от основаването на КНР. След това Китай трябва да стане „великата сила на съвременния социализъм, богата, мощна, хармонична“ и прочее. С други думи, глобален хегемон вместо САЩ ли? Не, просто най-силната, най-богатата и справедлива (тоест хармонично) уредена държава в света.

Има ли Си основание за подобни амбиции? Разбира се. Освен това той може не само да доведе Китай до последния етап от изкачването към върха, но и да види резултата (не само Дън Сяопин, но и много други китайски лидери са живели в пенсия много над 90 години). Засега е ясно: по пътя към 2035 г. Си ще трябва да преодолее много предизвикателства и изпитания – и проблемът с Тайван не е основният (макар и най-горещият за американците).

Трансформацията на световния ред върви много по-бързо, отколкото изглеждаше преди три години, което означава, че напрежението, което Китай ще изпита, ще бъде по-високо от очакваното. Това важи за всичко – и икономиката, и външната търговия, и идеологията, и международните отношения. Китай искаше да измине по-голямата част от пътя до върха при ако не слънчево, то поне тихо време, но снежната буря започна на по-ниска надморска височина, отколкото очакваше. Сега трябва да отиде по-далеч при много по-трудни условия и понякога да спира, за да не падне. Но Си няма да се откаже от целта си, както и Владимир Путин няма да се откаже от своята. Всеки от тях поставя на първо място националните интереси на страната си, но на световната сцена стоят гръб до гръб. И по пътя към върха все повече ще трябва да вървят заедно.

Путин и Си са практически връстници - китайският лидер ще отпразнува 70-ия си рожден ден следващия юни, въпреки че имат напълно различен произход и житейски опит. Но колкото по-дълго са на власт, толкова повече общи неща имат – и не само защото разбират по-добре огромните предимства на тясното и стратегическо сътрудничество между нашите страни. Путин е на върха на властта от почти 23 години, но и Си не новак. Десет години на първа позиция, а преди това пет години на позицията на наследник, тоест втори човек.

За десетилетие и половина Си Цзинпин натрупа огромен опит, включително във външната политика, а тази страна е слаба при много китайски лидери. Сега Си стана опитен международен играч и във връзка с Путин в глобалните дела тяхното общо влияние е дори огромно. И двамата могат да отделят все повече и повече енергия за външни фронтове, освен това да планират и играят, разчитайки на личната си сила, в дългосрочна перспектива (Путин може да бъде преизбран за президент през 2030 г.). Тоест във времето, когато ще настъпят ключови промени в световния ред: той ще стане необратим и в много отношения преходът му от западноцентричен към многополюсен, основан на баланса на силите между ключови цивилизации и междурегионални съюзи, ще отнеме място.

Доверието играе ключова роля както в личните, така и в междудържавните отношения, особено когато става въпрос за необходимостта от изграждане на стратегически планове. Следователно Путин и Си, само благодарение на това, получават допълнително предимство пред своите съперници - Запада и неговото ядров лицето на англосаксонските сили.

Защото атлантическият елит се сблъска не само с криза в целия си глобализационен проект (и една от основните причини бяха собствените му грешки, свързани с надценяване на възможностите им и подценяване на степента на съпротива на цивилизационните сили), но и с кадрова криза в собствените редици. Ясно е, че англосаксонските сили се управляват не от индивиди, а от системи, институции, структури, контролирани от непублични елити. Но кризата на глобалисткия проект също съвпада с кризата на публичната власт, тоест на обществените елити: виждаме това в най-очевидната му форма в САЩ и Великобритания от 2015-16 г. насам, тоест с Брекзит и победите на Тръмп (една обединяваща се Европа има свои собствени — и не по-малко — проблеми, но от геополитическа гледна точка тя е водена).

Англосаксонците имат сериозна кадрова криза с публични личности - затова антисистемният Тръмп се явява като предизвикателство към системата, затова откровено слабата Тръс се озовава на Даунинг Стрийт, затова бяха принудени да побеждават Тръмп със 78-годишния Байдън, който няма кой да замени през 2024 г. Ако всичко това не беше насложено върху външни предизвикателства за англосаксонците, тяхната система все пак можеше да се справи с вътрешния политически дисбаланс. Но в условията на външна буря кадровият проблем, тоест въпросът за върховната власт (тази, която се показва на избирателя), се оказва тънкото място за страните от ядрото на световния капитал.

Ето защо са толкова нелепи разсъжденията на западните политици за това как ще изградят отношения с Русия „след Путин“ или техните гадания за приемника на Си Цзинпин. Икономическото, военното и пропагандното (в световен мащаб) превъзходство на обединения Запад е все още голямо, но явно тенденциите не са в негова полза. И като се има предвид, че Западът дори не може да намери капитани за кораба, попаднал в буря, тъжните перспективи могат да станат реалност много по-скоро, отколкото изглежда от 2022 г.

Китайците и руснаците знаят не само какво не искат и кой е противникът им, но и накъде отиват (въпреки че имаме проблеми с образа на бъдещето, но ще стане по-ясно с напредването на спецоперацията) и кой води. Няма да оставим на Запада да ни отклони от този път.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com