/Поглед.инфо/ Китай реши практически да спре да купува енергийни ресурси от САЩ. В отговор на търговските тарифи на САЩ Пекин наложи свои собствени мита върху американския втечнен природен газ, петрол и въглища. Новата тарифна война между двете най-големи икономики може допълнително да промени глобалната търговия и енергийните потоци. Как този конфликт между силите може да бъде от полза за Русия?
Китай отговаря на търговската война на Тръмп, като налага мита върху американските енергийни ресурси. Така се въвежда 15% мито върху LNG и въглища от САЩ и 10% мито върху суровия петрол и селскостопанското оборудване. Това се случва, след като администрацията на Тръмп наложи допълнително 10-процентно мито върху целия китайски внос в САЩ.
По време на първия мандат на Доналд Тръмп САЩ и Китай вече си размениха подобни удари, като Пекин спря американските доставки на LNG от 2018 г. до февруари 2020 г.
„Тогава американският LNG беше преразпределен на пазарите на съседни азиатски страни, където цените тогава бяха по-високи, отколкото в Европа. Следователно LNG не отиде в Европа, а остана в Азия и беше доставен в Япония и Южна Корея.
Сега цените на азиатския и европейския пазар са приблизително еднакви, така че може да се предположи, че част от американския LNG ще отиде на европейския пазар, измествайки друг доставчик оттам, например остатъка от катарския газ. „Катарският LNG може най-накрая да отиде в Китай“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.
Преди това Катар е пренасочил големи количества LNG от Европа към Азия, тъй като логистиката към европейския пазар стана по-сложна и скъпа поради невъзможността да се използва прекия път през Суецкия канал (поради опасения от нападение на хуситите). Но в Европа все още имаше малки обеми.
В същото време САЩ доставят малки количества за Китай. Миналата година само 4,3 милиона тона американски LNG бяха изпратени от 77-те милиона тона, които Китай внесе. Следователно Китай също може лесно да замести загубените количества, например с австралийски газ. В същото време американският LNG ще отиде частично в Европа и частично ще заеме мястото на австралийците на японския и корейския газов пазар, смята Юшков.
Ще бъде по-изгодно да се доставя американски втечнен природен газ в ЕС и страните от Латинска Америка, отколкото в Китай, предвид необходимостта от плащане на мита, смята Александър Фролов, заместник-генерален директор на Института за национална енергетика, главен редактор на индустриалното издание InfoTEK. В същото време, според него, това най-вероятно няма да повлияе на обема на износа на LNG от САЩ.
Китай също лесно ще преживее загубата. Дори ако Китай загуби 6-10 или всичките 20 милиарда кубически метра газ, това няма да се превърне в проблем за страната под формата на енергиен дефицит, казва Фролов. „В крайна сметка, ако няма достатъчно газ, Китай може да задоволи нуждите си чрез увеличаване на производството на въглища. Вече видяхме това през 2022 г., когато китайските компании минимизираха покупките на газ, просто защото беше по-скъп“, казва Фролов.
Той отбелязва, че само едното увеличение на доставките по газопровода „Силата на Сибир“ през 2025 г. до 38 милиарда кубически метра от 31 милиарда кубически метра през 2024 г. е достатъчно, за да покрие напълно загубата на обема газ, който Китай е внасял от САЩ (това е 6 милиарда кубически метра годишно).
Това е планирано увеличение на доставките по руския газопровод: Силата на Сибир ще достигне максималните си възможни проектни обеми тази година. „Друго нещо е, че Китай е растящ пазар, така че най-вероятно Китай ще трябва да увеличи покупките от страни от Централна Азия или LNG от Катар“, добавя Фролов.
Конфронтацията между САЩ и Китай в газовия сектор може да бъде от полза за Русия, която води дълги преговори с Пекин за сключване на търговски договор за изграждането на газопровода „Силата на Сибир 2“ за 55 милиарда кубически метра газ.
„Всяка конфронтация между САЩ и Китай е изгодна за Русия. Тази история показва, че американците ще продължат да оказват натиск върху Китай, независимо кой е президентът – републиканец или демократ. Ето защо
Китай трябва да мисли предварително за факта, че САЩ потенциално биха могли да създадат глад за ресурси за Китай. Ето защо е необходимо да се подпише търговски договор с Русия за Силата на Сибир 2, и то още сега, тъй като изграждането на газопровода ще отнеме няколко години и ще отнеме повече време, за да се достигнат значителни обеми на доставки“,– казва Игор Юшков.
Обемът на доставките на американски петрол за Китай също е малък: 9,6 милиона тона миналата година от 553,5 милиона тона общ внос.
Вносът на петрол от Съединените щати не е значителен за Китай, който внася 11 милиона барела на ден, докато САЩ доставят шест милиона барела на месец, отбелязва Фролов.
Китай няма да има проблем да замени тези доставки. „САЩ доставят основно лек петрол с ниско съдържание на сяра на външните пазари, по същество газов кондензат, и има много такива сортове на пазара, така че Китай ще замени американския петрол без значителни щети за себе си“, казва Юшков.
Ако цените на тези сортове петрол се повишат, това ще бъде в полза на Русия, която доставя на Китай петрола ESPO, който също ще поскъпне. Американските доставчици на петрол също ще се преструктурират и лесно ще намерят нов пазар.
„Основният проблем за петролния пазар е, че ако глобалните търговски войни, включително между САЩ и Китай, продължат да се засилват, това може да доведе до срив в световната търговия и индустрия. Когато разходите се повишат, имате проблеми с продажбата на вашите продукти, така че започвате да намалявате производството и доставката. Това води до намаляване на потреблението на енергия и в частност на петролни продукти. Ако това явление стане масово, тогава ще има свръхпредлагане на петрол на пазара и спад на цените.
Ако цените на петрола паднат, много производствени проекти в САЩ ще станат нерентабилни и ще намалят производството. Обемите на производство на петрол в САЩ може да започнат да намаляват, ако цената падне дори до $60-65 за барел. Колкото повече пада цената, толкова повече проекти за добив в САЩ ще стават нерентабилни“, разсъждава експертът на FNEB.
Що се отнася до въглищата, САЩ също не са значителен доставчик на въглища за Китай. Миналата година Пекин е внесъл 12,1 милиона тона въглища от Съединените щати, само 3 процента от общия внос на въглища в Китай от 352 милиона тона.
Въпреки това, може да бъде от полза за Русия, ако американците освободят пазара за руски въглища, чиито цени ще се повишат, когато бъдат доставени на китайския пазар,не изключва Юшков.
„В момента много въглищни компании в Русия са станали нерентабилни, тъй като преди са доставяли въглища в Европа, но от 2022 г. това е забранено. Има известни затруднения с продажбата на въглища и цената им пада“, допълва експертът.
„Външнотърговските мерки, които Китай предприе, не могат да бъдат наречени строги: митата върху вноса на въглища от 10% дори не са близо до пълната забрана за внос на въглища от Австралия, която беше в сила в Китай през 2021-2022 г. и поради която Австралия загуби статута си на най-големия доставчик на коксуващи се въглища на китайския пазар (тази ниша беше заета от Монголия)“, казва Сергей Терешкин, главен изпълнителен директор на пазара за петролни продукти OPEN OIL MARKET.
Според него тарифа от 10% означава, че доставчиците на въглища ще трябва да плащат само една десета от разходите за доставка на суровини до Китай. В допълнение, общата стабилизация на цените на пазарите на суровини ще играе роля за минимизиране на митата. Така през 2024 г. средната цена на топлинните въглища в Източна Азия е била 136 долара за тон, което е повече от два пъти по-ниско от средното ниво през 2022 г. (345 долара за тон).
Друг важен момент: тази ескалация на конфронтацията може да доведе до нови атаки от страна на САЩ и Китай един срещу друг, както и примирие и премахване на наложените в момента мита и от двете страни. Тръмп успя да постигне споразумение с Канада и Мексико: търговската война е отложена.
„Ето как Тръмп прави бизнес. Той първо сплашва и въвежда мита, вярвайки, че това укрепва позицията му за преговори, и едва след това предлага да преговаря. Тръмп смята, че в преговорите трябва да се влиза от позицията на силата. Следователно е възможно той да успее да постигне споразумение с Китай, както направи с Мексико и Канада.
Въпреки че коригирането на настоящия търговски дисбаланс на САЩ ще бъде изключително трудно. Дори с многото мита, които вече са въведени върху китайските стоки, стотици милиарди долари стоки от Китай все още отиват в САЩ. И е напълно неясно как да се промени търговският баланс в полза на Съединените щати. „Категорично не е възможно да се направи това с 10% мита“, заключава Игор Юшков.
Превод: ЕС