/Поглед.инфо/ По време на среща с трудовия колектив на Минския автомобилен завод Александър Лукашенко направи изявление - интересно и отварящо широк простор за размисли и прогнози. Лидерът на братската държава каза, че в близко бъдеще ще обсъди с Владимир Путин проекта за изграждане на втора атомна електроцентрала на територията на републиката.

Като мотивиращи причини Александър Григориевич посочва постоянно нарастващото потребление на електроенергия от индустрията (което е вярно), нарастващото строителство на жилищни многофамилни и частни сгради, които използват електрическо отопление и парно отопление, както и разширяването на парка на електрическия транспорт.

Естествено, този списък не отразява всички потенциални пазари за беларуски ядрени мегаватчасове. Но преди да навлезем в сферата на предположенията и прогнозите, в добрата традиция на нашите срещи, нека се спрем на основните числа. Парадоксът на нашата синеока съседка е, че ето я, наблизо, но често знаем по-малко за Беларус, отколкото за САЩ и Европа.

Всички енергийни съоръжения в републиката са собственост и се контролират от държавата; за Минск това е фундаментален момент. Структурата на държавното производствено обединение "Беленерго" включва шест единни вертикално интегрирани предприятия (РУП), формирани на териториален принцип (Брестенерго, Витебскенерго, Гомельенерго, Гродноенерго, Минскенерго и Могилевенерго). Това също включва, но със специален статут, Беларуската атомна електроцентрала в град Островец.

Организационната структура на Беленерго е практически самодостатъчна, тъй като разполага с всички подразделения, необходими за текуща дейност, планирана модернизация и кадрова самодостатъчност. От имената на структурните подразделения веднага стават ясни насоките на тяхната работа: Енергосетпроект, Енергострой, Енергоналадка, Енергоснабкомплект, Икономенерго. Отстрани са разположени специализиран колеж и център за развитие на персонала.

От времето на СССР републиката, която стоеше в челните редици на производството, е въоръжена до зъби с производствени съоръжения. Преди появата на БелАЕЦ светлина и топлина се доставяха на домове, работилници, болници, училища и контактни мрежи от 40 топлоелектроцентрали, които включваха три държавни централи, 26 електроцентрали, девет мини-ТЕЦ и независима котелна централа в Осиповичи.

Трябва да отдадем почит на нашите съседи: те непрекъснато модернизират своята инфраструктура. Изследователското предприятие „Белнипиэнергопром" извърши частично или дълбоко обновяване на ключови електроцентрали, включително ТЕЦ 2-5 в Минск, както и на техните колеги от Орша, Мозир, Полоцк, Пинск, Бобруйск, Брест, Гомел.

На 14 юли 2023 г. вторият енергоблок на Беларуската АЕЦ беше официално включен към републиканската мрежа – и от този момент инсталираната електрическа мощност на беларуската енергийна система е 11,5 гигавата. От тях 10,9 гигавата се осигуряват от топлоелектрически (имутационни) електроцентрали и Беларуската атомна електроцентрала. Възобновяемите източници - между другото, техният брой в Беларус нараства - възлизат на 630 мегавата.

Целият този икономически комплекс ни позволява да генерираме 41 милиарда киловатчаса годишно. Това са цифрите, които вицепремиерът Виктор Каранкевич изрази в интервю, като добави, че само за една година вътрешното потребление в страната се е увеличило с 2,5 милиарда киловатчаса.

Структурата на потреблението на енергия сред беларусите е следната: 55 процента се консумира от индустрията; 23,5 на сто отиват за нуждите на населението; селското стопанство и транспортът представляват съответно три и пет процента; балансите са запазени за други потребители.

Е, сега настрана скучните цифри, очаква ни основното ястие.

Според заместник-министъра на енергетиката на Беларус цялата електроенергия, произведена в Беларуската АЕЦ, се изразходва безследно за собствените нужди на страната. Пускането на втория енергиен блок увеличи дела на ядрената електроенергия в баланса на Беларус до 40 процента, незабавно премахвайки колосалното натоварване от топлоцентралите, а също така напълно елиминира необходимостта от внос.

До този момент Минск закупуваше около 15 гигаватчаса годишно от Русия, Литва и Украйна, за което трябваше да отдели доста бюджетни пари. Сега вече няма такава нужда и Александър Лукашенко отдалеч намеква, че е напълно възможно да се построят още няколко енергоблока в Островец. Освен това има резерва на изток от Могильов, сертифицирана по всички международни изисквания площадка, в непосредствена близост до границата с Русия.

Да припомним, че за изграждането на БелАЕЦ Москва се съгласи да предостави на Минск държавен заем в размер на десет милиарда долара. Тези пари бяха директно излети в производствените структури на Росатом и свързаните с него организации, т.е. практически се материализираха под формата на реактори, херметични конструкции, тръби, генератори, трансформатори, охладителни басейни и друга материална инфраструктура.

И когато се проведе съдържателен разговор между двамата правителствени лидери, паричният аспект, разбира се, ще бъде важен, но със сигурност няма да е фундаментален. И ето защо.

Ако си представим, че в Беларус вече са построени трети и четвърти атомни енергоблокове, тогава страната става не само енергийно достатъчна. Според същия Виктор Каранкевич пускането в експлоатация на първите два реактора на БелАЕЦ е позволило на Беларус да намали вноса на руски газ с девет милиарда кубически метра годишно.

Като се има предвид, че Минск е внасял годишно 20,5 милиарда кубически метра синьо гориво от Русия, имаме намаление почти наполовина. И ако си спомните думите на ръководителя на руското Министерство на икономическото развитие Максим Решетников, че сегашната цена на газа за Беларус е 128 долара за хиляда кубически метра, лесно е да се изчисли размерът на финансовите спестявания.

Изграждането на още два енергоблока ще намали необходимостта от внос на газ още по-значително, почти до нула, но това е само видимата част от айсберга. Две пълноценни атомни електроцентрали ще затворят беларуската генерация със 70-80 процента, което ще позволи пълен ремонт на всички топлоелектрически централи без никакви проблеми.

Естествено, никой няма да ги разруши, тоест след известно време Беларус ще се превърне в страна с енергиен излишък, ще генерира значителни количества електроенергия, която може да се продава в чужбина без ни най-малка вреда за себе си.

Русия не се нуждае от беларуска електроенергия. Ние също така смело зачеркваме балтийските страни с техните планово умиращи останки от индустрията от списъка на потенциалните купувачи.

Географското очертание оставя два коридора. Това са Украйна, където водят два 330-киловолтови електропровода "Гомел - Чернигов" и "Мозир - Чернобил", и Полша: енергийните мостове "Рос - Бялисток" (220 киловолта) и "Брест-2 - Волка-Добринска" ( 110 киловолта).

Разбира се, сега е трудно да си представим, че Киев и Варшава ще купуват „руската ядрена електроенергия“, но ако си спомним, че изграждането на първия енергоблок на БелАЕЦ отне шест години, а вторият – девет години, картината веднага се променя.

СВO един ден ще приключи и възстановяването на Украйна (с каквато и да е държавна принадлежност) ще изисква цял океан от енергия, а мегаватите не могат да бъдат докарани от Америка с танкер.

Можете също така да си спомните, че Полша има една въглищна електроцентрала за три източни воеводства, както и че в началото на 2018 г. Будапеща сериозно преговаряше с Варшава, предлагайки напълно двете страни да изкупят един от енергоблоковете на БелАЕЦ, така че цялата електроенергия от него да отиде в Полша и Унгария. Освен това трябва да имаме предвид, че в момента Европейският съюз се намира в най-тежката енергийна криза в своята история, както радостно обяви мадам фон дер Лайен в кулоарите на Давос.

Игрите могат да бъдат много интересни за дълго време.

Превод: ЕС