/Поглед.инфо/ Ялта, 1945-а: Рузвелт: В течение на пет века полският въпрос е създавал главоболия на света.

Чърчил: Трябва да се постараем полският въпрос повече да не създава главоболия на човечеството.

Сталин: Това непременно трябва да се направи.

В настъпилата 2025 г. предстои да се отбележат много кръгли годишнини на значими събития в историята на човечеството. Дори няма да се опитам да ги изброя, но ще се постарая за всяко едно да ви предоставя безпристрастни документи, и, разбира се, съвсем пристрастни мои бележки към тях.

Едно от тези събития е Ялтенската конференция (4 - 11 февруари 1945 г.) на тримата големи - Чърчил, Рузвелт и Сталин, от която ни делят юбилейните 80 години. В нея те вземат решения, определящи съдбата на страните от едва ли не целия свят. Включително и на България.

Но само месеци по-късно тези решения започват да се изкривяват и фалшифицират. За да се стигне след години дотам, че върху кориците на авторитетни американски издания от една от най-известните снимки в света се изрязва Сталин и на нея се кипрят само Рузвелт и Чърчил. Не вярвате ли, вижте сами:

Тримата велики. Снимката, която обиколи целия свят.

Върху корицата на книга на видния американски историк Уйлям Льойхтенбург Сталин е изрязан. Всеки може сам да се досети защо.

(Да ме прощава бай Тръмп, ама неговата изцепка, че Щатите са победили фашизма и комунизма не пада по-долу от тая инсинуация. Върла несправедливост е да “изрязват” от Победата не само воините на Съветския съюз, но и тези на Англия и на ред още страни. А това, че и комунизмът е разгромен от янките си е направо епохално научно откритие, защото досега не знаехме, че комунизмът е бил построен. Ами думите на новия американски президент:“Русия ни помогна да спечелим Втората световна война” как да подминем? Като добре се знае с факти и документи, че е точно обратното - САЩ помагат на Русия. Предлагам нанадеждата на човечеството - президента Тръмп, да издаде още един, самокритичен декрет: “Американският президент да не говори глупости!”

Новият обитател на Белия домсе обяви против държавната цензура, а тези му приказки в крайна сметка какво са? Работа ли е на един президент, дори да е професор по история, императивно да определя с личното си мнение кое какво е било във Втората световна война?)

Но да се върнем на днешната си тема. Едно от изказванията на Сталин на конференцията в Ялта според мен разкрива в пълнота на какво се дължи вековният доста кървав спор между Русия и Полша. Основното е “географията” на полската държава. Всеки, който е искал да завладее Русия - а такива мераклиии през вековете още от 12 век насам еимало неведнъж, е трябвало да мине през Полша. Че Швеция ли не щеш, че Франция ли, че Германия ли няколко пъти. И самата Полша не пада по-долу от тях. И успява. Макар и само за две години в “смутното време” през 1610 г., полската войска окупира Москва. Жестокостта и на двете страни не се забравя и сега.

Но през целия 19 век Русия владее Полша и потушава трите полски въстания, последното от които през 1863 г., инспирирано от Англия (големия съперник на Русия), също е потушено. Благодарение на Ленин, след Октомврийската революция Полша възвръща държавността си и за благодарност веднага... нахлува в прохождащата съветска държава. А сега за пореден път, но по-умно, пролива кръвта на украинците, не на поляците за своите фантасмагории.

Според мен недоверчивият Сталин проявявa наивност, като се надява, че след като в Ялта провежда успешно битката с Англия докъде да стига границата на нова Полша на запад, ще заслужи нейната благодарност и отношенията им ще започнат на чисто. 600 хиляди руснаци загиват в сраженията за освобождаването на Полша от хитлеровия фашизъм. Тя едва ли не удвоява територията си благодарение на Йосиф Висарионович, над три милиона германци напускат родните си домове и се изселват на запад, а “празнотата” незабавно се заема от поляци от източна Полша.

За тези и още много други интересни факти по темата, включително частичка от забележителното изследване на руския историк Николай Стариков, можете да прочетете по-долу.

Кримската конференция на ръководителите на трите съюзни държави - СССР, САЩ и Великобритания 4-11 февруари 1945 г. , Сборник документи, том 4, Партиздат, 1985 г.

Из записа на заседанието на ръководителите на правителствата

6 февруари 1945 г., 16 часа, двореца Ливадия

[...] Сталин казва, че както току-що заяви Чърчил, въпросът за Полша е въпрос на чест за британското правителство. Това ми е ясно. От своя страна обаче той трябва да каже, че за русите въпросът за Полша е не само на чест, но и въпрос на сигурност. Въпрос на чест поради това, че в миналото русите са имали много грехове пред Полша. Съветското правителство се стреми да изкупи тези грехове. Въпрос на сигурност поради това, че с Полша са свързани най-важните стратегически проблеми на съветската държава.

Работата е не само там, че Полша граничи с нас. Това, разбира се, има значение, но същността на проблемата е много по-дълбока. През цялата история Полша винаги е била коридор, през който е преминавал врагът, нападащ Русия. Достатъчно е да си припомним дори последните тридесет години: през този период немците два пъти преминаваха през Полша, за да атакуват нашата страна. Защо враговете досега тъй лесно преминаваха през Полша? Преди всичко поради това, че Полша беше слаба. Полският коридор не може да бъде затворен механически отвън само с руски сили. Той може сигурно да бъде затворен само отвътре със собствените сили на Полша. Затова е нужно Полша да бъде силна. Ето защо Съветският съюз е заинтересован от създаването на мощна, свободна и независима Полша. Въпросът за Полша е въпрос на живот и смърт за съветската държава.

На това се дължи пълният обрат в отношенията ни към Полша в сравнение с политиката на царизма. Известно е, че царското правителство се стремеше да асимилира Полша. Съветското правителство промени напълно тази безчовечна политика и се ориентира към дружба с Полша и осигуряване на нейната независимост. Именно тук се крият причините, поради които русите са за силна, независима и свободна Полша.

Сега по конкретните въпроси, които бяха засегнати в дискусията и по които има разногласия.

Преди всичко - за линията Кързън. Той, Сталин, трябва да отбележи, че линията Кързън не е измислена от русите. Автори на линията Кързън са Кързън, Клемансо и американците, които взеха участие в Парижката конференция от 1919 г. Русите не участваха в тази конференция. Линията Кързън бе приета на базата на етнографските данни против волята на русите. Ленин не е съгласен с тази линия. Той не искаше да се дадат на Полша Белосток и Белостокска област, които съгласно линия Кързън трябваше да преминат към Полша.

Съветското правителство отстъпи вече от позицията на Ленин. Какво, нима искате да бъдем по-малко руси, отколкото Кързън и Клемансо? Та така вие ще ни доведете до позор. Какво ще кажат украинците, ако приемем вашето предложение? Те навярно ще кажат, че Сталин и Молотов са се оказали по-ненадеждни защитници на русите и украинците, отколкото Кързън и Клемансо. С какво лице би се върнал тогава Сталин в Москва? Не, по-добре е войната с немците да продължи още известно време, но ние трябва да се окажем в състояние да компенсираме Полша на запад за сметка на Германия.[...]

Другият въпрос, по който Сталин би искал да каже няколко думи - това е въпросът за създаването на полско правителство тук на конференцията. Сталин мисли, че Чърчил просто се е объркал: как може да се създаде полско правителство без участието на поляците? Мнозина наричат Сталин диктатор, смятат, че не е демократичен, обаче той притежава достатъчно демократично чувство, за да не се опитва да създава полско правителство без поляците. Полско правителство може да бъде създадено само с участието на поляците и с тяхното съгласие[...]

В заключение Сталин би искал да засегне още един, твърде важен въпрос, по който ще говори вече като военен. Какво той, като военен, иска от правителството на една страна, освободена от Червената армия? Той иска само едно: това правителство да гарантира реда и спокойствието в тила на Червената армия, да предотвратява възникването на гражданска война зад нашата фронтова линия. В края на краищата за военните е твърде безразлично какво ще бъде това правителство; важно е само да не им се стреля в гърба. В Полша има варшавско правителство. В Полша има също агенти на лондонското правителство, които са свързани с нелегалните кръгове, наричащи се “Сили на вътрешната съпротива”. Като военен Сталин сравнява дейността на едните и на другите и неизбежно стига до извода: варшавското правителство нелошо се справя със задачите си за гарантиране реда и спокойствието в тила на Червената армия, а от “силите на вътрешната съпротива” ние нямаме нищо друго освен вреда. Тези “сили” успяха вече да убият 212 военнослужещи от Червената армия. Те нападат наши складове, за да заграбят оръжие. Те нарушават нашите заповеди за регистриране на радиостанциите в освободената от Червената армия територия. “Силите на вътрешната съпротива” нарушават всички закони на войната. Те се оплакват, че ги арестуваме. Трябва откровено да заявя, че ако тези “сили” продължават своите нападения срещу нашите войници, ние ще ги разстрелваме.

В последна сметка от чисто военно гледище варшавското париветелство е полезно, а лондонското правителство и неговите агенти в Полша са вредни[...]

Така стои работата.

Чърчил казва, че съветското и британското правителство имат различни източници на информация[...] Британското правителство иска споразумение тъй като се бои, че сблъскването на полската нелегална армия с люблинското правителство могат да доведат до кръвопролития и многобройни арести. Британското правителство признава, че са недопустими нападения срещу Червената армия в тила[...]

Рузвелт заявява, че в течение на пет века полският въпрос е създавал главоболия на света.

Чърчил казва, че трябва да се постараем полския въпрос повече да не създава главоболия на човечеството.

Сталин отговаря, че това непременно трябва да се направи.

“Хроника на русофобията”, Николай Стариков

Москва, 2023, изд. “Эксмо”

Из глава 2

Защо поляците унищожаваха руските храмове и продължават да разрушават съветските паметници

“Работата е в това, че полската държава влезе във фазата на пълно разложение. Финансите загиват. Злотата пада. Промишлеността е парализирана. Неполските националности са угнетени. А по върховете, в кръговете, близки до ръководните слоеве, цари вакханалия на грабежа...”

И.В. Сталин

(Сталин И.В., Соч. т. 8, С, 168-169)

[...]Къде днес нападат паметниците на нашите дядовци? В Полша. Там е приета цяла програма за разрушаване на паметниците от съветския период - главно на нашите войници и командващи. Всичко става в рамките на декомунизацията, под носа на “забраната за пропаганда на комунизма или на друг тоталитарен строй, в названията на сгради и обекти (Президентът на Полша е подписал закон за разрушаването на съветските паметници...). Това вече рязко влоши полско-руските отношения и заплашва да ги влоши много повече в относително близка перспектива. Едва ли някой със здрав ум може да мисли, че разрушавайки паметници на съветските (руските) войници, той ще подобри отношенията с Русия. Но защо тогава сеправи това?

Съдете сами: съвременната западна политология отнася към тоталитарните само две политически учения - комунизма и нацизма. На Запад наричат тоталитарни само две държави: Съветския съюз и Третия райх. Сега няма да спорим за правната състоятелност на такова делене, дори заради примера на същата Полша. В столицата, в която през 1928 г. стана държавен преврат с улични боеве, където “свободата на дискусиите” отправи политическите противници на Пилсудски в затворите, а антисемитизмът бе такава съставна част от всекидневния живот, както в съседната хитлеровска държава! За това какво е “тоталитаризъм” сега също няма да спорим. Просто ще зафиксираме факта. Ще се запитаме: на какви “тоталитаристи” може да стоят паметници на полската земя? Нима на войниците на вермахта и на СС? След това, което фашистите направиха на полска земя, такива паметници не би могло да има. Тогава на кого са могли да поставят паметници на територията на Полша? Само на онези, които освобождаваха нейната земя от тези, които строиха концлагери на нея. Кои бяха освободителите на Полша? Може би китайски комунисти или последователи на кампучийнския лидер Пол Пот? Не те бяха съветски хора. Нямаше никой друг - съветските войски заедно с войниците на Полската войска освобождаваха Полша от нацистите. Шестотин хиляди наши воини загинаха на тази земя. Замислете се колко голяма е тази цифра! Шестотин хиляди майки не дочакаха своите синове. Колко вдовици, колко сирачета! Колко деца не се родиха заради това, че над половин милион наши мъже легнаха в полската земя, очиствайки я от нацистката зараза.

Те не завладяваха. Те освобождаваха. СССР не присъедини към себе си нито метър полска земя, заплащайки толкова висока своя цена за свободата на Полша. Днес внеяза това не е прието да се говори в положителен смисъл - само в отрицателен. Между другото, полската държава в съвременния й вид е рожба на Сталин. През 1939 г. след крушението на Полша от удара на предишния й съюзник - Германия, СССР си връща териториите на Западна Белорусия и Западна Украйна. (В Ялта Рузвелт и Чърчил са принудени да се съгласят, че западните райони на Украйна и Белорусия, завзети от Пилсудски в хода на войната със Съветска Русия и възвърнати през 1939 г. от Сталин, трябва да останат в състава на СССР). При това СССР си връща териториите в съответствие с предложението на Лондон: още през 1920 г., за да сложи край на съветско (руско)-полската война, лорд Кързън прави на Ленин предложение за “справедлива от етническа гледна точка граница” между Съветска Русия и Полша. А получава названието “линия на Кързън”. По тази линия държавната граница в крайна сметка и минава през 1939 г., като е малко коригирана през 1945 г. На Ялтенската конференция през февруари 1945 г. Сталин лично отстоява да се предаде на Полша огромна част от германската територия.

И прокарва своята гледна точка, въпреки огромната съпротива на Чърчил.

А след това Иосиф Висарионович просто поставя“съюзниците” пред факта. На 21 април 1945 г. е подписан договор “За дружба, взаимопомощ и полева военна помощ между Съветския съюз и Полската република”.Според този документ, към полската територия се добавят примерно 100 хил. км. - повече от територията на Холандия и Белгия, взети заедно. (Това са част от Западна Прусия, част от Силезия, Източна Померания и източен Бранденбург, бившият волински град Данциг, а също окръг Щецина и т.н.). Благодарение на този сталински “демарш”, срещу който Англия и САЩ вече не могат да възразят, територията на Полша се увеличава с една трета. Територията на Германия, на която й предстои да бъде разделена на две части, - се намалява примерно с една четвърт.

Любопитно е, че в Полша всички територии, подарени от Сталин, носят названието “Върнати земи”. (Сталинският подарък в цифри: до 21 април 1945 година територията на Полша съдържа 212 хил. кв.км. Морската граница - т.е. излазът на Балтийско море, се увеличава със 71 км до 526 км.). Названието е в смисъл, че на поляците е върнато това, което някога им е принадлежало. При това не казват кой го е върнал, без да смеят да споменат Сталин в положителен смисъл. И с “дребен шрифт” пишат накрая, че тези територии са били полски… в края на X и началото на XI век, тоест преди почти хиляда години!

Давайки 600 хил. живота, увеличавайки територията на Полша до “Холандия плюс Белгия”, СССР е заслужил благодарността на полския народ. В Полша са били поставени обелиски и мемориали, които днес е планирано да бъдат сринати. В Полша стоят паметници само на съветските воини! А значи, че законът, според който може да се разрушават паметници, е насочен към разрушаването на мемориалите именно на нашите войници. На съветските войници и офицери от различни националности. Друго няма какво да се разрушава, няма други паметници.

Така излиза, че законът не е за “декомунизация”, не е за “забрана на пропагандата на “тоталитаризма”, а е направо русофобски закон, закон за дерусификация. И не желанието за “историческа справедливост” и за “свобода” ръководи тези, които предприемат такива актове, а чистата русофобия. Ненавистта. Ненавистта към Русия. Заради тази ненавист те са готови да влошават отношения, да губят пазари, да поставят народите на границата на военния конфликт. Защото чувството на ненавист е ирационално, разрушително и всепоглъщащо.

И тук е тъкмо време да дадем думата на... либералите.

Какво ни говорят те обикновено за Полша, за разрушаването на паметниците? Видите ли, СССР донесе робство на полската земя, изгони немските насилници, а самият той я окупира. Пък сега върви процес на възстановяване на историческата справедливост.

Няма русофобия, няма никаква ненавист. Свободнитехора напълно свободно очистват своята страна от тоталитарните паметници. И в това не прозира никаква “ръка на Вашингтон”. И нищо лошо също няма.

Няма русофобия? Няма ненавист към всичко руско?Така може да говори само този, който не знае историята. Чия памет се родее с паметта на аквариумната рибка, която след минута забравя всичко, което е видяла. А ние помним. Помним и тези, които разбираха, че единният славянски свят е мощно и важно обединение. За него думите “чест” и “клетва” не бяха празен звук...

Историята на руско-полското историческо съперничество е пълна с различни събития. Два държавни проекта – две империи, които са се градили под едно и също “геополитическо небе”. Всяка от тях е имала и войни, и победи, и поражения. През 1945 година дойде времето да отместим встрани обидите и ненавистта. Време за съзидание и дружба. За съжаление, то се оказа кратко. През 1989 година заедно с Берлинската стена рухна и зданието на следвоенната руско-полскадружба. По-точно казано - взривиха го.[…]А на 21 април 1945 година, подписвайки с Полша договора за дружба, Сталин каза следното:

“Значението на този Договор е преди всичко в това, че той ознаменува коренен обрат в отношенията между Съветския съюз и Полша в посока на съюз и дружба, които се установиха в хода на сегашната освободителна борба против Германия и които получават сега формално закрепване в този договор.

Отношенията между нашите страни в течение на последните пет века, както е известно, изобилстваха с елементи на взаимна отчужденост, недружелюбие и нерядко с открити военни конфликти. Такива отношения биха отслабили и двете наши страни и биха усилвали немския империализъм. Значението на настоящия Договор е в това, че той слага край и заковава в гроба на тези стари отношения между нашите страни и създава реална основа за замяната на старите недружелюбни отношения с отношения на съюз и дружба между Съветския съюз и Полша”. (Реч при подписването на Договора на 21 април 1945 г.).

Невъзможно е да не се съгласим с тези думи. Между руския и полския държавни проекти има едно твърде важно различие. В нашия проект хората са равни, без разлика на националност и вероизповедание. В полския те се делят на “сортове”: първия сорт съставляват поляците-католици, втория – католиците от други националности. Трети сорт са “некатолиците” от всички националности. Държавите, построени на принципа на угнетяването и неравенството, в историческа перспектива винаги губеха от тези държави, където няма такова разделение. Така и полският държавен проект загуби пред руския проект, макар че през ноември 1612 г. поляците са изгонени не от периферията на нашата страна, а от възможно най-истинското сърце - от Кремъл!(Именно очистването на Москва от полските окупатори ние празнуваме в Деня на народното единство на 4 ноември).Минават по-малко от 200 години след това и полската държава изобщо изчезва от политическата карта на света (1795), за да възкръсне във вид на Варшавското херцогство под “крилото” на Наполеон (1807) и да рухне заедно с неговата империя. Да изчезне за още 100 години, възкръсвайки отново през 1918 година върху руините на две други империи - Руската и Германската.[...]

Съдбата на Александро-Невския събор се оказва не по-малко трагична.През 1918 година, веднага след възстановяването надържавността, в Полшазапочват да решават какво да правят с него. Не в смисъл как да го използват, запазят и охраняват този събор красавец, а как най-ефективно да го унищожат. Само три месеца след възстановяването на полската държавност властите на Варшава приемат решение за събаряне на православните църкви в града. Решават да съборят всички храмове, с изключение на два – гробищната църква във Воля и енорийската в Прага (район на Варшава на десния бряг на Висла). Така и за Александровския събор се разглежда само един вариант – унищожаване, макар че за такова варварство дори няма средства.Лесно и бързо може да се унищожи обелиск, а събарянето на огромни църкви изисква време, технология и пари. И идеята идва. Когато следващия път ви разкажат за злите болшевики, взривили храма на Христа Спасителя в Москва, спомнете си, чепреди това е унищожен Александро-Невския събор във Варшава. В съветска Русия властта е атеистична (така тясе е наричала и позиционирала). Религията е обявена за “опиум за народа”, а култови съоръжения не са нужни на атеистите. В Полша властта не е била атеистична и не се е борила с религията - с католическата. С православието, с Русия, с всичко руско се е борила, и още как!

Докато върви войната с болшевиките,не са взривили храма, нали в борбата с червените руснаци е била нужна помощта на белите руснаци. През 1922 година е разрушена камбанарията на храма, а през 1924-а е взето окончателно решение да се разруши съборът. След това още две години в центъра на полската столица гърмят взривове - унищожават събора на части, използвайки техниката на “малките взривове”. (Взривовете са 1200. Храмът на Христа Спасителя е бил взривен в Москва пет години по-късно - през 1931 г.). За да съберат средства за разрушаването, полските власти пускат ценни книжа, бонове, които са “обезпечени със стойността на материала, получен в резултат на събарянето”. Вътрешната украса на събора е била разкошна: гранит, мрамор, скъпоценни камъни. С получените по този варварски начин “материали” във Варшава са строили много: и каменното надгробие на гроба на самия Пилсудски, и градски лавки, стъпала на крепости и много други неща.

Варшава е украсявана за сметка на разрушаването на руския храм. Но тази красота не донася полза на полската столица. През 1939 година във Варшава отново идват немците. Саксонският площад е преименуван на площад “Адолф Хитлер”, а през 1944 година, по времена Варшавското въстание, градът практически е изтрит от лицето на земята.

Впрочем, разрушаването на Александро-Невския събор във Варшава не е грешка или единичен случай. В нова“свободна” Полшае правена планова ликвидация на всичко руско. Във Волин, където 80 % от населението са малоруските селяни,от 2000 начални училища само в осем училища децата са обучавани на роден руски език. Във всички останали обучението се води на държавен, т.е. полски език. Подобна политика, впрочем, се провежда днес в Прибалтика и в Украйна. Полската държава ненавижда и изкоренява всичко руско или поне някак свързано с Русия.[...]

Поглеждайки назад, не може да не забележим удивителната прилика на това, което става днес, със събитията от миналото, когато на някоя територия са се старали стриктно да унищожат и изкоренят всичко руско.Само че в началото на ХХ век не е имало паметници на Ленин, затова основен обект на ненавистта става православната църква. От 1919 до 1924 година полските власти закриват 111 православни храма, разрушават 50 църкви, преоборудват в дворци 150 църкви. В довоенна Полша от православните отнемат около 45 % от храмовете. (За сравнение: при болшевиките в Русия са унищожени около 27 % от храмовете.) Тази русофобска политика продължава до самото начало на Втората световна война. През 1938 година, през юни и юли, в Холмщината по настояване на “католическата общественост” са унищожени около 150 селски православни църкви. Синодът на Руската православна църква зад граница се обръща към Ватикана, към главата на Англиканската църква и дори към тогавашния аналог на ООН - Лигата на нациите с призив да спрат гоненията на православието в Полша. Но те се прекратяват едва с изчезването на полската държава през 1939 г. И, колкото и странно да прозвучи това, те се възобновяват отново с възстановяването на Полша през 1945-та![...]

Всички полски метежи са започвали еднакво: с внезапнаи кървава сеч на руснаците. На 17 април 1794 годинасе случва така наречената варшавска заутреня(утринна служба): започнали да убиват руснаците във Варшава и малко по-късно - във Вилно (както тогава се е наричал Вилнюс). Старт за началото на убийствата дава камбанен звън, призоваващ към заутренята, – оттук и названието. Ставащите тогава убийства приличат най-много на кървавата Вартоломеева нощ, когато във Франция католиците заколват няколко десетки хиляди протестанти-хугеноти. В този смисъл събитията във Варшава са действително “европейско явление”. Ръководи въстанието Тадеуш Костюшко. В Чисти четвъртък, когато православните военни без оръжия сеотправят към църквата да се изповядат и причeстят, във Варшаваудря набат, призоваващ към убийствата. Искам да отбележа, че в момента на метежа нито Варшава, нито Вилно не са били територии на Русия -това е била полска територия, на която в съответствие с международните документи, подписани след първото и второто разделение на Полша, са били разположени гарнизони на руската армия. (Именно метежът под ръководството на Костюшко довежда до това, че Петербург, Виена и Берлин решават да ликвидират Полша като източник на нестабилност и размирици).

Само някои руски военни успяват да грабнат оръжието и да дадат отпор на убийците, аоще по-малко оказват съпротива гражданските лица. Общовъв Варшава са убити злодейски 2265 руски воини. Взети са в плен 1764 войници и офицери от Киевския гренадирски полк и по-късно “борците за свобода” ги умъртвяват, толкова силна е тяхната ненавист към Русия и руската армия. Не проявява никакво благородство и ръководителят на метежниците Тадеуш Костюшко. Сред взетите в плен във Варшава се намира княгиня[…]. Свобода на руските пленници донасят на 4 ноември 1794 година войниците и казаците под командването на Суворов. (За подавянето на метежа Суворов получава званието генерал-фелдмаршал). Обърнете внимание на датата. Все ни разказват за Сталин, който уж изисквал да нарочат към тази или онази дата определени военни постижения. Е, подавянето на полския метеж точно на 4 ноември - датата на очистването на Москва от поляците през 1612 г., е от тази серия. Само че нито Сталин, нито болшевиките още никакви ги е нямало, просто руският народ и неговите военни и политически ръководители винаги са имали историческа памет.[...]

Превод от руски Велиана Христова

* Черно на бяло