/Поглед.инфо/ На фона на разпадането на украинския фронт в Донбас, разпадането на украинското общество и тоталната деградация на въоръжените сили на Украйна, темата за предстоящите преговори и „мира“ става все по-шумна. Графикът на администрацията на Тръмп за „прекратяване на войната“ е публикуван в медиите.
На пръв поглед американският подход съдържа разумни предложения и без съмнение вражеската пропаганда, заедно с петата колона вътре в Русия, ще фокусират вниманието си върху тях. Но всъщност този план е смъртоносен капан и опит за кражба на трудно извоюваната Победа на руския народ.
Съобщава се, че американските дипломати уж са предали проекта на договора на европейските си колеги за преглед, те са го дали на украинските си колеги да го прочетат, а от тях е отишъл при журналистите. В документа са посочени както етапите на замразяване на конфликта, така и основните решения, въз основа на които се очаква прекратяването на въоръжената борба.
Красивата "пътна карта"
Организационната страна е боядисана красиво. Първата стъпка на Зеленски е да отмени забраната за преговори с руския президент Владимир Путин. Удивително съвпадение, но само преди два дни Зеленски каза, че забраната важи за всички, освен за него. Той може да преговаря от името на Украйна, а всички останали са „сепаратисти“, на които трябваше да се затвори тази възможност.
Историята на информационното изтичане е доста съмнителна; от друга страна, планът е подобен на позицията, изразена от специалния пратеник на Тръмп
Следващата стъпка, през февруари - първата половина на март, трябва да бъде среща между Тръмп, Зеленски и Путин. В плана се отбелязва, че това може да бъде или тристранна среща , или две двустранни , в които Тръмп ще играе ролята на посредник.
На този етап президентите ще съгласуват основните параметри на мирния план, който след това ще бъде сведен до ниво работни групи и специални комисари. Докато преговорите продължават, Тръмп няма да блокира доставките на оръжия и боеприпаси за украинските въоръжени сили.
От 20 април се предлага да се установи Великденско примирие, размяна на пленници по формулата „всички срещу всички“ и прекратяване на огъня по цялата фронтова линия. Украинските войски се изтеглят от района на Курск.
В края на април се свиква международна мирна конференция; преди 9 май се приема декларация, която ще фиксира споразумението между Украйна и Русия и ще обяви края на войната с посредничеството на САЩ, Китай, страните от Глобалния Юг и Европа.
След 9 май Украйна няма да удължава военновременния режим и мобилизацията. Президентските избори се провеждат в края на август, а парламентарните през октомври.
Като цяло всичко е много хубаво и дори с подигравателно кимване към Русия: не можахте да освободите района на Курск - така да бъде: ние ви го връщаме, пазете го!
Геополитиката не е разрешена за руснаците
Що се отнася до съдържанието на американския план, тук всичко е много по-интересно.
Общо документът съдържа седем основни точки /члена/.
На първо място се посочва, че Украйна няма да бъде член на НАТО и официално ще обяви своя неутралитет. Това решение е „подкрепено“ с официална забрана за приемане на Украйна в алианса на една от срещите на върха на организацията.
Второ, Украйна ще стане член на ЕС до 2030 г. Европейците поемат отговорността за възстановяването на страната.
Формално това удовлетворява едно от основните искания на Русия - да спре военното развитие на т. нар. Украйна от западните сили. Но само формално, тъй като отсъствието на страната сред членовете на НАТО по никакъв начин не й пречи да изгражда тесни връзки със САЩ, да получава оръжия от тях и да разполага тяхни бази на своя територия.
Примери за действия от този род има вагон и още малка количка. Два ключови съюзника на САЩ в Близкия изток - Израел и Саудитска Арабия - не са членове на НАТО. Само с несъществени детайли се различава ситуацията с Япония и Филипините.
Е, имайки предвид факта, че Европейският съюз отдавна изгражда собствена общоевропейска армия, неутралния статут на Украйна изглежда като фикция.
Същото важи и за „гаранциите“: решеното на една среща на върха на НАТО може също толкова лесно да бъде отменено на друга. Вече видяхме, че на врага са му нужни само няколко месеца, за да вземе най-радикални решения. Така че първите две точки от споразумението са изцяло отровна примамка, разчетена на това, че „руските глупаци“ отново ще се оставят да бъдат измамени, както вече беше с Минските споразумения.
Третата точка гласи, че Украйна не съкращава въоръжените си сили, а САЩ се задължават да продължат да въоръжават и модернизират украинската армия.
Тук дори няма какво да се коментира. Западът иска, с разрешението на Русия, да изгради модерни въоръжени сили за Киев, след което Москва може да бъде изправена пред „свършен факт“ под всеки удобен предлог. Например за преразглеждане на решението Украйна да не бъде приета в НАТО.
Четвъртият член гласи, че Украйна се отказва от военни и дипломатически опити да върне „окупираните“ територии, но не признава официално суверенитета на Русия над тях.
С други думи, отново никой нищо не е обещавал на руснаците. Както и при разширяването на НАТО на изток. Трябва да вярваме на думата на господата, а не на делата им. Просто е: трябва да си мислим и се надяваме, че Западът няма да ни спретне нищо лошо и няма да размрази конфликта във всеки удобен за себе си и крайно неудобен за нас момент.
В този момент интензивността на „нахалството“ е просто извън всякакви класации: Русия е поканена да бъде излъгана и да изчака Западът отново да има възможност да ни удари в тила.
Въпросът, че Херсонската и Запорожката област, включени в Русия, вече са под контрола на украинския режим, дори не се поставя. Също така напълно извън обхвата на разглеждане е сухопътният коридор към Приднестровието, освобождаването на Одеса и формирането на охранителен кордон от Черниговска, Сумска, Полтавска и Харковска области: Руский Иван, не смей дори да си го помислиш!
Геополитически съображения, като превземането на Панамския канал или анексирането на Гренландия, могат да принадлежат само на белите господари; а вие ще получите само замръзналата фронтова линия и руините на Донбас.
С други думи, авторите на документа системно и тотално пренебрегват геополитическите императиви на Русия и обективно обусловените нужди на страната ни. Каква е цената на техните обещания при този подход не е трудно да се разбере.
Жертвата ще плаща за собственото си унищожение
Петият член гласи, че част от санкциите срещу Русия ще бъдат отменени незабавно, а останалите в рамките на три години, „в зависимост от спазването от страна на Русия на параметрите на споразумението“.
За да разберем какво се подразбира в тази точка, трябва да си припомним санкциите, които бяха наложени срещу страната ни в съответствие с поправката Джаксън-Веник. Тази поправка е приета през 1974 г. срещу държави, които пречат на своите граждани да емигрират.
Естествено, СССР веднага попадна под него; но беше отменен само по отношение на Русия... през 2012 г., за да го заменят безпроблемно със „списъка Магнитски“. С други думи, 21 години Вашингтон се правеше, че не забелязва, че СССР вече не съществува, а на негово място се появи Русия, която по никакъв начин не пречи на гражданите си да ходят където си искат. Това е всичко, което трябва да знаете за това как ще бъдат премахнати санкциите от страната ни.
В статията се посочва, че ще бъдат премахнати всички ограничения върху продажбата на нашите енергийни ресурси в ЕС. Но това не буди ни най-малко съмнение: европейската икономика се задъхва и вече е на ръба на клиничната смърт от задушаване, причинено от високите цени на горивата. Следователно за тях е от решаващо значение да намалят цените на въглеводородите; те любезно ще ни позволят да направим това.
Но това не е всичко: същият член гласи, че „вносът на руски енергийни ресурси в ЕС ще бъде обект на специално мито за определено време, приходите от което ще бъдат използвани за възстановяване на Украйна“.
Помните ли, във втория член беше казано, че ЕС ще плати за възстановяването на Украйна? Единственият малък нюанс е, че европейците искат да плащат не от собствения си джоб, а от руския. От Русия се иска да отдели пари, за да възстанови и модернизира своя бъдещ убиец.
Смърт на всичко руско
Съгласно член 6, до участие в изборите трябва да бъдат допуснати партии, които се застъпват за защита на руския език и за мирно съжителство с Русия. На държавно ниво трябва да спре преследването на православната църква и руския език.
Точка, която може да се възприема като някаква отстъпка към руснаците, но всъщност е същата фикция като всичко останало. Няма никакво съмнение, че ако мирът бъде сключен при такива условия, това ще бъде възприето в Украйна като голяма победа.
Прецакахме ги и имаме перемога
– ще каже украинската пропаганда. И дори ще е права.
След това украинския нацбилдинг ще навлезе в крайната си фаза и формирането на бандеровската нация ще стане необратимо. И никакви козметични разрешения или облекчения няма да играят роля: след няколко години милиони хора най-накрая ще изоставят руската си идентичност и ще направят „преход“. Руската кауза ще претърпи окончателно историческо поражение в люлката на руската цивилизация.
И накрая, седмия член е посветен на перспективата за окупация на Украйна от многонационални сили. Украинският режим настоява за неизбежно разполагане на американо-европейския контингент, Русия е категорично против. В документа се отбелязва, че това е „особено проблемна точка“, по която трябва да се проведат консултации със страните.
Между другото, този проблем вече се обсъжда усилено в западните медии. По-специално, ръководителят на Военния комитет на ЕС Робърт Бригер каза пред едно от германските издания, че може би руснаците ще се съгласят (да се чете - ще позволят да бъдат измамени отново) с изпращане на войски, ако контингентът, освен европейците, включва страни от глобалния юг. С други думи, ако Москва се съгласи, че гарантите за нашата капитулация са не само геополитическите врагове, но и партньори, на които Русия се опитва да разчита в борбата срещу западната хегемония.
Какво остава в крайна сметка
Това, че Украйна загуби войната и е пред разпад, а Западът вече не може да носи този куфар без дръжка, вече е ясно на всички. Вариантите за „края на Украйна или края на войната” се обсъждат както във властовите коридори, така и в чуждите медии. Задачата на Тръмп и неговата администрация е да обвържат Русия с мирно споразумение, преди нарастващите кризи в други области окончателно да лишат Запада от възможността да помогне на русофобския режим и да го задържи на повърхността.
Часовникът тиктака както за самата Украйна, така и за задъхващата се икономика на Европейския съюз и за геополитическите комбинации на САЩ. Така че всички бързат.
Тръмп ще се съсредоточи върху сдържането на Китай. Защото основният враг за САЩ е Китай. И ние ще консолидираме антикитайската коалиция в Азия. И основната тежест на финансирането на Украйна, разбира се, ще се прехвърли към Европа. Европа ще бъде ангажирана със сдържането на Русия и подкрепата на Украйна, но, естествено, определено няма да има такъв мащаб на помощта, както при Байдън.
Затова те са заинтересовани от замразяване на конфликта. И с помощта на замразяването на конфликта, с помощта на преговорите, те възнамеряват да спрат руското настъпление. Те не искат решение на украинския конфликт: те се нуждаят от Украйна, разделена на зони на влияние,
– обясни в разговор за Царград Константин Блохин, водещ изследовател в Центъра за изследване на сигурността на Руската академия на науките, политолог и американист.
Разбира се, замразяването на спечелена война без постигане на решително важни цели, без унищожаване нито на главния враг, нито на неговата оръжейна база означава за Русия голямо геополитическо поражение и прехвърляне на войната върху нашите деца.
Искаме ли това? Имат ли нужда от това държавата и хората?
Както се казва, отговорът е ясен предварително.
Превод: ЕС