/Поглед.инфо/ Съвсем наскоро КНР излезе сред петте най-големи производители на електроенергия от АЕЦ, но вече твърди, че е световен лидер в тази област. Намеренията се подкрепят не само от значителния опит на страната за сътрудничество с МААЕ и водещите атомни сили - САЩ, Франция, Русия, но и от развитието на собствена ядрена технология. Първият ядрен реактор, произведен в Китай, носи името “Хуалун-1”. Думата "Хуалун" се състои от два знака, първият от които означава "Китайски", а вторият означава "Дракон". Драконът в китайската митология е символ на Изтока, природата и добрата енергия.

Развитието на ядрената енергетика в Китай трябва да реши проблема с традиционната зависимост на страната от изгарянето на въглища, които замърсяват атмосферата. Изтъкнатият китайски икономист Лин Ифу казва: „Ако Китай не промени модела си на развитие или не намали потреблението на ресурси, това ще има отрицателни последици за други страни за поколения напред”.

Китай е петият по големина производител на нефт и други течни енергийни източници в света. По-голямата част от производството обаче се извършва на стари находища. Те изискват скъпи, усъвършенствани производствени методи за поддържане на производството. Един от начините за увеличаване на производството е да се използва богатият потенциал на шистовите газ и петрол в седем перспективни басейна (Съчуан, Тарим, Юнггар, Сонгляо, Янцзи, Джианганг и Субей), но многобройни технически проблеми забавят развитието им. В резултат Китай се превърна в най-големия вносител на петрол и газ.

Зарязването на въглищата в полза на хидроенергията също не е вариант. Подобна подмяна би могла да подобри качеството на въздуха в градовете на източния бряг, но за хората, живеещи в екологично крехкия югозапад, където ще бъдат построени над 80 процента от новите язовири, това няма да е благодат. Изграждането на язовири ще доведе до наводняване на плодородна земя и ще увеличи риска от наводнения. Китайските природозащитници призовават за незабавно спиране на големите водноелектрически проекти, тъй като много речни екологични системи в страната са вече унищожени.

Сега Китай се насочва към възобновяеми енергийни източници, значителни инвестиции се влагат в изграждането на слънчеви и вятърни генератори, но това не е идеалното решение. Такива генератори имат ниска мощност, зависят от времето и заемат земя, толкова ценна за Китай. И когато са разположени в западните пустинни региони и предават слънчева и вятърна енергия на разстояние, настъпват значителни загуби. Зелената енергия играе спомагателна роля в КНР и се използва за целите на снабдяването с енергия на градските и селските предприятия, а не на промишлеността. Развитието на ядрената енергетика стана икономически оправдано.

Китай вече заема едно от първите места в света по брой на ядрените реактори, но делът на ядрената енергетика в енергийния баланс на страната (5%) е нисък. За сравнение: във Франция атомните електроцентрали представляват над 70% от генерираната електроенергия, а в Русия - около 20%.

През 2015 г. КНР започна изграждането на пети реактор на АЕЦ “Фуцин”, базиран на собствени технологии. Китайските реактори “Хуалун-1” са проектирани съвместно от два ядрени гиганта, Китайската обединена ядрена група и Китайската национална ядрена корпорация, по поръчка на Националната енергийна администрация. Компаниите са решили проблема с комбинирането на два модела реактори: ACP1000 и ACPR1000, базирани на френския реактор M310.

Първият китайски реактор в света, “Хуалун-1” е свързан към мрежата на 27 ноември 2020 г. „Това постижение означава, че Китай е счупил чуждестранен монопол върху ядрените технологии и официално се е превърнал в една от водещите държави в тази област“ коментира КНЯК. Китай се превърна в четвъртата страна в света, усвоила собствено трето поколение ядрени технологии след САЩ, Франция и Русия. Задачата е решена в рамките на политиката на самостоятелност, въпреки че в близко бъдеще правителството не възнамерява да се откаже от чуждестранното участие в изграждането на атомни електроцентрали. Предполага се, че ролята на Русия може да се увеличи.

Създаването на „Китайския дракон“ е резултат от 30-годишен труд. В края на миналата година тази технология получи разрешение за навлизане на европейския пазар. Инсталираният капацитет на всеки реактор “Хуалун-1” е около 1200 мегавата и е в състояние да генерира около 10 милиарда киловат-час електроенергия годишно. Използването на един реактор “Хуалун-1” ще намали емисиите на въглероден диоксид с 8,16 милиона тона и ще намали потреблението на въглероден еквивалент с 3,12 милиона тона годишно.

Китай вече не зависи от никого поради много аспекти на горивния цикъл. Държавата се стреми да произвежда една трета от необходимия уран на вътрешния си пазар, да получава трета от мини и смесени предприятия в чужбина и да купува още една трета на открития пазар. Двете големи обогатителни фабрики в Китай са построени по споразумения с Русия, но сега голяма част от капацитета се произвежда на местно ниво. Заедно с дългогодишните тесни отношения с Франция, Китай има двустранно споразумение за ядрено сътрудничество от 1985 г. със САЩ, подновено през 2015 г.

„Китай е способен да произвежда масово собствения си реактор от трето поколение “Хуалун-1”, който може да се разглежда като най-новата бизнес карта на Китай“, заяви председателят на КНЯК Ван Шудун. Първоначално замислен като реактор за износ, “Хуалун-1” сега е представен като един от 16-те ключови национални научно-технологични проекти в КНР.

Капиталовите вложения на Китай в научни изследвания в областта на ядрените технологии са значителни. Перспективният план за добив и покупка на уран до 2030 година съответстват със задачата за снабдяване с гориво на 130 реактора. Смята се, че броят на реакторите в КНР ще скочи това десетилетие с 250%. Постигането на такива зашеметяващи показатели не е възможно без собствени разработки, първата е “Хуалун-1” - “Китайският дракон”.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели