/Поглед.инфо/ Когато през 1992 г. – на път за Новозеландските Алпи, се появихме с алпиниста Кольо Рапела на плажа в Сидни, забелязахме табела с надпис “Burning time-15 min” (Време за безопасно препичане на слънцето -15 мин.). „Брей, че са напреднали озитата! - рекохме си ние. Контролират си даже събирането на тен, който ние най-безразсъдно и в излишък получаваме по рилските върхове. Озоновата дупка сигурно е нещо по-сериозно, отколкото ние сме си представяли.“

Но ето че изминаха 27 години и предупредителните табели на плажовете изчезнаха. Оказа се, че през 2019 г. озоновата дупка е достигнала минимални размери от 1982 г. насам. Климатичните промени намаляват, а не увеличават озоновата дупка. Канадското момиче Севърн Карлис-Сузуки, което по време на Конференцията по климата в Рио (1992), се страхуваше да излиза от къщи заради пробитата от Човека озонова дупка, порасна и отдавна се излежава без страх по плажовете. Протоколът от Монреал (1987), забраняващ употребата на фреони и подписан единодушно от 197 страни, се оказва напълно излишен. Само дето причини на страна като Съветския съюз колапс на цялата му хладилна промишленост – 100 млрд.  долара загуби и 100 000 безработни. Но в същото време монополът и печалбите от „безопасните“ хладилни агенти на ТНК (концерна „Дюпон“) беше осигурен.

          А обяснението защо озоновият слой над полюсите е два пъти по-тънък, въпреки че там няма хладилници и дами, пръскащи козметика с фреони, се оказа доста елементарно. Ами при този наклон на земната ос интензивността на космическото лъчение, разпадащо кислородните молекули (О2) за да образуват след това озон (О3) е минимално  т.е.  Антарктида е така да се каже  „на сянка“. А фреоните, освен че ги няма в Южното полукълбо, са и тежички и трудно биха се издигали на 15-20 км за да разлагат озоновия слой. За останалото са отговорни до някъде температурата и променящата се циркулация на въздушните потоци.

          След като психозата за киселинните дъждове и озоновата дупка изигра ролята си за възпиране ръста на бързо развиващите се икономики, транснационалните компании (ТНК) трябваше да намерят нова спирачка. И тя им беше предложена от услужливи „учени“, които докараха от девет дерета вода и изровиха хипотези на световни умове от XIX век (на математика Жозеф Фурие и химика Сванте Арениус) заедно с техните заблуди. Всичко се започна към средата на 70-те години на ХХ век със шокиращите доклади на Римския клуб (Club of Rome), които предизвикаха необходимата паника. Те размътиха главите на повечето хора, че в условията на промишлената революция, повишаването на температурата на Земята е неизбежно и то се дължи на отделяните от индустрията и животновъдството т.н. парникови газове (ПГ). Опасността от нов всемирен потоп ставала  реална и са необходими спешни мерки.

          Хипотезата за „климатичен апокалипсис“ беше подхваната  от политици и държавни лидери. В училищата на Съединените щати беше въведен предмет „глобално затопляне“. И преди учените да отреагират по същество, се стигна до Протокола от Киото (1997) и до огромни печалби за лобистите с пазара на квоти за емисии на ПГ.

Новата лъжа

Новата лъжа отначало беше наречена „глобално затопляне“ (global warming), а напоследък, по-предпазливо – „климатични промени“ (climate change). Вместо решаване на важни екологични проблеми, като ликвидиране на островите от пластмаси в Тихия океан, например, с подписания протокол се изпират по 150 млрд. долара годишно за намаляване емисиите на набедения за главен виновник – въглеродния диоксид (СО2). Алармистите стават все по-агресивни и искат „Отричането на глобалното затопляне да бъде приравнено с отричането на Холокоста“. И двете били престъпления срещу човечеството.

          Една непризната заблуда често довежда до следващата. Новата лъжа трябваше да бъде поддържана  от живи авторитети и повтаряна многократно. Връх на кампанията за „глобално затопляне“ бяха книгата и филмът на бившия вицепрезидент на САЩ „Неудобната истина“ (2006) Ал Гор, за които той получава в 2007 г. два „Оскар“-а и Нобелова награда за мир.  Цяло поколение беше сугестирано, че Земята не успява да се охлажда и към 2015 година белите мечки в  Северният Ледовит океан ще останат без лед.

          Конференциите по климата следваха една след друга. Всичко вървеше по ноти, но точно преди Конференцията в Копенхаген в 2009 г. (годината в която Ал Гор стана „зелен  милиардер“), хакери разобличиха климатолозите от Университета в Норич (подаващи данни за IPCC, Междуправителствена комисия по климатичните проблеми), че премълчават, подправят и изтриват всички несъответстващи на глобалното затопляне данни. Те разкриха, че определени хора паразитират върху мита за глобалното затопляне. Ужас!!! Очертаващият се „Климат гейт“ можеше да провали следващото Парижко споразумение, което трябваше да задължи подписалите го държави да събират по 100 млрд. долара годишно за борба с климатичните промени. Наложи се да се изчака известно време за да отшуми скандалът.

          На това място нервите на учени и политици не издържаха. Трябваше да се намери момчето, което да извика „Царят е гол!“ Първи „изокаха“, както в разказа на Чудомир, бивши високопоставени експерти. Съветникът на президента Тръмп по науката Дейвид Гелентер енигматично заяви следното: „Кацането на Човек на Луната е пълен абсурд и най-голямата лъжа в историята на Човечеството, даже по-голяма от безсмислицата за глобалното затопляне“. Последваха го екс-президентът на Националната Академия на науките на САЩ Фредерик Зайц. „Консенсус има само между учените, които получават грантове за да тръбят, че трябва да се борим с глобалното затопляне“ - заяви той и поднесе петиция, подписана от 15 000 учени, които призовават за отказ от Протокола  в Киото. „Не съществуват никакви убедителни доказателства, че емисиите от въглероден диоксид, метан и други ПГ причиняват или могат да причинят в бъдеще катастрофално затопляне на земната атмосфера и разрушаване на климата“. Още по-гневни бяха проф. Фред Сингер - ръководител на Държавната Метеорологична служба на САЩ и д-р Джеймс Бейтс - директор на NOAA (National Oceanic and Atmospheric Administration): „Теориите за промяна на климата като резултат на човешката дейност могат да се разглеждат като основани на фалшификации“.       

Климатичните вещици

През Средновековието за промените в климата и по-точно за застудяването между 1650 и 1710 г. са обвинявали вещиците и дори са ги изтребвали. Ал Гор и Комисията към ООН наречена IPCC (International Panel of Climate Change) силно приличат на вещици, които пророкуват за възможната гибел на съвременната цивилизация. Те продължават да твърдят, че „Влиянието на Човека е главната причина за затоплянето, наблюдаващо се от средата на ХХ век“.

          Въпреки научните доказателства за започващ процес на „глобално захлаждане“, климатичните вещици продължават да омайват световния политически елит, че въглеродът изхвърлян в атмосферата провокира парниковия ефект. На Конференцията по климата в Мадрид (2-12 декември 2019 г.) генералният секретар на ООН Антонио Гутереш продължи да пее втръсващата вече песен: „Да се откажем напълно от изкопаемите горива и най-вече от въглищата! Да не бъдем запомнени като поколението, което си зарови главата в пясъка! Да изберем между надеждата и капитулацията!“ А г-жа Каролина  Шмит, министър на околната среда на Чили, зададе и абсурдната цел: „Глобалните парникови газове до 2050 г. да се намалят с 80%“.

Но в капана, наречен Парижко споразумение (2015 г.) засега  влизат  само 68 страни, отговорни за ….. 8% от парниковите емисии! Все повече държавни лидери се отнасят подозрително към докладите на IPCC и са склонни да повярват на думите на президента-бизнесмен Тръмп: „Глобалното затопляне е мистификация, измислена от елита за да се печелят големи пари. Протоколът за въглерода може да стане инструмент за продължаваща деиндустриализация на Съединените щати.“ Явно Тръмп е умножил тоновете въглеродни емисии по 75 дол./тон и се е досетил, че с предлаганата нова световна валута,  за разлика от алармистите, го грози опасност да стане отново милионер, след като е бил милиардер.

          Проблем с климата  съществува, но в него е намесена твърде много политика и по-малко наука. Като необоримо доказателство „климатичните вещици“ до скоро  показваха подобният  ход в графиките на съдържанието на  въглеродния диоксид (ВД) и температурата на атмосферата. Но геолозите сондираха ледовете на Антарктида и анализираните проби на въздушните мехурчета в сондажните ядки от 700 хилядолетия показаха категорично, че увеличаването на концентрацията на ВД в земната атмосфера е следствие (а не причина) от повишаване на температурата. Някои твърди глави чак сега започват да проумяват, че след като в повърхностния слой на океана ВД (СО2)  е 20 пъти повече отколкото в атмосферата, логично е при повишаване на температурата дори с 0.5оС част от него да се отделя, както от газираната вода след изваждане от хладилника.

          Тук вече можем да се вслушаме в мнението на учените каква е истинската причина за повишаване на температурата на Земята. Преди всичко трябва да се прави разлика между климат и метеорологично време. Метеорологичното време е състоянието на атмосферата в определен момент, описващо се с показатели като температура, влажност, налягане. Климатът (от гръцкото климатос, наклон) е многогодишна (поне няколко десетилетия) статистическа обработка на данните от времето. В зависимост от наклона на земната ос съществуват сезоните в северното и южното полукълбо и различните климатични зони на Земята: умерена, тропическа, пустинна, полярна… Всеки климат има климатична норма, но временно отклонение от нея не означава непременно изменение на климата. В Сахара падна сняг, но това не е доказателство, че климатът ще стане умерен вместо пустинен.

          Климатът на Земята се е променял винаги. Преди 1000 години викингите са заварили Гренландия с необятни зелени пасища. Палеонтолозите намират в Аляска и Сибир останки от динозаври и мамути. Значи на мястото на топъл климат е настъпило продължително заледяване. Колко пъти се е случило това в историята на Земята?

Какво казва науката

Учените твърдят, че се наблюдава цикличност в промените на климата. Всъщност това са колебанията в слънчевата енергия идваща на Земята. Има големи цикли, траещи десетки хилядолетия (големи ледникови периоди), има и малки, продължаващи по 11 и 17  години. Големите  ледникови периоди (ГЛП) в историята на Земята са четири. След 90 000 години заледяване идват 15 000 години на относително затопляне. В около 80% от метеорологичното време Земята е била покрита с ледници. Само в останалите 20% е имало затопляне и живот. Последният ГЛП е приключил преди 12 000 години. Ние, човеците, живеем в един сравнително хладен междуледников период, който от своя страна има цикли с минимуми и максимуми на температурата на земната повърхност наподобяващи „зъбчатка“. По-силно е захлаждането, когато фазите на слънчевите цикли съвпадат. Тези температурни минимуми носят имената на известни учени, напр. на Далтон (Dalton), Маундер (Maunder) и др. През 1812 г. армията на Наполеон е замръзнала в люта зима в Русия по време на минимума на Далтон. През XXI век обаче, се очаква нов минимум на Маундер т.е. нов малък ледников период, подобен на този, който е принудил викингите да се върнат към Скандинавия и спасителния Гълфстрим. Този път за новия Маундер ще трябва да се готвим ние. По време на ледниковите периоди Земята не е била населена, но ако теорията на сръбския физик Миланкович се окаже вярна, то предстои Земята да премине през пети дълъг ледников период, по време на който хората ще споделят участта на динозаврите, независимо от съдържанието на въглеродния диоксид в атмосферата и независимо от техните умения. 

И така от 2020 г. ще бъдем свидетели на нов 25-ти слънчев цикъл. И той ще бъде свързан със захлаждане, защото слънчевата активност пада, тъмните петна за термоядрена активност липсват, а разстоянието до Слънцето расте. Температурата на Земята, повишена с около 1оС (в предела на относителната грешка), през втората половина на ХХ век, остава непроменена до 2019 г. и предвиждането на Ал Гор и IPCC за «климатичен колапс» не се сбъдва. Системата АРГО със стотици датчици по земното кълбо показва, че „световният  океан бавно се охлажда (проф. Вл.Полеванов). Леденият щит на Антарктида нараства и няма изгледи да се стопи и да вдигне застрашително нивото на океана. Излиза, че компютърните модели за промените на климата може би са погрешни. Стана ясно, че Земята е отворена (неравновесна) система и земният климат зависи от много променливи, вкл. от албедо (отношението на количеството отразена слънчева радиация от естествена или изкуствена повърхност към количеството радиация, постъпващо към нея; тоест отражателната способност на повърхността на телата), космическото запрашване и др.), а не само от съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата. А как да се раздели приноса в увеличаване на ВК от човешката дейност от този, изхвърлян от вулканичната дейност?

          Аз съм спектроскопист и отдавна съм се убедил, че инфрачервеното излъчване (IR) от земната повърхност се поглъща както от въглеродния диоксид, така и от водните пари. Затова в облачно и влажно време температурата на атмосферата е по-висока. Но водните пари са много повече от ВД и ефектът от тяхното поглъщане би трябвало да се отчита в компютърните модели, а това алармистите, съдействащи на Ал Гор, не го правят. Съгласно данните – не на друг източник, а на IPCC – емисиите на ВД от човешка дейност са 27 млрд. тона годишно. В същото време фотосинтезата гълта 440 млрд. тона ВК, а океанът разтваря или изпуска 330 млрд. тона.

27 срещу общо 770 млрд. тона! Как ви се струва? Има ли шанс Човекът да промени климата? Не е ли странно, че слънчевата активност и външните фактори престанаха да влияят на климата на Земята от момента на учредяване на IPCC към ООН? Алармистите нямат сериозни научни доказателства, но не се отказват. Парите са огромни, а и Ал Гор е жив и здрав. „Старата теория отмира само със смъртта на нейния последен яростен защитник“, казал го е Айнщайн.

          Дали увеличаването на въглеродния диоксид е толкова вредно, след като той е „храна“ за растенията, участвайки във фотосинтезата, при която се отделя кислород. Учените са категорични, че ВД е полезен. При по-високи концентрации на ВД растенията трупат повече биомаса. При двойно увеличаване на концентрацията на ВД, добивите от зърнени култури ще нараснат с 22%, а на горите – с 40%. Това вече е доказано: в края на миналия век увеличаването концентрацията на ВД само с 9% за периода от 1970 до 1990 г., увеличава биомасата на горите в Европа с 25%. Излиза, че „глобалното затопляне“ е по-скоро от полза за  милиарди гладни земни жители.

 

Глобалната бюрокрация

Теориите за глобално затопляне доведоха до Глобална бюрокрация, която е на път да създаде тоталитарна институция в «отворено», демократично общество. Какво означава «зелена» банка, която ще има капитал от 100 млрд. долара, събрани от страните, подписали Парижкото споразумение и ще отпуска избирателно кредити с ниска лихва на тези, които ще закрият своите каменовъглени мини и ще започнат да строят «вятърни мелници» и фотоволтаици? Някой да е видял производство на стомана с ток от ветрогенератори? Лично аз съм свидетел на обратното – преустановяване производството на стомана в Кремиковци, съпроводено със спиране на двата блока на АЕЦ «Козлодуй», даващи евтината електроенергия. Глобалното затопляне се превръща във власт, влияние и пари. Тези, които «регулират“ въглеродния диоксид в атмосферата, искат да командват и световната икономика без да са спечелили война. По този повод палеонтологът проф. Кирил Есков (РФ) каза, че «глобалното затопляне» премина от списъка на естествените науки към идеологическите като диалектическия материализъм».

Причините за промените в климата са другаде и не зависят от Човека. С неразумни решения хората могат да влияят само на локалния климат. Коагулантите на «Бритиш Петролеум» в Мексиканския залив разкъсаха Гълфстрийм на няколко потока. Ако студеното Лабрадорско течение се изравни по плътност с Гълфстрийм, англичаните ще започнат да гледат футболни мачове с ушанки на главите. Черният дим бълващ от комините, с който плашат децата, не е въглероден диоксид. Той съдържа други, наистина вредни газове и наночастици, които трябва да се улавят, за да може нашия жизнен стандарт да бъде приличен и да не ходим по улиците с маски като китайците.

Пред Човечеството има по-важни проблеми от въглеродния диоксид. Безопасни храни, екология, енергетика. Настъпва времето на водородните технологии, които ще отделят вода, а не ВД, но пък крият други опасности. Предстои малък ледников период. ООН трябва да смени целите си и да финансира стратегически, а не печелбарски проекти.

А до настъпване на това време българските политици не трябва да забравят ироничното припомняне на геолога проф. Владимир Полеванов: «В цял свят борбата за човешки права и демокрация, както и борбата за спасяване на климата, нямат никакво отношение към реалните права, демокрацията и климата на Земята».

Илюстрации:

1. Главният алармист проф. Хансен

2. Вещицата Ал Гор:

Ах, вие проклети медийки!

Вижте какво направихте!

Топя се, топя се!

Ох, какъв свят!

3. Гълфстрийм и Лабрадорското течение

Снимка-1: Румен Воденичаров

Снимка-2: Карикатура та Ал Гор

Снимка-3: Гълфстрийм или Лабрадор

Снимка-4: Главният алармист проф. Хансен


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели