/Поглед.инфо/ Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД) за разрешаване на ситуацията около иранската ядрена програма на петте страни членки на Съвета за сигурност на ООН (плюс Германия) е може би единственият пример за преодоляване на политическите различия с цел консолидиране на мира и реална стъпка за ограничаване на разпространението на ядрените оръжия. Този пример обаче остана в далечната 2015 година. Президентът Доналд Тръмп разруши плода на години общи усилия на САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция и Германия.
Изминаха три години от изтеглянето на САЩ от СВПД през май 2018 г. и връщането на санкциите срещу Иран. Това време стана за ЕС време за търсене на решение, което да върне на Европа загубеното ѝ реноме, а на Иран задълженията по ядрената сделка. Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел се изнерви преди година и заяви, че сега Иран е отдалечен от ядрената бомба не от две десетилетия, а от няколко месеца.
Споразумението с Иран беше одобрено с Резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН. Това беше триумф на дипломацията, тъй като отвори на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) достъп до всички ирански ядрени съоръжения, което даде възможност да се следи стриктно спазването от Техеран на “ядрена сделка". Изглежда, че това е причината защо Тръмп реши да пренапише СВПД според своите условия. И сега почти няма съмнение, че заплахата от ядрена бомба се превърна за Иран, както някога за КНДР, в единственият начин да се чуе и да защити вътрешните си работи от намеса от страна на организаторите на новата световен ред.
Защо европейците така настойчиво канят Техеран да се върне на масата за преговори, ако основните карти в тази политическа ситуация не са у тях, а във Вашингтон и Техеран?
От 2019 г., когато Техеран загуби „стратегическото си търпение“ и започна постепенно да се оттегля от сделката (в пълно съответствие с член 35 от СВПД, който позволява това да стане в случай на подновяване на санкциите). Иранците постигнаха значителен напредък в програмата за обогатяване на уран. Монтирани са подобрени центрофуги и днес страната е произвела 210 килограма уран, обогатен до 19,75 процента. Този радиоактивен елемент се използва в изследователския реактор в Техеран, който произвежда медицински изотопи за милион пациенти годишно (припомнете си, че СВПД позволяваше обогатяването на урана само до 3,65 процента).
Нека добавим тук 25 килограма уран, който е обогатен до 60%. Иран също е произвел 200 грама метален уран, обогатен до 19,75 процента, според американски източници. И ако металът се произвежда от уран, обогатен до 90%, той може да се използва за направата на ядрена бойна глава.
С други думи, Иран натрупва опит, знания и разбиране за процеса на обогатяване на уран чрез самостоятелно овладяване на ядрената технология и укрепване на своята преговорна сила. Разбира се, процесът може да бъде обърнат, центрофугите могат да бъдат спрени, силно обогатен уран може да бъде прехвърлен под защитата на МААЕ (вече произведеният метален уран, обогатен под нивото, необходимо за създаване на ядрен заряд, по никакъв начин не противоречи на принципа на неразпространение на ядрени оръжия). Всичко това теоретично е възможно, но въпреки това вече втора година президентът Джо Байдън обещава да върне САЩ в СВПД, но се стига само до обещания.
За ефективни преговори е необходимо определено ниво на доверие, но кой вярва на Съединените щати днес? Франция, която беше обидена от Вашингтон в историята с австралийските подводници? Европейският съюз, поставен от Доналд Тръмп в неудобно положение пред иранския проблем и освен това без гаранции, че след две години на следващите избори новият републикански президент няма да спретне същия номер? Може би иранците? Да речем Абаси Давани, директорът на Иранската организация за атомна енергия при администрацията на Ахмадинеджад, който на косъм избяга от смъртта при опит за покушение срещу него през 2011 г? След убийството преди година на Мохсен Фахризаде, който ръководеше ядрената програма на Иран в продължение на 20 години, Давани призова за пълно прекратяване на сътрудничеството с МААЕ. С такива карти е рисковано да седнете на масата за преговори, още повече да заемете категорична позиция за договаряне.
Иран може да разчита само на Китай, с когото миналия май подписа стратегическо споразумение и на присъединяване към ШОС, в която членуват както Китай, така и Русия...
А САЩ разчитат на тежкото положение в иранската икономика в резултат на санкциите, които наложиха. Годишната инфлация в Иран достига 60 процента, иранският реал поевтинява. Поради това администрацията на Байдън не бърза към масата за преговори. Тежкото положение на иранските „ниски класи“, причинено от санкциите, предизвиква социален взрив, който може да бъде по-силен от протестите през ноември 2019 г., завършили с кръвопролития поради поскъпването на горивата (масовите протести в Иран продължават и сега - в Исфахан и Хузестан - формалната причина е тежката водна криза, пресъхване на реките). На това се основават американските планове. И сега никой не може да каже как ще завърши за Европа тази история.
Превод: В. Сергеев