/Поглед.инфо/ Ще започна с конспирологията. Известно е, че в Юдея в началото на нашата ера има три основни политически групи: садукеи, фарисеи и есеи. Садукеите са аристокрацията, близка до Храма, свързана, разбира се, с държавата и религията. Фарисеите са прагматиците, които разглеждат Римската империя като най-малкото зло. А есеите... от есеите произлиза християнството.

Сега също съществуват три разклонения на световното еврейство. Финансистите (“финансовият интернационал”), които нямат родина, ционистите свързани с Израел и хасидите (в широкото разбиране на тази дума), които смятат, че важното не е вярата, а Израел (като съвременна държава) е несериозно явление, защото Третият храм все го няма и няма, а се създава от хора, а не от месията. Съответно има хипотеза, че съвременните три разклонения са продължение на делата на тези, старите групи. И съответно финансистите са фарисеи, ционистите, логично - садукеи, а хасидите са продължители на делата на есеите.

Андрей Девятов би добавил, че именно хасидите-есеи (тук може да добавим и съвременните групи тип Хабад) са носители на “плана на Соломон” и истински контролиращи на тайното знание на кабалата. И съответно елит на съвременния Юдейски глобален проект. Няма да коментирам, но отново - ако не е истина, то е добре измислено. Но има още едно интересно обстоятелство. А именно, че богатствата се създават по един от три начина. И има съвсем конспирологична версия, че те също се делят на три групи.

Тези три начина се наричат обмен, оценка и лихва. Съответно техните носители може да се нарекат менители, оценяващи и лихвари. С последните всичко е ясно - това са банкерите и постепенно на всички става известно как те завоюват своите богатства. С менителите също всичко, общо взето, е разбираемо, защото именно тях Исус гони от двора на храма. А работата на оценяващите е добре известна на всички съветски хора, защото именно в модела на оценяващите работи икономическата система на СССР.

Отбелязваме, че моделът на оценяващите съществува и днес (“лондонският фиксинг” по златото), макар и да е донякъде ограничен, защото се отнася не до всички стоки, а само до ограничено количество, което налага определени ограничения върху диапазона на оценката на стойността. Впрочем, ако се говори не за дни и и месеци, а за десетилетия, то механизмът за трупане на богатства работи отлично и в този вариант.

И така, продължавайки логиката на конспирацията, можем да приемем, че тези три механизма са свързани със споменатите групи лица. Фарисеите-финансисти, логично, са лихварите и контролират банковата система („западния“ глобален проект), садукеите- ционисти се превърнаха в регионална държава и са се отказали от глобалния проект, за да възстановят аристократичния си статут в рамките на съвременния Израел. А хасидите- есеи се опитват да възстановят свойствените им социалистически методи на управление. Лондонският фиксинг на златото, който се контролира от банките на Ротшилд, ни позволява да предположим, че те са елитът на юдейския глобален проект и финансират Маркс и цялата социалистическа тенденция в световната философска наука.

Обърнете внимание, че подробните исторически проучвания осигуряват сериозна храна за тази хипотеза, обаче има алтернативни възгледи. Като цяло, като се вземе предвид фактът, че във всеки глобален проект оправданието е дълбоко мистично (често се изразява в рамките на езотеричните учения), е доста трудно да се анализира ясно такава система. Но ако наистина приемем, че социалистическите идеи („червеният“ глобален проект) се развиват на първия етап именно в рамките на мистичната обосновка на еврейския проект, тогава е ясно защо тази линия в марксизма е доста внимателно „засегната“.

Всъщност именно отсъствието на мистичната обосновка на съветския социализъм стана в много отношения причината за разпадането на страната ни. И е възможно опитите на Сталин да възстанови ролята на православието да са свързани именно с факта, че той се опитва да възстанови тази основна структура, заменяйки юдейството с православието. Предвид факта, че християнството е възникнало от сектата на Есеите, най-вероятно това би се случило, ако е имало време. Но човек трябва да се замисли, че лидерите на Юдейския проект не биха харесали тази идея, защото всъщност издърпва изпод краката им голяма „група за подкрепа“ под нея. Като цяло ролята на Сталин като човек, който отделя “Червения” от Юдейския проект, трябва допълнително да бъде проучена и е възможно този резултат (макар и не доведен до край) да бъде основното постижение на този човек в историята.

Време е обаче да се върнем от конспиративната теза към основната тема на тази статия. Тъй като в момента Сергей Щеглов пишем второто издание на „Стълбица към небето“ (значително допълнено и преработено), препрочетох редица статии от поредицата Noblesse oblige “ и дори ги коментирах. И открих, че една от най-болезнените теми (втората, след темата, че подобен аморален подход, който описах за „човека от Властта“, е неприемлив за достойния човек) е темата за негодуването на „здравия професионалист“. Тъй като това е описаното в „Стълбицата...” и споменатата серия статии веднага следва, че „човекът от Властта“ винаги „обува” този същия професионалист и си „присвоява” (кавичките не са случайни) плодовете на неговия труд.

Съображенията, описани в първата част на тази статия, показват, че механизмите за създаване на богатство нямат просто дълбока историческа традиция. Те категорично изискват много висока организация (или на държавно ниво, или дори на ниво глобални проекти). И ако няма такава организация, тогава работата на който и да е професионалист не струва практически нищо. Ако изобщо може да възникне такъв професионалист, тъй като дълбоко ниво на разделение на труда без сложна йерархия просто не може да съществува, разбира се, с подходящ набор от професии.

Има две такива ужасни думи: „институционализация“ и „кодификация“. Всички ги ругаят (защото за много процеси и хора те са синоним на бюрократизация), но без тях сложни системи не могат да съществуват. И там, където има сложни системи, се появява управление и - хората на Властта. Които всъщност контролират тези два ужасни процеса.

Претенциите спрямо професионалистите са свързани именно с факта, че онези от тях, които не са включени в системата за контрол на институциите и законите, не могат да използват пълния набор от позитиви от последиците от своята работа. Но ако се занимавате само с професионални дейности, тогава това е невъзможно, тъй като законите на властта от законите на Службата и особено от професионалните дейности са много различни. Между другото, когато бях малък, се натъкнах на това явление, след като видях как градят кариера еднокурсниците на моите родители (които тогава ни идват на гости)  и как баща ми, който е проницателен, коментира този процес. И съответно той много фино предвижда бъдещето и перспективите на отделните си приятели.

Ако в младостта се отказваме, по една или друга причина, от опити да тръгнем по пътя на човека на Властта, то това почти недвусмислено ограничава възможностите ни по отношение на монетаризацията на нашите професионални постижения. И не е нужно да ми пъхате в носа Гейтс или Брин - не знаем кой стои зад тях и доколко те са вградени в системата на Властта. Гейтс със сигурност е вграден, но и с Брин мисля, че не всичко е толкова просто. Нищо чудно, че винаги публично е обиждал съветското правителство. И историята за Джобс (който в младостта си, в никакъв случай не е човек на Властта) е разказана в „Стълбицата към небето“.

С други думи, обидите към недостатъчно оценените резултати на „чистите“ професионалисти много често са резултат от носталгия по времето, когато онези, които ги изразяват днес, са извършили по своя инициатива или под натиск на родителите си, фундаментална грешка при избора на пътя. И обикновено тук не може да се направи нищо, защото е трудно да се започне от нулата в доста съзнателна възраст. Има обаче и изключения.

Но общият модел е абсолютно недвусмислен: тъй като монетаризирането на всяка дейност е невъзможно без наличието на доста сложна социална структура, наличието на множество институции и кодифицирани правила, ключовата дума остава при тези, които контролират тези институции и тълкуват законите. Това явление е универсално и задължително и да се обиждаш от това е глупаво. Невъзможно е да се спре поток с човешка заповед - във всеки случай това изисква абсолютно огромни усилия и присъствието на много големи организации. И човек трябва да изхожда от това.

Превод: В.Сергеев