/Поглед.инфо/ Коронавирусът, разпространен по целия свят, засенчи всички новини. Изглежда, че за човечеството не съществува нищо по-важно от вируса. Наоколо всички говорят за пандемията. И въпреки мерките, предприети навсякъде, няма яснота по отношение на тази зараза.

В света има 262 държави. Според медиите КОВИД-19 е регистриран в 190 страни. Общо към 29 март е имало 6 831 010 случая, 145 614 са възстановени и 32 104 са смъртните случаи. В същото време пациентите не умират от самия вирус, а от усложненията, причинени от него. Смъртността е средно 4,7%. Средно, защото в различните страни е различно. И ако в САЩ смъртността е 1,8%, в Китай - 4%, в Италия - 11%, то, например, в Либия, Сомалия, Централноафриканската република е 0%. В Русия тази цифра е 0,5%.

При повечето пациенти заболяването протича в лека форма, почти незабележимо. А самият вирус не е някакъв непознат звяр. Коронавирусите са заразявали хората: през 2002 г., през 2015 г. През 2020 г. не се е случило нищо безпрецедентно.

Разбира се, когато говорят, че на 28 март Италия е поставила рекорд по брой на смъртните случаи - 969 души на ден, това оставя впечатление. Не чуваме обаче колко хора умират на ден по време на грипна епидемия или от други заболявания. Абсолютните числа обикновено не казват нищо, те само подвеждат.

Информацията е в сравнението

Неведнъж е отбелязано, че според СЗО 650 000 души умират от грип всяка година в света. Само в Русия почти 10 000 смъртни случая са свързани с грипа всяка година. Не е известно дали броят на смъртните случаи от коронавирус ще се увеличи до 650 хиляди. Въпреки това, във всеки случай, повтарям, днес не се случва нищо безпрецедентно. Епидемията от морбили би била много по-лоша.

През 2009 г. свинският грип H1N1 бушува в 214 страни. 1 632 258 бяха заразени. 284 500 починали. Тоест смъртността достига 17,4%. Днес дори в Италия смъртността е по-ниска. Да, разбира се, върхът на епидемията предстои. Първо, за разлика от Европа и САЩ, страните от Източна Азия - Китай, Южна Корея, Япония - вече са успели да спрат разпространението на болестта. И второ, някой обяви ли пандемия през 2009 г., въведе ли карантина (като през 2020) и вся ли паника? Нямаше нищо от това. Така че, може би някой е имал нужда да всее ужас по целия свят, да сплаши хората, да ги накара да забравят за всичко, освен за настоящата епидемия?

Ние обаче ще се опитаме да намерим нещо полезно в случващото се. Поне фактът, че нечии очи се отвориха за съвременния световен ред. Коронавирусът помогна да разберем, че Западът не е обетована земя с перфектна организация на живот, висока култура и развита цивилизация. Защото нивото на цивилизация се определя не от навика да се усмихваш без никаква причина, а от нивото на развитие и разнообразието от формите на социално-икономически живот - не от фасадите на болниците и клиниките.

Какво виждаме? Здравеопазването, наречено от рейтинговите агенции „най-доброто в света“, не е в състояние да се справи с епидемията от вирусна инфекция. Държавата не може да осигури ред и сигурност - в Италия избухват бунтове, нападенията срещу аптеки и магазини са станали обичайни. Застрахователните компании не изпълняват задълженията си: в Англия, според официалния представител на Министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова, здравната застраховка е отменена, тест за желаещите струва 450 паунда. В Испания мошениците, спекулиращи с валута, маски, тестове за коронавирус, лекарства, станаха по-активни. Холандия и Белгия практикуват шокиращо грубо социалния дарвинизъм; видите ли, възрастните хора не трябва да бъдат настанявани в болници и вече са установили „естествена селекция“: „Не водете слаби пациенти и възрастни хора в болницата. Не можем да направим повече за тях, отколкото да им осигурим добрата палиативна грижа, която те вече получават в старческия дом. Оставянето им в болница да умрат е нечовешко ”(ръководител на отделението по гериатрия в Гент Нил Ван Ден Норгейт). И никой вече дори не заеква със солидарността на страните членки на Европейския съюз (възрастните хора в Русия помнят какво е истинският съюз!)

Западът се гордее с демокрацията, прагматизма, индивидуализма. Но слабо знае, че всичко това е подходящо в условия на спокойно отпускане и е напълно безполезно, когато се налага мобилизация на хората, когато държавата трябва да се превърне в единен механизъм, в който всички детайли се отстраняват. Този модел на управление сега се демонстрира пред света от Китай.

Сравнявайки днес ситуацията с епидемията в Европейския съюз и в Поднебесната империя, мнозина говорят за превъзходството на китайския модел на управление над западния. Включително и превъзходството на китайската здравна организация. КНР вече обяви края на карантината. „Епидемията”, пише “Женмин Жибао” - “е чудесна проверка за изпитване на системата и възможностите на правителството.“ Наистина е така. Докато в ЕС обсъждат "взаимопомощ", като всеки остава за себе си и се опитва дори да се възползва от заразата, Китай обедини силите на своите политически лидери. Същият “Женмин Жибао” пише, че китайската система се основава на "волята на народа, защитавайки правата и интересите на населението, стимулирайки иновациите и жизнеността на хората".

Но в Русия всичко се помни. Преди три десетилетия държавната система на страната ни се основаваше на подобни принципи. „Единството на стремежите на горните и долните класи със сигурност ще доведе до победа“, четем в “Женмин Жибао” и си спомняме: „Народът и партията са едно“. Напразно ли се смяхме над своите лозунги и напразно ли гледахме на Запада? Може би е време да разгледаме по-отблизо Изтока? И историята на Русия е богата на примери.

Припомнете си епидемията от едра шарка през 1959/1960 г. През декември 1959 г. художникът Алексей Кокорекин заминава в командировка до Индия, присъства на погребение там, умрял е браминът, купува килима на починалия и се появява с него в Москва. И няколко дни по-късно той е доведен в болницата със съмнение за тежка форма на грип. В болницата художникът умира, след като се покрива с обрив и язви. Скоро подобни симптоми се появиха при съквартирантите му. Едва в първите дни на 1960 г. лекарите установяват диагнозата на починалия художник - едра шарка. И това, трябва да кажа, не е коронавирус. 46 души са заразени от Кокорекин. И не заразени, защото художникът е кихнал в нечие лице. Вирусът прониква в болничната зала, разположена над тази на Кокорекин, оттам е прехвърлен от лекуващия лекар чрез телефонна слушалка. И какво? Съветските лекари без преувеличение показаха чудеса. И държавната власт беше на мястото си. Те проследиха и задържаха всички, които бяха някак близо до Кокорекин. Всички задържани са изпратени в болница за инфекциозни заболявания. Жителите на Москва са спешно ваксинирани срещу едра шарка. За три седмици 27 000 лекари бият ваксина на 5,5 милиона (!) души. Едрата шарка е спряна. Няма паника или масова психоза, въпреки че при едра шарка наистина има от какво да се страхуваш. Страната обаче продължава да живее спокоен, премерен живот. Лекарите, служителите и службите за сигурност приключват с едрата шарка.

Друг пример е епидемията от холера през 1970 г. Заболяването се разпространява бързо по Черноморието, по крайбрежието на Каспийско море. Веднага след като холерата е потвърдена, няколко града са поставени под карантина, дори в района на Москва блокираха подстъпите към водохранилищата, носещи вода от Волга. В градовете, където се появяваха болните, лекари от къща на къща започнаха да идентифицират пациенти със симптоми, подобни на холера. До началото на септември, тоест месец по-късно, холерата изчезна. И отново: без паника, без страсти. Повечето граждани дори не знаеха за епидемията на опасното заболяване, което, подобно на едра шарка, не може да се сравни с коронавирус. Разпространението на епидемията беше спряно възможно най-скоро, смъртността беше 1%. При нормалното протичане на това заболяване, когато държавата не се намесва, смъртността от холера се оценява на 50-70%.

За какво говорят? За това, че човешкият живот е не само и не винаги пазаруване, танци и туризъм. Това е и ежедневие, гладове и мор, разрушения и извънредни ситуации, с които солидарното общество с централизирано управление е в състояние най-добре да се справи. Такъв беше СССР, сега такъв се опитва днес да стане Китай.

Друг извод е, че медицината, наследена от Русия от Съветския съюз, в известен смисъл е много по-превъзходна от западната медицина. А опитите за прехвърляне на родната здравна система по западен модел са покушение срещу здравето на хората. Да, руснаците с пари обичат да ходят на Запад за лечение. Но нима не за престиж? В крайна сметка светът е ясно разделен на територии за „златния милиард“ и всички останали. И е малко вероятно руските новобогаташи да се обърнат към клиниките за всички. Както не всеки германец е в състояние да потърси медицинска помощ в клиниката Шарите или Рехтс дер Изар.

Какво следва? Световният ред след пандемията няма да бъде такъв, какъвто е сега. Той ще се промени. Онези, които са по-силни, ще оцелеят и най-силният ще установи собствените си правила. Както навремето Буш: „Нито Мюнхен, нито Ялта“? Да, всичко ще бъде различно. Според изчисленията на ООН пандемията с КОВИД-19 ще има „безпрецедентно икономическо въздействие“ върху развиващите се страни и тези страни ще се нуждаят от около два и половина трилиона долара, за да преодолеят последствията. Някой, като във военно време, ще печели от пандемията, а за някой ще има неприятни времена.

Който устои това ново изпитание, който пострада по-малко от другите, той и ще участва в определянето на новия световен ред.

Превод: В. Сергеев