/Поглед.инфо/ Между Индия и Китай се проведе поредното дипломатическо гмуркане. То стана поредният пример за изключително сложната връзка между тези две велики сили. Други страни са въвлечени в азиатската плетеница от противоречия. В тази ситуация Русия е изправена пред огромни и критични предизвикателства.
Конфликт номер 1: Индия - Китай
Отношенията между Китай и Индия отново се нагряват. Командващият военноморските сили на Индия адмирал Карамбир Сингх разкритикува Китай за разполагане на осем военни кораба в Индийския океан. След това индийското правителство „предупреди Китай за нежеланието да ескалира напрежението“. Индийците обвиняват Китай, че се е подготвил за военна експанзия в Индийския океан, твърдят, че Китай активно провежда разузнаване и като цяло се държи агресивно.
От началото на 60-те години отношенията между Индия и Китай в най-добрия случай бяха напрегнати, а в най-лошия - клонящи към война. През 1962 г. избухва кратка индийско-китайска война, в която китайците надделяват. През 1967 г. и 1987 г. страните отново са на ръба на мащабен военен сблъсък, но нищо не се случва. През 1998-1999 г. по време на ядрените изпитания в Индия индийските политици безсрамно нарекоха Китай основен враг. През 2013 и 2017 г. в граничните райони отново почти се стигна до сблъсъци - и отново в последния момент страните спряха.
Китай активно въоръжава и подкрепя Пакистан, смъртен враг на Индия. Освен това Китай активно изгражда флота си. По скоростта си на растеж на бойния персонал на ВМС днес той е световен лидер.
Засега като отговор Индия е надула своите сухопътни сили до размер, надвишаващ китайските. При високотехнологичните видове въоръжени сили - авиацията и флота, Китай досега има предимство. В опит да балансират с Китай, индийците активно си сътрудничат с Виетнам, както и с Япония. И разбира се, нарастващото напрежение с Китай доведе до разширяване на партньорството на Индия със САЩ.
Човек трябва да разбере, че конфликтът между Индия и Китай е изключително дълбок. И двете страни се развиват като световни индустриални производители, конкуриращи се за едни и същи пазари, за едни и същи ресурси. В допълнение, те имат нерешен граничен спор и остър „пакистански въпрос“. В същото време, няма кардинални противоречия между САЩ, Индия и Япония, което е изпълнено с укрепване на техните позиции в бъдеще.
За Русия тази конфронтация има двоен смисъл. От една страна, отношенията с Китай са изключително важни за нас от всяка гледна точка. От друга страна, е необходимо Китай да има противотежест и да не набира твърде много сила. По този начин Китай може частично да балансира Съединените щати със своята неутолима агресивност, докато Индия може да балансира Китай. Русия активно и с изгода пълни Индия с оръжие и военни технологии. Можем да споменем стотиците Су-30, сглобени в Индия, ракетите “Брамос” (почти като “Оникс”), съвместната работа по хиперзвуковата ракета “Брамос-2”, базирана на “Циркон”. В момента индийският флот разполага с маса кораби, построени от Русия, включително един самолетоносач (а ние им помагаме с втория). Повече от един индийски адмирал е израснал в родните ни ядрени подводници.
В бъдеще отношенията с Индия могат да станат още по-важни - тъй като Индия купува с апетит втечнен газ, а Русия инвестира в мощностите за втечняване. Огромен потенциал се задържа и в атомната енергия, където нивото на Русия все още е недостижимо.
В идеалния случай ние ще се възползваме от напрегнатото състояние на отношенията между Китай и Индия, което се случва в момента - но нищо повече. Бихме могли да извлечем голяма полза от нормализирането на отношенията между Индия и Китай - но е време да признаем, че това не е възможно. Всяко увеличение на китайския натиск върху Индия ще изправи Русия пред труден избор - кой от партньорите да „предаде“ за другия партньор. И това неизбежно отслабва политическото положение на Москва в света.
Обратното също е вярно, че натискът на Индия върху Китай, ако е такъв, не е от полза и за нас. Ако Русия жертва отношенията с Индия, за да поддържа мира с Китай, тогава това ще засили драстично ролята на САЩ и Япония в индийско-китайските дела. Това е изключително неизгодно за нас. В противен случай ще получим враждебен Китай на границата и спад на търговията с тази страна, която е много изгодна. Това също е много нежелателно.
Русия направи много дипломатически опити да сближи Индия и Китай, но всички те се провалиха - конфликтът между страните има твърде силни обективни причини, за да седнат на масата за преговори. Ще се изискват изключителни умения за руската дипломация, за да продължи балансирането на бръснача между Индия и Китай. Завой във всяка посока ще нанесе мощен удар върху нас и ще укрепи враговете ни.
Конфликт номер 2: Китай - Виетнам
Индия активно си сътрудничи с Виетнам, съсед на Китай, който има нерешен териториален спор в Южнокитайско море. Както в случая с индийско-китайската конфронтация, китайско-виетнамската също може да разклати и отслаби Русия в региона.
Но с Виетнам има някои нюанси. Китай навремето предостави на Виетнам огромна подкрепа във войната си със САЩ. След победата над американците Виетнам трябваше да избере на кого да заложи - СССР или Китай. Виетнам избра СССР. Резултатът е превземането на редица острови в архипелага Спратли от Китай през 1978 г., войната с Китай през 1979 г., граничният конфликт през 1984 г. и боевете за редица острови в архипелага Спратли през 1988 г. Преди това, още в дните на режима на Южен Виетнам през 1974 г., Китай си взе няколко острова от него. Днес позициите на Китай и Виетнам в Южнокитайско море са подобни на слоеста торта от взаимно-проникващи един в друг опорни точки по водата. Заложени са нефтът и газът в Южнокитайско море, те са спешно необходими както на Виетнам, така и на Китай. Ситуацията е много напрегната.
Под натиск от страна на Китай, Виетнам бавно отстъпва, от време на време спирайки проучванията и сондажите в определен район. Зад тази гъвкавост обаче стои не само силата на Китай. Факт е, че вътре във Виетнам има скрит разкол по отношение на Китай. От една страна, виетнамците категорично не искат да се подчиняват на диктата на Китай - ако става дума за война, те се готвят за бой, въпреки че силите са много неравномерни. Но, от друга страна, Китай има най-висока степен на навлизане във виетнамската икономика и част от виетнамските елити могат просто да бъдат подкупени от него (поне според виетнамската патриотична общественост). Това поражда двойна политика - докато властите на Виетнам под натиска на китайската експанзия и евентуално заради китайските агенти за влияние вътре в страната бавно се огъват под Китай в политиката и икономиката, военните се готвят да се бият срещу Китай с максимално усилие и хората често се отнасят към политическото ръководство като към предатели, предаващи страната на китайците.
Като цяло политиката на Виетнам по отношение на Китай може да бъде описана по следния начин: избягване на директния конфликт дори с цената на отстъпки, но да се накарат китайците да платят непропорционално висока цена за военни действия. Виетнамците разбират, че Китай ще ги смаже във война, затова се готвят печалбата, която той завоюва при конфликта, да бъде несъразмерна с понесените загуби.
Несигурната ситуация във Виетнам го принуждава да се приближи до враговете на Китай, включително САЩ, които виетнамците не са забравили, на които нищо няма да простят, но са принудени да поддържат контакт в случай на атака от страна на китайците. Това е много сложна и деликатна политика - политиката е "на ръба".
Ситуацията се усложнява от факта, че отношенията на Виетнам с другите съседи не са особено приятелски. Виетнам е изключително агресивен в териториални спорове с играчи, различни от Китай. Виетнам е страна на хищници и само китайският колос ги възпира от разширяване във всички посоки. Следователно, другите страни се страхуват от прекомерното укрепване на Виетнам, осъзнавайки, че това ще бъде изпълнено с много рискове в бъдеще.
Интересен пример за местната политика е историята с опита на Индия да продаде противокорабни ракети “Брамос” на Виетнам. Веднага след като потенциалната сделка стана известна, Китай веднага издаде гневно официално изявление, направено чрез Вестника на Народоосвободителната армия, че снабдяването с тези ракети ще увеличи напрежението в региона. Интересното е, че адресат на предупреждението беше Индия, а не Виетнам. В резултат на това сделката не се състоя.
За Русия това противоречие е изпълнено със загуби. Въпреки че Виетнам вече не е съюзник на Русия, той все пак остава важен клиент. Русия има търговия с Виетнам, доставки на оръжие и съвместно производство на петрол и газ. Теоретичната война между Виетнам и Китай ще доведе до същите последици, както в случая с Индия - ще е необходимо да се избере кого да се изостави и след това да се загубят всички печеливши съвместни проекти и репутацията на сигурен партньор. По този начин задачата на Русия е да предотврати плъзгането на отношенията между Китай и Виетнам до война или задълбочи конфронтацията. В полза на интересите на Русия е фактът, че самият Виетнам не иска ескалация. Но затова пък САЩ, Япония, Индия и Австралия биха я харесали. Русия също е принудена предпазливо да подхожда към военните доставки за Виетнам, за да не дразни Китай излишно.
Конфликт номер 3: САЩ и съюзници срещу Китай
САЩ виждат Китай като нов претендент за световно господство. Идеите за бъдеща неизбежна война с Китай в американските патриотични кръгове вече са се превърнали във фиксидея. Американските въоръжени сили също се подготвят за война с Китай. Съединените щати са решени да направят същото с Китай, както направиха със СССР: да демонстрират пълната безнадеждност на военната конфронтация - и, като се започне от това, с помощта на дипломатически натиск и икономически санкции, в крайна сметка да убедят Китай в необходимата линия на поведение. И тук САЩ активно работят за формиране на антикитайски коалиции.
САЩ активно използват своя флот за оказване на натиск върху Китай, провеждайки масирани международни учения, чиято цел е да фиксира лоялните настроения на страните в региона по отношение на американската политика. За координиране на антикитайските действия от страна на американците е създаден така нареченият Четирипосочен диалог за сигурност или „Четирима“ , неформална група, състояща се от самите САЩ, както и от Индия, Австралия и Япония. Групата беше създадена като реакция на тези страни към укрепването на Китай през 2007 г. и в същото време страните-членки участваха в ученията “Малабар” край бреговете на Окинава. Тогава светът беше обиколен от снимката на американски и индийски самолетоносачи и на японския хеликоптероносач в една формация.
Целите на САЩ и на останалите четирима са прости - да ограничат нарастващата сила на Китай. Очевидно тези страни са готови да стигнат далеч в промяната на баланса на силите около КНР. За разлика от Русия, за САЩ всеки натиск върху Китай и всякакви проблеми на Китай с други страни, участието му в нови и нови конфронтации е определена благословия. Така че те ще продължат да „движат” ситуацията в региона в тази посока.
Русия, която се нуждае от напълно различен баланс на силите на американците, трябва да свърши най-трудната работа, така че сценариите, които са неблагоприятни за нея, описани по-горе, да не бъдат реализирани никога. За целта ще е необходимо да се създаде и приложи нова политическа стратегия, която е напълно различна от настоящата. Бих искал да се надявам, че страната ни ще успее да реши тази изключително трудна задача. Или вече трябва да се подготвяме да понесем щети от изпълнението на планове на други хора, вредни за нашите интереси.
Превод: В. Сергеев