/Поглед.инфо/ В Северната част на Сирия се води договорен мач между Русия и Турция. Настъплението на сирийските сили в Идлиб на практика бе спряно. От името на командира на „Тигрите“ ген. Хасан Сухейл бе направено заявление, че до осигуряването на сигурността в района около военно летище „Абу Духур“ по-нататъшно настъление няма да се провежда. На този фон значителна част от бойците на „Свободната сирийска армия“, противостоящи на сирийците, незабавно мигрираха към Африн, където обстановката се развива горе-долу и ясно се усеща недостиг на сили у настъпващите.

По всяка вероятност Русия, получила разрешение за прокарването на втората тръба на „Турски поток“ по турската икономическа зона, вярва, че това е значителна победа (макар и локална – по-нататък предстои пазаренето за точка на изход на беговата линия и по-нататъшното прокарване на тръбата по земята). Ако е така, единственото желание е да не е да се изплаши късмета и следователно заради това всички турски искания се посрещат в Кремъл със съгласие още преди да бъде изречена и последната дума на молбата.

В този смисъл задачата на настъплението в Идлиб – взимането под контрол на руска окупационна зона – става все по-малко приоритетна и може да се почака известно време за нея. Изчислението е очевидно – да се дочакат усложнения за турците по време на операция „Маслинова клонка“ и да се направи опит за още малко пазарене. Няма проблеми с усложненията за турците – те възникват буквално пред очите ни. Друг е въпросът, че позициите за пазарене на Кремъл в афринския конфликт не са много: ако кюрдите бяха контролирани от Кремъл, можеше и да се маневрира, а така Кремъл реши да загуби дори и това не толкова силно преимущество, което той получи, въвеждайки през 2016 г. полицейски сили в Африн, с което, разбира се, тогава предотврати продължаването на операция „Щитът на Ефрат“ към Африн и създаде у кюрдите напразна илюзия, че са защитени. Накратко казано, всеки, който има глупостта да вярва в защитата на съвременна Русия, рано или късно осъзнава грешката си.

Но у Кремъл все още има коз, с помощта на който може да оказва натиск върху кюрдите: снабдяването на Африн преминава през територия под контрол на сирийците и руските военни.

И все пак това е единственият и последен коз, затова и разменянето му за всякакви нови турски преференции няма да се случи сега, а едва когато турците в действителност започнат да изпитват сериозни затруднения. Няма никакво съмнение, че Кремъл реши да предаде афринските кюрди в търговията с Турция. Въпросът е единствено за цената. Защото сега тактиката е проста: чакай докато цената достигне приемливи стойности.