/Поглед.инфо/ В понеделник, 5 юни, Саудитска Арабия, Бахрейн, ОАЕ, Йемен, Египет и Малдивите скъсаха дипломатическите си отношения с Катар, обвинявайки Доха в подкрепяне на тероризма. В допълнение страните от Персийския залив обявиха, че преустановяват всичките въздушни, морски и сухопътни транспортни връзки с Катар, като посъветваха всички катарски граждани да се върнат у дома до две седмици. Подкрепата на Катар във водените от Саудитска Арабия и ОАЕ операции в Йемен също бе оттеглена.
Това може би ви се струва познато. Всички тези страни (освен Йемен) отзоваха своите дипломати от Доха пред 2014 година заради сходни на настоящите опасения. 9 месеца по-късно конфликтът бе разрешен, но не и основните проблеми.
И макар и мотивите, запалили искрата да са почти същите, фактът, че сухопътната граница на Катар Саудитска Арабия, което е единствена негова сухопътна връзка, бе прекъсната, всъщност показва наличието на сериозна ескалация. Причината се крие в критичното значение на арабската граница за вноса на Катар –единствената сухопътна връзка на страната за импорт на храни.
Последната ескалация:
В края на май 2017 г. се появи информацията за реч на катарския емир Тамим бин Хамад ал Тани, в която се предполага, че той е разкритикувал президентската администрация на САЩ, предложил е подкрепата си на Иран, потвърдил е подкрепата на страната си за „Хамас” и „Мюсюлмански братя” и е заявил, че отношенията му с Израел са "добри".
По-късно официалната информационна агенция на Катар пък съобщи, че емирството е оттеглило посланиците си от Саудитска Арабия, Бахрейн, Египет и ОАЕ, след като е разкрило "конспирация" срещу Катар. Впоследствие властите яростно отрекоха, че зад тази информация има някаква истина, но вредите бяха вече сторени.
Основният проблем бе, че тези новини – фалшиви или истински, просто изразиха на глас онова, което мнозина вече знаеха относно истинските политически позиции на Катар.
От много години Катар поддържа напрегнати отношения с Щатите. Що се отнася до военното сътрудничество – двете страни съумяват да се разберат. САЩ обаче отдавна изразяват несъгласието и гнева си от това, което виждат като отразяване на Близкия изток от катарския "Ал Джазира" - очевидната подкрепа на емирството за редица ислямистки групи в региона, както и за лошите антикорупционни закони за финансиране на тероризма.
Става дума за дързостта на Катар при изразяването на подкрепата му към палестинската групировка ХАМАС, свързана с „Мюсюлманските братя”. Преди месец Катар използва влиянието си, за да принуди ХАМАС да издаде политически документ – действие, което бе разтълкувано от някои като опит за смекчаване на екстремисткия имидж на групировката.
Подкрепата за ХАМАС обаче поставя Катар в дълбоко противоречие с много други държави, като например САЩ, които гледат на нея като на терористична организация. А другите монархии от Персийския залив пък предпочитат да застанат на страната на нейния дългогодишен съперник ”Фатах”, като представители на палестинците.
Конфликтът в дълбочина:
Основният проблем е, че Катар проявява дързост, по-често, отколкото трябва.
Понастоящем основният въпрос е и одобрението на Катар спрямо ислямистите в региона на Близкия Изток, което бе очертано съвсем явно по време на Арабската пролет. Той е резултат колкото на персонализираната политика на катарското външно министерство и елитната бюрокрация, толкова и на активно решение на Катар да подкрепя ислямистите.
Освен това Катар ожесточено спори, че не поддържа ислямистите, защото държавата предпочита така, а защото групи като „Ислямски братя” се радват на значителна обществена подкрепа.
Какъвто и да е мотивът обаче ОАЕ и Саудитска Арабия не са съгласни с целия този подход, целящ насърчаването на ислямистките организации в региона. През 2014 година те неколкократно отправиха призиви към Катар да спре това, но с изключение на някои компромиси, външнополитическият подход на Катар не се промени. Точно обратното. Особено под ръководството на бившия емир Хамад бин Халифа ал-Тани, Катар създаде уникална ниша за себе си и за своята политика като засили отношенията си с Израел или Иран и отхвърли по-широкия консенсус на регионалната организацията на монархиите от ССПЗ (Съвета за сътрудничество в Персийския залив).
В резултат Саудитска Арабия оттегли своя посланик в Доха между 2002 до 2008 г., в опит да наложи на емирството ограничение на индивидуалистичните му наклонности. Подход, който в общи линии се провали.
И сега какво?
Саудитска Арабия и ОАЕ - инициаторите на решението за преустановяването на дипломатическите отношения, няма да се предадат отново. И тяхната позиция е твърда за разлика от катарската.
Саудитска Арабия и ОАЕ придобиха смелост. Оглавяването на интервенцията в Йемен през 2015 г. показа новаторско им желание наистина да бъдат водещи фигури в сферата на регионалната сигурност. И ОАЕ, не на последно място заради дългогодишните си операции в сътрудничество с ИСАФ в Афганистан, са си изградили репутация като един от най-надеждните арабски партньори на САЩ. Не случайно президентът Доналд Тръмп безпрецедентно избра Саудитска Арабия за първото си чуждестранно посещение и подписа с нея най-голямата оръжейна сделка в историята.
Единственият коз, с който Катар държи Вашингтон, е ключовата американска военновъздушна база в Ал-Удеид. Но дори и това вече не е достатъчно. Други държави от Персийския залив може да се окажат в готовност да заменят тази важна база, макар и логистиката за това да не е съвсем ясна.
Но пък аргументът към президента Тръмп може да се окаже доста привлекателен: с помощта на САЩ, Катар може да се окаже принуден да разгроми лидерството на ХАМАС от Доха и чувствително да съкрати финансирането на ислямистките групи.
Изглежда, че времето на индивидуалната външна политика на Катар вече е към края си.
-------------------------
Д-р Дейвид Робъртс е преподавател в Катедрата по военни науки в Кингс колидж в Лондон. Той е директор на катарския офис на Британският кралски институт за отбрана и сигурност /Royal United Services Institute (Rusi)/ и е автор на книгата „Катар: Подсигуряване на глобалните амбиции на града държава.”
Лондон / Великобритания