/Поглед.инфо/ Непропорционално голямата роля на Турция в разпалването на конфликта между Армения и Азербайджан става все по-очевидна. Ето защо, мирното споразумение ще бъде трудно за постигане.

Действително има и опасност арменско-азербайджанския конфликт да прерастне в продължителна регионална война. Такава, която може да въвлече Русия в борба по южната си периферия в Кавказ срещу прокситата на Северноатлантическия алианс.

В телефонен разговор миналата седмица с руския президент Владимир Путин, турският лидер Реджеп Таийп Ердоган е подкрепил поне на теория, опитите на Москва да посредничи за мир в оспорваната между Армения и Азербайджан територия Нагорно-Карабах.

Но изглеждаше всякаш президентът Ердоган дава ултиматум на руския си колега Путин. Той заяви, че трябва да има "перманентно решение" на продължилия с десетилетия териториален спор.

Президентът Реджеп Таийп Ердоган и азербайджанските му съюзници вече дадоха ясно да се разбере, че единственото приемливо за тях решение е арменските сепаратисти да се откажат от териториалните си претенции към Нагорно-Карабах.

Турция и Азербайджан, и двете свързани от общата тюркска култура, отдавна наричат арменския етнически анклав незаконна окупация на азербайджанска територия, от войната, която свършва през 1994 година.

Когато враждебните действия се разпалиха отново миналия месец, на 27 септември, първоначалната информация показваше, че става въпрос за сблъсъци от случаен тип.

И двете страни се обвиняваха взаимно в това, че са започнали насилието една срещу друга. Но оттогава насам, стана ясно, че действията, които са предприети от азербайджанска страна, са планирана агресия с абсолютната и пълна подкрепа на Турция.

След предишен кървав сблъсък от 12-13 юли тази година, при който загинаха десетки сред арменските и азербайджанските сили, имаше големи военни учения в Азербайджан.

При тези учения, започнали на 29 юли, участваха 11,000 турски войници. В продължение на две седмици през август, при маневрите се използваха артилерия, военни самолети, противовъздушни части и др., при очевидни опити на Анкара и Баку да координират армиите си за пълномащабни съвместни операции.

Още повече, че редица доклади и информация показаха, че турски сили, включително изтребители Ф-16, са останали в Азербайджан и след приключването на безпрецедентните военни учения.

Заедно с ученията имаше и драстично увеличаване на оръжейните продажби от Турция на Азербайджан.

Според данните ца турския експорт, тази година е имало шесторно увеличаване на продажбите на оръжия, най-вече през третата четвърт на 2020-та година, между юли и септември.

Продаденото въоръжение включва безпилотни летателни апарати, ракетни установки и др., които бяха използвани със смъртоносен и опустошителен ефект, откакто насилието се поднови на 27 септември.

Трети фактор предполагащ една планирана агресия беше споменатото на много места прехвърляне на наемници от Сирия и Либия от страна на турците, за да се бият на азербайджанска страна.

Хиляди подобни бойци, принадлежащи към джихадистки бригади под контрола на Турция пристигнаха в азербайджанската столица Баку, преди сраженията да избухнат на 27 септември.

Логистиката, която е нужна за организирането на подобно мащабно разполагане на сили, значи само едно - това е планирано много отдавна и в дългосрочен план.

Арменски източници също заявиха, че азербайджанските власти са започнали да задържат цивилни превозни средства седмици преди да започнат военните действия.

Освен това, арменците твърдят, че когато сраженията са започнали на 27 септември, турски медийни екипи са били вече на място за да отразяват събитията.

Изглежда неоспоримо съответно, че Турция и Азербайджан са направили стратегически избор да приложат "окончателното решение" на проточилия се спор с Армения за Нагорно-Карабах.

Това е още една причина, поради която посредничеството за прекратяване на насилието от страна на руснаците, беше още по-важно и нужно.

След маратона от преговори, с посредничеството на руския външен министър Сергей Лавров, беше постигнато примирие на 10 октомври.

Но само часове след подписването му, почнаха да валят доклади и информация за възобновяване на престрелките и артилерийските удари срещу градовете и от двете страни.

Основните нарушения на примирието са извършени от азербайджанската страна, която е използвала напреднало и модерно турско въоръжение, закупено неотдавна.

Арменските лидери се оплакаха, че азербайджанската страна очевидно не се интересува от мирни преговори.

Още по-смущаващо е разширяването на конфликта. Азербайджанските военновъздушни удари, откакто примирието пропанда през уикенда, са таргетирали цели в самата Армения.

Това е разширяване на зоната на конфликта отвъд оспорвания етнически анклав Нагорно-Крабах.

Азербайджан също обвини арменците, че арменски ракети са ударили по градовете на азербайджанска територия.

Армения категорично отрича да е правила подобни удари, което ни води до въпроса - има ли намесена трета страна, която инсценира провокации и разпалва ескалацията на конфликта?

Това, което представлява голямо предизвикателство за Русия е, че тя има правното задължение да защитава Армения в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност, създадена през 1992 година.

Нападението срещу Армения ще увеличи натиска за военна интервенция на Москва.

Това от своя страна ще вкара Русия в още една прокси война със страна-членка на НАТО, а именно Турция. Но този път това не е Сирия. Това е Кавказ, който е по южните граници на Русия.

Има притеснения сред високопоставените руски военни, че подобен сценарий е именно това, което иска и цели да предизвика турският лидер Реджеп Таийп Ердоган.

Турция беше надиграна от Русия в прокси войната в Сирия. Плановете на Ердоган и НАТО за смяна на режима в Дамаск бяха тежко попарени и окървавени от Русия.

Изглежда всякаш, че сега конфликтът в Кавказ може да е отмъщението на Реджеп Таийп Ердоган.

Може да се наложи Москва да преосмисли и ревизира сериозно отношенията си с Анкара, давайки на президента Ердоган да разбере, че престъпва червената линия.

Превод: СМ