/Поглед.инфо/ В края на януари 2020 г. Центърът за нова американска сигурност публикува забележителен доклад „В отговор на предизвикателството на Китай: подновяване на американската конкурентоспособност в Индийския и Тихия океан.“
Докладът е посветен на анализа на алтернативните варианти за противодействие на Китай, което би позволило по-ефективно използване на сравнителните предимства на САЩ за възпиране на Китай. Както отбеляза генералният директор на РСМД А. Кортунов, „авторите на доклада изхождат от предположението, че политическият либерализъм като принцип на организация на обществото е във всеки случай и при всякакви обстоятелства по-ефективен от политическия авторитаризъм“. В тази предпоставка всички препоръки на Центъра за нова американска сигурност се основават на всеобхватни американски контрамерки срещу Китай в Азия и Тихия океан.
Авторите на доклада дори не се опитаха да осмислят своето предположение в контекста на опита за преодоляване на коронавирусната епидемия в Китай, въпреки че този опит е пред очите им. А китайският опит в борбата с COVID-19 убедително демонстрира нещо, пряко противоположно на техните послания, а именно: предимствата на нелибералния (китайски) модел на политическата организация на обществото в сравнение със западния модел.
Нека обърнем внимание на следното обстоятелство. Понастоящем потвърдените случаи на КОВИД-19 в САЩ надвишават броя на подобни случаи, регистрирани в Китай, въпреки несравнимо по-малкия брой и плътност на населението на САЩ в сравнение с Китай. По броя на заразените с коронавирус САЩ сега са на първо място в света. И в ситуация, в която пикът на епидемията в САЩ все още не е преминал, Тръмп заяви, че се надява да премахне карантинните ограничения в някои щати до католическия Великден - 12 април.
В САЩ, на официално ниво и в уважавани публикации, се поставя въпросът за необходимостта от скорошно премахване на карантинните ограничения поради големите икономически загуби. Премахването на антиепидемичните ограничения се свързва не с премахването на заплахите за общественото здраве, а с появата на определено ниво на спад в икономиката. Сравнявайки реакцията на американските власти и КНР на епидемията, Китай отбелязва, че централните и местните органи на КНР са подчинили действията си за защита на населението от вредата от вируса дори в ущърб на икономическите интереси, докато в САЩ политиците са „по-загрижени дали могат да бъдат преизбирани или не и винаги поставят личните си интереси над здравето и дори живота на американците. "
В резултат, според “Глобал Таймс” Тръмп е изправен пред дилема: продължителното разпространение на вируса заплашва да погуби доверието на избирателите към него, но крайните мерки за ограничаване на епидемията ще отслабят подкрепата на Тръмп заради щетите, които ще нанесат на икономиката.
Това обяснява мудността и несъответствието на американските власти в отговора им на епидемията. Убеждаването на избирателите се оказва по-важно за американските политици, отколкото премахването на конкретна заплаха за страната. И ето резултатът: на 1 април броят на случаите на коронавирус в САЩ достигна знака 200 000 души, от които 4,011 души са починали .
Китайските експерти виждат причините за успеха на страната си за преодоляването на епидемията в предимствата на варианта на нелиберален модел на социална организация („социализъм с китайски характеристики“). Това направи възможно мобилизирането на почти цялото население на КНР в най-кратки срокове за борба с коронавируса, организиране на ясно изпълнение на решенията на централните и местните власти, бързо разработване на точни антиепидемични мерки, насочване на инициативата отдолу към онези участъци от епидемията, където тя даде най-добрия резултат.
В резултат на това в двадесет региона на КНР към 27 март не е регистриран нито един нов вътрешен случай на инфекция с КОВИД-19 в рамките на 28 дни. В шест други региона не се съобщава за инфекции от 14 дни.
Възстановяването на Китай от последствията от епидемията се основава на 40-годишен икономически пробив, който от своя страна беше резултат от развитието на възможностите на нелиберален модел.
Пандемията неочаквано постави стария въпрос по нов начин - това е въпросът за сравнителните предимства на двата социално-икономически модела в световен мащаб.
В същото време китайските политолози призовават да не копира сляпо китайския модел, а да се търсят свои собствени пътища на социално-икономическо развитие. Ян Сутун, професор и декан в Института за международни отношения на университета „Цинхуа“, подчертава, че Китай не се стреми да бъде като другите, но не вярва, че „другите държави трябва да го имитират“. За външен наблюдател обаче се предлага сравнение на двата модела.
Китайската академична наука и експертната общност отдавна обсъждат въпроса за необходимостта от решително отхвърляне на концептуалния капан, наложен от Запада - „либералната - авторитарна“ дихотомия. Жонглирането на метафората на „свободата“ и нейните производни, лишени от ясен смисъл, помага на либералната пропаганда да скрие същността на проблема зад етикети. Част от тази пропаганда е изказване за стойността на индивида и човешкия живот като изключително свойство на либералния модел. Сравнението на действията на китайските и американските власти в епидемия обаче отново показа, че това не е така.
Нелибералният (китайски) модел се оказа по-хуманен по отношение на други страни, засегнати от епидемията. На първо място бяха Китай, Русия и редица други страни първи се завтекоха на помощ на тези, които сега се нуждаят от такава - Италия, Иран, Сърбия и Пакистан.
Превод: В. Сергеев